Определение № 1492 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 52/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на постоянния синдик на ответника „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/- Й. К. К. срещу решение № 343 от 29.05.2024г. по възз.т.д. № 583/2023г. на Апелативен съд - София. С него е потвърдено решение № 1640/03.08.2018г. по т.д. № 2729/2017г. на СГС, в обжалваната от „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД част, с която е установено съществуването на оспореното вземане на кредитора „АЙ ДУ АДВ“ ООД/ с променено наименование „АЙ ДУ Дизайн“/, [населено място], за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. на СРС и вземането е включено от синдика в обявения в ТР на 15.02.2019г. списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/, а подадените от дружеството в несъстоятелност и от кредитора „Кийлайн Холдингс“ АД възражения срещу приемането му са оставени без уважение с определение по чл.692 ТЗ, което вземане произтича от запис на заповед от 04.01.2017г. и е за главница в размер 50 997.26лв., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2017г. до окончателното изплащане, както и 1919.94лв. разноски в заповедното производство и 2969.94лв. разноски в производството пред СГС.

Въззивното решение е постановено при повторното въззивно разглеждане на делото, с участието на синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/ и на подалия възражение по чл.692 ТЗ кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД.

Синдикът счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК/ и в противоречие с материалния закон. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи, че по направеното след конституирането му като страна при новото въззивно разглеждане възражение за антидатиране на записа на заповед и на договора за заем от 04.01.2017г., като подписани в по-късен момент от бивш органен представител/управител/ на дружеството след прекратяване на представителното му правоотношение /на 29.03.2017г./, въззивният съд не му е указал, като на новоконституирано трето лице по чл.181 ГПК, доказателствената тежест за установяване на датата на издаване на записа на заповед и на договора за заем. Намира за неправилно приетото, че тежестта за доказване на датата на издаване на записа на заповед и на договора за заем е върху дружеството в несъстоятелност. Релевира оплакване, че неправилно са оставени без уважение доказателствените му искания за изискване на изпълнителното дело и за допускане на ССЕ за установяване на постъпилите по изпълнителното дело суми за погасяване на вземането по заповедта за изпълнение. По същество синдикът оспорва извода, че каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, произтича именно от договора за заем от 04.01.2017г., както и, че е доказано предаване на сумата, посочена в договора за заем, на дата, предхождаща освобождаването и заличаването в Търговския регистър на управителя на дружеството в несъстоятелност. Счита за неправилно приетото, че счетоводните книги и записвания, като частни свидетелстващи документи, са доказателство по см. на чл.181 ГПК за достоверност на датата на оспорения като антидатиран договор. Искането е за касиране на обжалваното решение и за отхвърляне на иска, евентуално - за връщане на делото на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 50085 от 09.01.2024г. по т.д. № 1409/2022г. на ВКС, I т.о., и решение № 60256 от 7.03.2022г. по гр. д. № 3590/2020г., IV г.о., евентуално по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В случай че след предявяване на иска по чл. 422 от ГПК срещу ответника е открито производство по несъстоятелност и въззивният съд служебно е конституирал синдика на дружеството – ответник, който от своя страна е оспорил във въззивното производство достоверността на датата на представените от ищеца частни документи – запис на заповед и договор за заем, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на синдика, с които да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с доказване достоверността на датата върху тези частни документи?

2. Представлява ли синдикът на дружеството, което е издател на запис на заповед и страна по каузалния договор за заем, трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК, и при направено от него възражение за недостоверност на датата върху тези частни документи носи ли синдикът доказателствената тежест за оборване на достоверността на датата?

3. Счетоводните книги и счетоводните записвания на дружеството - издател на записа на заповед и длъжник по каузалния договор, като частни свидетелстващи документи, представляват ли доказателство за достоверност на датата на тези частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 181 от ГПК?

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба и от ответника „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/, чрез адв.В. В. от САК. В нея се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като не е налице идентичност на вземането по заповедта за изпълнение и вземането, чието установяване се иска в производството по делото. Оспорва правилността на изводите, че записът на заповед обезпечава задълженията по представения от ищеца договор за заем; за липсата на ограничения на представителната власт на управителя на дружеството и за получаване на сумата като заем. Искането е за отмяна на обжалваното решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК-вероятна недопустимост и очевидна неправилност.

