Определение № 496 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. Войнска от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 12.11.2012г. по в.гр.д.№ 363 по описа за 2012г. на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 22.02.2012г. по гр.д. № 1606/2009г. на Районен съд Къстендил като са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. И. Войнска против И. И. А. и Р. Д. А. с правно основание чл.42 б.”б”,във вр.с чл.25 ал.1 от ЗН и иск по чл.26 ал.2 изр.2 от ЗЗД за обявяване на нищожност на саморъчно завещание от 30.10.08г.на И. Н. И., иск с правно основание чл.42 б.”а” от ЗН и по чл.27 изр.последно от ЗЗД за обявяване унищожае-мостта на същото саморъчно завещание поради това,че завещателят не е бил способен да завещава и крайна нужда и иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на н.а.№ 140 т.VІІ д.1214/08г.,с който ответниците са признати за собственици на процесния имот въз основа на това завещание и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос,който може да бъде конкретизиран по следния начин: длъжен ли е бил, с оглед нормата на чл.266 ал.3 от ГПК, въззивният съд да допусне назначаването на поисканата с въззивната жалба от настоящата касаторка допълнителна експертиза,която районният съд не е допуснал поради процесуално нарушение /счел е,че искането е несвоевре-енно направено,при положение,че необходимостта е възникнала именно в последното съдебно заседание, с оглед приета от съда тройна експертиза и за изясняване на свързани с нея обстоятелства/. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: В. съд е отхвърлил предявените искове,като е приел,че оспореното саморъчно завещание отговоря по форма на изискванията на закона и че не е нищожно поради липса на съгласие.Приел е,че завещателят, независимо от влошеното му общо здравословно състояние, е имал ясното и категорично намерение да извърши завещателното си разпореждане,без върху него да е упражнявано някакво насилие или влияние.В. съд е приел за недоказано възражението,че с оглед вливаните медикаменти /морфин и фентанил/, които са оказвали влияние върху мозъчната му дейност и въпреки тежкото му състояние /в каквото се намира човек след операция, няколко часа преди смъртта си/ - завещателят не е бил неспособен да действа разумно. Преценката си дали лицето е било в състояние да действа разумно – съдът е направил на базата на ангажираните пред първата инстанция доказателства,като не е допуснал поисканата във възивната жалба експертиза.Искането за нея е било обосновано с допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение изразяващо се в оставяне без уважение като недопустимо /поради това,че е направено несвоевременно/ искане за назначаване на допълнителна експертиза. Искането е било направено в последното проведено съдебно заседание, непосредствено след като е изслушана медицинска експертиза,изготвена от четирима лекари, която е дала различаващо се в определени части заключение от предходно прието такова, изготвено от други двама лекари. В. съд не е приел тезата, изложена в подадената въззивна жалба,че отказът на пъроинстанционния съд, мотивиран с недопустимост на искането, съставлява процесуално нарушение. Нещо повече, самият въззивен съд е мотивирал своя отказ за допускане на доказателственото искане с недопустимост, поради това,че то е несвоевременно направено. При така изложените мотиви от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира,че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касоторкат въпрос,свързан с това - недопустимо ли е /поради настъпила преклузия/ искане за допълнителна експертиза, направено в последното съдебно заседание, когато същото е провокирано от прието в същото заседание заключение на друга експертиза и е свързано с нея. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение