Определение № 1163 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 237/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез пълномощника му юрк. К. И., срещу решение № 425 от 22.06.2022 г., постановено по в. т. д. № 1206/2021 по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 264570 от 13.09.2021 г., поставено по т. д. № 138/2020 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 260727 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 138/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с която молба „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ е поискало ответникът по обратния иск – Сдружение „Бизнес Център Свищов“, да бъде осъдено да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ и сумата от 2057,92 лв., която същото дружество е осъдено да плати като съдебни разноски по главния иск на ищеца Министерство на труда и социалната политика. Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/. Направените от застрахователя като ответник разноски в производството по главния иск, за който е осъден да заплати на ищеца по главния иск поради пълното му уважаване, следва ли да му бъдат присъдени в производството по обратния регресен суброгационен иск срещу застрахования, при условие че същият е уважен и е направено общо искане в петитума на обратния иск за присъждане на разноски?; 2/. Следва ли да бъде формулирано изрично искане от ищеца по обратния иск в петитума на същия за присъждане в производството по обратния иск на направените от него разноски при разглеждането на главния иск, за който е бил осъден поради пълното уважаване на главния иск? Касаторът сочи, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 249 от 03.08.2019 г. по ч. т. д. № 2599/2019 г. на ВКС, I т. о. Поради това моли обжалването да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се също, че поставените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Останалите страни – Министерството на труда и социалната политика и Сдружение „Бизнес Център Свищов“, не са взели становище по депозираната частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като съобрази данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С решение № 260727 от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 138/2020 г. по описа на Софийски градски съд, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Министерството на труда и социалната политика сумата от 39 887,76 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № [ЕГН]/27.12.2018 г. по застраховка „Гаранции“, както и съдебни разноски в размер на 2057,92 лв. Със същото решение е уважен и обратният иск на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Сдружение „Бизнес Център Свищов“ за заплащане на сумата от 26 000 лв. – частичен иск от вземане с общ размер 39 887,76 лв., дължимо на основание т. 48 от Общите условия към горецитираната застрахователна полица, както и съдебни разноски в размер на 1630 лв., под условие, че „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД плати на Министерството на труда и социалната политика застрахователното обезщетение. С молба от 28.06.2021 г. „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е поискало от Софийски градски съд да измени решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като осъди ответника по обратния иск – Сдружение „Бизнес Център Свищов“, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ и сумата от 2057,92 лв., която същото дружество е осъдено да плати като съдебни разноски по главния иск на ищеца Министерство на труда и социалната политика. С определение № 264570 от 13.09.2021 г., поставено по т. д. № 138/2020 г. по описа на Софийски градски съд молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Съдът е посочил, че на ищеца по обратния иск са присъдени разноски само по този иск в размер на 1630 лв. Заедно с въззивната жалба срещу решението „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ е подало и частна жалба срещу определението на съда по чл. 248 ГПК. В същата се сочи, че разноските се дължат на основание чл. 410, ал. 1 и чл. 433, т. 1 от КЗ. С решение № 425 от 22.06.2022 г., постановено по в. т. д. № 1206/2021 по описа на Софийски апелативен съд въззивният съд е оставил без уважение частната жалба, като е приел, че искането на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ противоречи на правилата за определяне и присъждане на разноски, тъй като разноските по главния иск, когато е уважен, се дължат от ответника по този иск и не могат да бъдат присъдени за изплащане от страна по друго производство. Изтъкнато е, че разноските не са били включени и не е могло да бъдат включени в предмета на обратния иск, тъй като вредите ще възникнат за страната едва след изплащането им. С определение по 288 ГПК на ВКС по гр.дело №238/2023год., III г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №425 от 22.06.2022год. на САС, постановено по гр.дело №1206/2021г. в обжалваната част по главния иск по чл.432, ал.1 КЗ. По релевираните в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Първият правен въпрос е обусловил волята на въззивния съд, но не е решен в противоречие с цитираното от касатора определение № 249 от 03.08.2019 г. по ч. т. д. № 2599/2019 г. на ВКС, I т. о. В жалбата, по която е постановено това определение, е формулиран идентичен въпрос като този в настоящото производство, но по него не е допуснато касационно обжалване. По същество е уважено искане на касатора за присъждане на разноски по обратния иск, а не по главния такъв. В настоящото производство, а и в практиката на ВКС няма спор, че по обратния иск се дължат разноските, направени във връзка с него. В този случай разпределението на разноските се извършва по общите правила. В този смисъл са решение № 724 от 15.12.2015 г. по т. д. № 1280/2014 г. на ВКС, II т. о., определение № 152 от 02.04.2020 г. по ч. т. д. № 2661/2019 г. на ВКС, II т. о. и др. Настоящият състав споделя тази практика и не счита, че тя се нуждае от развитие или осъвременяване. Неоснователно е позоваването в изложението на касационната жалба на разпоредбите на чл. 410, ал. 1 и чл. 433, т. 1 от КЗ, в които се има в предвид, че застрахователят встъпване в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и на обичайните разноски, направени за неговото определяне и каквито не са съдебните разноски, за които са приложими общите правилата за присъждане на разноски по делото. Поради това следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по отношение на първия поставен от касатора въпрос. Поставеният от касатора втори въпрос не е обусловил волята на въззивния съд. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая констатацията на САС, че искане за присъждане на процесните разноски „не е правено“, е само допълнение към решаващия мотив. Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъждат специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на обжалвания акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; който е постановен въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая не може да се приеме, че е налице такъв сериозен порок, който да позволява актът на съда да се определи като очевидно неправилен, без да се навлезе в съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.