С подадения чрез адв.Д. П. писмен отговор ответната страна по жалбата и ищец по делото, „АЙ ДУ Дизайн“ ООД, намира, че липсват основания за допускане на решението до касация, съответно поддържа, че и двете касационни жалби са неоснователни. Претендира за присъждане на направените разноски.

Не са постъпили отговори на касационната жалба на дружесдтвото в несъстоятелност от новоконоституираните страни – от възразилия кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД и от синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/ - Й. К..

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 2729/2017г. на СГС, е образувано по иска по чл.422 ГПК на „АЙ ДУ АДВ“ / с променено наименование „АЙ ДУ Дизайн“/ ООД, [населено място], против „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, [населено място], за установяване на оспореното в заповедното производство по чл.417 ГПК парично вземане за сумата 100 997.26лв., произтичащо от издадения от „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД запис на заповед от 04.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, и за разноски. В ИМ е въведено твърдение, че записът на заповед от 04.01.2017г.обезпечава договор за заем от същата дата, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 50 000лв., преведена по банков път на 06.01.2017г., с падеж на връщане 10.04.2017г.

Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът по чл.422 ГПК за установяване на оспореното вземане по записа на заповед за главница до размера на 50 997.94лв., ведно със законната лихва от 18.07.2017г., както и за разноските в заповедното и в исковото производство, е постъпила въззивна жалба от ответника. В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. С решение № 663/15.04.2019г. по възз.т.д.№ 2729/2017г.на САС първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част е потвърдено.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответника, по която е образувано т.д.№ 2335/2019г., II т.о. В изпълнение на служебните правомощия за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, съставът на касационния съд е констатирал от извършената служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата на ответника, че вземането в размер на 50 997.26лв. по записа на заповед от 04.01.2017г., предмет на въззивното производство, е включено от синдика в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ответника, обявен на 15.02.2019г.в ТР, срещу него са постъпили възражения от длъжника и от кредитора „Кийлайн Холдингс“ АД, които са оставени без уважение с определението от 27.09.2019г. на съда по несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ. Ето защо е намерил, че вземането не е прието по см. на чл.693 ТЗ и спрямо него е неприложима разпоредбата на чл.637, ал.2 ТЗ. Съответно, е приел, че с откриване на производство по несъстоятелност на ответника на 04.12.2018г. е настъпило по силата на закона, на осн.чл.637, ал.1 ТЗ, спиране на завареното въззивно производство, а апелативният съд е провел единствено ОСЗ на 19.02.2019г. и е постановил решение по спора на 15.04.2019г. - преди приключване на процедурата по приемане на вземанията по списъците по чл.686, ал.1 ТЗ по делото по несъстоятелност с постановеното на 27.09.2019г. определение по чл.692 ТЗ. Ето защо с определението по чл.288 ГПК е допуснат касационен контрол на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за преценка евентуалната недопустимост на въззивния акт, делото е насрочено в ОСЗ с участие на страните и на синдика на ответника в производство по несъстоятелност, а с решение № 50021/05.07.2023г. по т.д.№ 2335/2019г., II т.о., първото въззивно решение е обезсилено, като постановено при спряно, по силата на закона, чл.637, ал.1 ТЗ, въззивно производство и делото е върнато за ново въззивно разглеждане с указания за конституиране като страни в процеса синдика на ответника в производство в несъстоятелност и възразилия кредитор „Кийлайн Холдингс“ АД и за извършване на проверка дали по отношение на вземанията на „Кийлайн Холдингс“ АД има висящо производство по чл.694, ал.1, т.1 или ал.3, т.1 ТЗ, съответно заварено производство по чл.637, ал.3 вр. ал.1 ТЗ, а при наличие на някое от тези производства –за приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

При новото въззивно разглеждане, възз.т.д.№ 583/2023г. на САС, дадените от касационния съд указания са изпълнени, като са конституирани синдикът на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/ и кредиторът „Кийлайн Холдингс“ АД, като въззивник, в качеството на необходим задължителен другар на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, и е изискана справка за висящите производства на „Кийлайн Холдингс“ АД.

