Определение № 4351 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4003/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Х., чрез пълномощник адв. Б. Ж., срещу постановеното по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК решение № 683 от 19.06.2024 год. по въззивно гр. д. № 872/2024 год. на Варненския окръжен съд.

С него е потвърдено решението от 19.02.2024 год. по гр. д. № 1831/2021 год. на Районния съд в гр. Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото основно решение № 260018 от 24.02.2023 год.

Съгласно приетото от въззивната инстанция, в мотивите на решението по допускане на делбата първоинстанционният съд е формирал ясен извод, че всяка от страните притежава по 1/2 ид. част от жилищните сгради, а от дворното място, в което те са изградени, квотата на ищцата Я. А. К. е в размер на 240/640 кв. м. ид. части, а тази на ответницата Н. А. Х. – 400/640 кв. м. ид. части. Именно тази воля е възпроизведена и в диспозитива на съдебния акт, поради което не може да се приеме, че е налице несъответствие между действителната воля на съдебния състав и нейното външно проявление в диспозитива на постановения съдебен акт. Твърдението на ответницата, че самите квоти в съсобствеността са неправилно изчислени на база установените по делото факти е въпрос, касаещ правилността на първоинстанционното решение, който може да бъде преразгледан единствено по реда на инстанционния контрол, но не и в производство по поправка на очевидна фактическа грешка.

Касаторката Н. Х. изразява несъгласие с този извод като поддържа, че в случая е налице единствено грешка в извършените изчисления на идеалните части на страните, за поправката на която не е необходимо да се ревизират правните изводи на съда. Счита, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и да се постанови решение по същество на спора, с което да се допусне исканата поправка по реда на чл. 247 ГПК.

В изложение към жалбата се поддържа становище за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК при формулирани въпроси:

1. „ Следва ли, ако математическа грешка, или по-общо очевидна грешка при някакви изчисления, съдът е допуснал още в мотивите към решението и оттам тази грешка е пренесена в диспозитива на решението, грешката да бъде изправена по реда на чл. 247 ГПК като несъответна на волята на съда, или, макар и погрешни, изчисленията на стойности, дроби и др., следва да се смятат за действителна воля на съда само защото са допуснати още в мотивите към решението, поради което редът за изправянето им е обжалване на решението, а не поправка по чл. 247 ГПК? “;

2. „ След като страната твърди, че е налице грешка в изчисленията, направени от съда, то следва ли при разглеждане на молбата за поправка на ОФГ съдът да провери по същество, дали твърдението на страната за погрешност на изчисления е вярно, или, ако погрешната стойност и посочена в мотивите, да отхвърли молбата без да изследва дали е налице грешка в изчисленията? “.

Позовава се на решение № 38 от 01.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 343/2011 год., I г. о. и решение № 171 от 05.12.2013 год. на ВКС по гр. д. № 2373/2013 год., II г. о.

Ищцата Я. А. Х. оспорва жалбата в писмен отговор чрез пълномощник адв. Ст. П.. Заявява становище, че поставените въпроси и приложената практика не съответстват на предмета на настоящото дело, поради което и не обосновават соченото основание за допускане на касационния контрол. Застъпва тезата, че жалбата е неоснователна по същество, тъй като волята на съдебния състав не може да се подменя в производството по чл. 247 ГПК. С допълнителна молба от 25.04.2025 год. моли за присъждането на разноски за адвокатска защита, като представя списък, фактура и вносна бележка за сумата 600 лева.

За да се произнесе по предмета на настоящото производство, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. съобразява следното:

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Последният не следва да се допуска до касационно обжалване по наведените оплаквания, поради следните съображения:

Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението; такава грешка представляват: 1. погрешно посочване имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума в решението на съда; 2. погрешни пресмятания на суми; 3. пропусканията да се отразят в решението на съда, личащи от мотивите /например произнасянето по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането и т. н./ - решение № 50 от 04.06.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1910/2017 год., II г. о. По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна фактическа грешка в решението е налице само при несъответствие между формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на същия акт; несъгласие на страната с приетото в мотивите на решението, не съставлява очевидна фактическа грешка – решение № 239 от 10.07.2014 год. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 год., IV г. о. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете; тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда; поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда – решение № 50055 от 29.05.2023 год. на ВКС по т. д. № 2018/2022 год., I т. о.

В случая постановеното по делото решение по допускане на делбата действително разкрива признаци на неправилност, но те не се изразяват в „проста аритметична грешка“ в изчисленията на делбените квоти, какъвто извод се домогва да внуши касаторът. В мотивите към решението изцяло липсват съображенията /подробно и прилежно изразени в касационната жалба/ относно историята на делбения имот, придобиването на една част от него в режим на СИО от родителите на страните, а на друга – като лична собственост само на тяхната майка, няма и формирани изводи относно това как точно е възникнала съсобствеността и по какъв начин са възникнали правата на страните в нея – кои идеални части са придобити по наследство от техния баща и кои от тяхната майка. При тези значими пропуски във формираната воля на съда по предмета на спора мъчно може да се сподели тезата на касатора за несъответствие между действителната му воля и изразената в диспозитива на постановения съдебен акт, още повече, когато ясно е посочен обем на квотите и липсва разминаване между мотиви и диспозитив на постановеното решение.

Извън всякакво съмнение, както в правната доктрина, така и в практиката, се приема, че правните изводи на съда не могат да бъдат изменяни по реда на производството за поправка на очевидни фактически грешки и това следва пряко от основополагащия принцип за непререшаемост на спора, залегнал в разпоредбата на чл. 297 ГПК. Веднъж влязло в сила, съдебното решение не може да бъде изменяно – то е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Цитираната от касатора практика не възприема някакво различно разрешение на повдигнатите правни въпроси, като разгледаните в нея хипотези не могат да бъдат отъждествени с процесната. В тях са констатирани аритметически грешки, такива в пресмятането, а не в правните изводи относно обема права на страните в съсобствеността. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в пълно съответствие с установената практика и не дава основание за преразглеждането му по реда на касационния контрол.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,