Определение № 715 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. и Т. П. К. против решение № 85/29.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 172/2025 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Ответницата по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е приел за основателен иска с правно основание чл.26, ал.2 вр. чл.17 ЗЗД, както и обективно съединения иск с правно основание чл.30 ЗН. В тази част е потвърдено решението на районния съд, постановено в този смисъл. Съдът е приел за установено по делото от свидетелските показания, че винаги назад в годините, двамата родители на страните приживе са казвали, че апартаментът ще остане за ответниците. Това е довело съда до извод, че дарственият акт е бил оповестен от родителите много преди изповядвавне на сделката, а разпоредителният акт само е официализирал намерението на останалия жив родител да дари своя син. Ответниците са знаели за дарственото намерение на родителите на ответника и са правели ремонти в жилището, които са увеличили стойността му. Следващ аргумент в тази насока според въззивния съд е обстоятелството, че пълномощното е подготвено непосредствено преди настаняване на прехвърлителя в Дом за пълнолетни лица с деменция и ответниците са искали да уредят прехвърлянето преди този момент единствено в своя полза – при оформяне на сделката като продажба останалите наследници не могат да възстановят запазената за тях част от наследството. На следващо място е посочено, че дарението фигурира в пълномощното наред с краткото изброяване на другите разпоредителни действия покупко-продажба и замяна, т.е. липсва много широка представителна власт във връзка с преценката на пълномощника как да се разпореди с имуществото на упълномощителя. Посочено е също така, че в договора за продажба е учредено право на ползване върху апартамента в полза на прехвърлителката в момент, в който същата е била вече трайно настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция и пред страните по сделката въобще не е стоял въпросът за реалното упражняване на това право. На последно място е прието, че в подкрепа на извода за прикриване на дарение е посочената в договора цена, която е малко под границата, отвъд която е задължително плащането по банков път в съответствие с чл.3, ал.1 т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Фактът е довел съда до извод, че такава сума не е плащана. При така приетото от въззивния съд е направен извод, че предявеният конститутивен иск за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка е основателен и доказан. Посочено е, че между страните не се спори, че прехвърлените със сделката с нотариален акт №180 на 02.06.2022 г. съставляват цялото наследство на покойната наследодателка, т.е. прехвърлените имоти представляват цялото имущество на наследодателката. Запазената част от нейното наследство с оглед обстоятелството, че същата е оставила като свои наследници двама низходящи – ищцата и първия ответник, е 2/3 части от същото имущество. Ищцата има право да иска възстановяване на собствената си 1/3 идеална част от цялото имущество, с което нейната майка се е разпоредила чрез дарение приживе, като на това основание е постановено обжалваното решение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се правен въпрос, при направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, при липса на указания от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест за установяване на масата по чл.31 ЗН и не е назначена оценителна експертиза, следва ли това да бъде поправено от въззивния съд, за да се прецени дали следва да се намали дарение до размера, необходим за възстановяване на запазена част. Сочи се противоречие с практиката на ВКС по този въпрос от страна на възприетото от въззивния съд. С решение № 30/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 1999/2017 г. на ІІ гр.отд. на ВКС е прието, че при направено искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 ЗН, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата, доколкото това е безусловно необходимо, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН. При направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, това следва да бъде поправено от въззивния съд в изпълнение на задължението му да осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника. В случая съдът е процедирал в противоречие с възприетото по-горе от ВКС, поради което са налице основания за допускане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК до касационно обжалване на решението на въззивния съд. На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 27,43 евро по сметката на ВКС. Водим от горното, състав на ВКС