Постъпило е становище, вх.№ 27300/29.11.2023г, от постоянния синдик на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/, с което са оспорени като антидатирани записът на заповед и договорът за заем от 04.01.2017г., като подписани в по-късен момент от бивш органен представител/управител/ на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, след прекратяване на представителното му правоотношение /на 29.03.2017г./ В ОСЗ на 14.05.2024г.синдикът е направил доказателствени искания да се изиска изпълнителното дело, образувано въз основа на издадените заповед по чл.417 ГПК и ИЛ, и да се допусне ССЕ за извършените плащания по изпълнителното дело, което, последното, е оставено без уважение, тъй като е прието, че плащанията по изпълнителното дело са ирелевантни за спора, предвид дадените указания в т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството по предявения по чл.422 ГПК иск следва да продължи с участието на синдика и възразилия кредитор, като такова по иск по чл.694 ТЗ. Изтъкнал е, че ищецът носи доказателствена тежест да докаже единствено редовен от външна страна запис на заповед, което е установено, а във връзка с въведеното от него каузално правоотношение ответникът /е могъл, но/ не е въвел правопогасяващи възражения. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че, като частен диспозитивен документ, договорът за заем не се ползва с материална доказателствена сила, а има само формална доказателствена сила относно извършване на обективираното в него изявление и неговото авторство, като доказателствената му сила не обхваща други данни като датата и мястото на съставянето му. Счел е, че оспорването на датата на договора от ответника-ЮЛ може да се доказва с всички доказателствени средства, но той носи доказателствената тежест за оспорването, като лице, което черпи от оспорването благоприятни правни последици. Изхождайки от това, че, като частни свидетелстващи документи по см. на ГПК, счетоводните книги и счетоводните записвания, съставляват доказателство по см. на ГПК, когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, въззивният съд е приел, че от тях / според установеното въз основа на заключението на ССЕ/ е доказано предаване на сумата, посочена в договора, на дата преди освобождаването на управителя Р. К. и заличаването му като такъв в ТР.

При служебната проверка и на въведените в касационната жалба на ответника доводи не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Същото може да бъде обжалвано само за нарушения, които са допуснати при новото въззивно разглеждане /чл.295, ал.1 ГПК/. В случая касационният съд не е констатирал недопустимост, поради липса на идентичност между вземането в заповедното производство и предявеното за установяване, а дадените от касационния съд указания в отменителното решение са изцяло изпълнени при новото въззивно разглеждане на спора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се отразява на допустимостта на решението издаването на записа на заповед за сума, която надхвърля предоставената по договора заемна сума.

Не е обосновано приложното поле на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. Очевидната неправилност, като основание за директен достъп до касационен контрол, не е тъждествена с неправилността като основание за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Извън дължимата служебна проверка за допустимост и валидност, обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. На общо основание приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде обосновано от касатора с въвеждането на доводи, попадащи в някоя от хипотезите на очевидна неправилност, изведени от практика на касационния съд - прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; решаване на делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В случая не са въведени от касатора „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/ доводи за обосноваване на твърдяната очевидна неправилност, а доводите му са тъждествени с тези, с които обосновава неправилността по см. на чл.281 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени от синдика въпроси произтича от липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са израз на въведената и поддържана теза, че синдикът има качеството на трето лице по чл.181 ГПК по отношение на сключения от дружеството в несъстоятелност като заемател договор за заем и издадения от него запис на заповед; че синдикът не носи доказателствена тежест при доказване на оспорването на достоверната дата на договора и записа на заповед, а счетоводните книги и, че счетоводните записвания на дружеството в несъстоятелност не установяват по см. на чл.181 ГПК по безсъмнен начин предхождащото съставяне на договора за заем и записа на заповед. В този смисъл въпросите касаят правилността на решението, която е извън предмета на селективната фаза на касационното производство. Видно от мотивите на въззивното решение, в него не е обсъждано дали синдикът има качеството на трето лице по чл.181 ГПК по отношение на оспорените от него като антидатирани документи, съответно тезата на синдика не е коментирана, а синдикът не поставя процесуалноправни въпроси относно правомощията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения и относимите към тях доказателства и да изложи мотиви.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

Държавната такса по касационната жалба на синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД/н/ не е внесена предварително / чл. 649, ал. 6 ТЗ /, поради което, с оглед недопускане на касационното обжалване, таксата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК следва да се присъди в тежест на масата по несъстоятелността.

Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като няма данни да е направил такива.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: