Определение № 2641 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 785/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Д. Т. ЕГН [ЕГН] срещу решение №1489/20.12.2023 г., постановено от САС по гр.д. № 730/23, В ЧАСТТА, с която е отменил решение № 3075 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 10580/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] е бил осъден да заплати на А. Д. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021 г., за разликата над сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева до размер на сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева и вместо това е отхвърлил иска в тази част със законните последици, както и в частта, с която е потвърдил същото първоинстанционно решение в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от същата ищца против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021 г., за разликата над сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева до пълния предявен размер от 150 000 лева.

Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на касатора разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в обжалваните му части.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев ИНС“АД, в писмен отговор от процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

От събраните по делото доказателства се установявало, че на 10.03.2021 г., около 03:00 часа в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП, при което лек автомобил „ Ауди А 6“ с рег. [рег.номер на МПС] ,2 управляван от К.- А. Р. М., ЕГН [ЕГН] / конституиран като трето лице-помагач на ответника/ е катастрофирал в стълбите на сградата на Народното събрание, на сградата на Народното събраниев [населено място]. Мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна полиция, които съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, тъй като водачът не е носил свидетелство за управление на МПС и бил отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или на техни аналози, както и не изпълнил предписанието за химико - токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено Наказателно постановление, с което на водача е наложено административно наказание глоба. Ищцата е била транспортирана с линейка до УМБАЛ „Н. Пирогов“, където са извършени прегледи, но не е била приета за лечение. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП, в който няма посочени пострадали лица и не е вписано името на ищцата като такова. Ищцата е дала писмено сведение за извършени медицински прегледи, за волята и да не бъде вписана в Констативния протокол за ПТП и за отсъствието на претенции към органите на реда и водача на катастрофиралия автомобил.

В производството в първата инстанция е било прието заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза, от което се установява, че причината за настъпването на ПТП са субективните действията и/или бездействията на водача с органите за управление на лекия автомобил. Ударът на лекия автомобил в стълбите на сградата на Народното събрание е бил челен и със скорост около 45 км/ч. Вследствие на удара са се задействали въздушните възглавници, които са предназначени да предотвратят наранявания на главата на пътниците на предните седалки. В случая, въздушната възглавница не е допуснала директен удар в интериора, защото е обгърнала главата на ищцата. Ищцата не е ползвала обезопасителния колан, а и твърдените от нея увреждания, които иска да бъдат обезщетени изключват да е била с поставен колан в момента на удара на автомобила в стълбите на сградата на българското Народно събрание. Според експерта, пътниците не могат да получат директни телесни увреждания, а само кратко зашеметяване, което е единствено възможно при челен удар и движение на автомобила със скорост около 45 км/ч. Теоретично, наранявания на лицето и главата са възможни само ако между възглавницата и пасажера се окаже твърд и ръбест предмет в момента на задействане на възглавницата. Също така, според експерта, увреждане на шийните прешлени е възможно, при задействана въздушна възглавница, само ако пасажерът е бил с поставен предпазен колан. Въззивният състав изцяло е кредитирал заключението на вещото лице извършило автотехническата експертиза и на основание тези негови фактически констатации е приел, че не следва да кредитира заключението на вещото лице - специалист по лицево-челюстна хирургия и това за претърпяно от ищцата навяхване на врата и увреждане на шийните нервни коренчета двустранно вследствие на процесното ПТП. Съдът се е позовал на това, че според заключението на автотехническата експертиза и доказателствата за задействана предна дясна въздушна възглавница при челен, а не страничен удар на МПС в препятствието, изключват каквато и да е възможност ищцата да е получила лицево-челюстна травма, а отсъствието на поставен обезопасителен коран в момента на удара изключва и най-малката възможност ищцата да е претърпяла травма на прешлените на шията, поради отсъствието на камшично движение на главата. Освен това, в приложената по делото медицинска документация, изготвена в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“, според съда се съдържали множество съществени противоречения и преценена внимателно, доколкото документите са фотокопия и се разкриват данни за манипулиране във времето с цел да послужи за завеждане на настоящото дело. Ищцата е била транспортирана с линейка УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ и съпроводена от служители на полицията, като в съставения впоследствие Констативен протокол за ПТП отсъстват данни да е претърпяла каквито и да е увреждания, които да осъществяват медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Според съда, в приложените листа за извършени прегледи има множество ръкописни записи за състоянието на ищцата, различни от печатно записаните при изготвяне на всеки един от медицинските документи. Обективното състояние на ищцата, както е описано не сочи на загуба на зъби, които да са в причина връзка с ПТП в приложения на л. 21 от първоинст. п-во лист за преглед с дата 10.03.2021 г. В този лист в графа „основна диагноза“ била записана „загуба на зъби, дължаща се на злополука, екстракция или локално заболяване на пародонта“. В графа „придружаващите заболявания и усложнения“ е записано навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“. Приложеното копие на записи от Амбулаторната книга на „Неврохирургия“ на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ за датата 10.03.2021 г. има записи, които видимо са с различен почерк и най - вече, с различно съдържание в отделните графи от 1 до 7 и от гарафа 8 до 11. 7 В графи от 1 до 7 е записано името на ищцата, часът на извършване на прегледа и нейното изявление, за което се е подписала, а именно: „За момента отказвам репониране на зъба“.„Репониране“ е действие на обратно наместване на изместен, но не счупен или избит зъб. В графи от 8 до 11 са извършени ръкописни записи със съвършено различен почерк и по своето съдържание обективират уврежданията, които са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба и предмет на обсъждане на двете медицински експертизи. Отсъствието на оригиналите по делото, според изложеното от съда, е пречка да се установи визуално и евентуално за използвани в един и същи ден на различни по цвят химикални пасти, с които са извършени обсъжданите по - горе записи. Ищцата е приложила множество медицински документи /без изходящи номера, които са заверени за вярност с оригинала единствено с щемпела на процесуалния представител на ищцата/ за проведено лечение на зъбния апарат, за които няма никаква първопричина да процесното ПТП, а по скоро потвърждават записаното в листа за прегледа № 033235 от 10.03.2021 г. – л. 21, в графа „основна диагноза“, че ищцата има загуба на зъби, които предхождат настъпването на процесното ПТП. С исковата молба е приложен резултат от ЯМР с дата на извършаване 24.03.2021 г., но не и магнитния носител на самото изследване, което всеки специалист в съответната област може да провери, доколко резултата от изследването отговоря на намерените находки и дали находките се отнасят за ищцата, която към датата на изследването е вече с навършено пълнолетие. Относно това ЯМР – изследване следва да се посочи едно много важно обстоятелство, което следва да бъде отнесено към разпоредбата на чл. 161 от ГПК за последиците от възпрепятстване на доказването.

От материалите по делото /от НЗОК/ също така се установява, че ищцата в исковата молба и при извършения преглед от вещото лице по СМЕ е била укрила обстоятелството, че за периода от 08.09.2019 г. до 11.09.2019 г. е проведено лечение по клинична пътека № 208 също в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ с диагноза: „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“. Окончателната диагноза е „Комоцио церебри. Контузио ет хематома субкутанеум регионис оципиталис син. Капитис“ или популярно казано: Мозъчно сътресение. Контузия и подкожен хематом в лява тилна област на главата. В този период на лечение през 2019 г. са направени рентгенови снимки на черепа, които са установили раздалечаване на ламбовидния шев вляво и изправена „шийна лордоза /физиологична извивка на шийния отдел на гръбначния стълб с изпъкналост напред/ Посочените фактически констатации на вещото лице са в противоречие с последващите му изводи, че ищцата вследствие на ПТП е получила навяхване на врата и увреждане на шийните нервни коренчета двустранно. Съдебният състав е опровергал този извод в СМЕ, доколкото ищцата не е ползвала обезопасителния колан, тялото и главата са политнали напред и главата е била обгърната от въздушната възглавница. Отсъства камшичното движение, което е предпоставка за навяхване на врата и за получаване на „шийна лордоза“. Не са кредитирани от съда и показанията на свидетеля /баба на ищцата/, тъй като не кореспондират с кредитираните от съда доказателства за получена от ищцата лека телесна повреда и поради заинтересоваността на този свидетел от уважаването на исковете.

Съдът е обобщил констатациите, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан и в лек автомобил с водач, който видимо е бил под въздействието на употребени наркотични вещества, което се обяснява с механизма на настъпване на ПТП – със скорост около 45 км/ч се отклонява от пътната лента и прави челен удар в стълбите на сградата на българското Народно събрание. Ищцата, според съда, с това си поведение е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – лека телесна повреда в съотношение на 20 % към 80% за водача на лекия автомобил.

От правна страна, въззивният съд е приел следното: Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. ПТП е настъпило на 10.03.2021 г., поради което приложими са разпоредбите и Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г. По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди: Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. В случая лекият автомобил „Ауди А 6“ с посочения по-горе рег. номер е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото са представени доказателства за връчено при отказ и влязло в сила Наказателно постановление, с което е осъществена административнонаказателната отговорност на водача по реда на ЗАНН. От последното следва, че водачът на лекия автомобил при неговото управление е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поведението му осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо, според съда, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица възлиза на сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалата; нейно обществено положение; продължителността на общия лечебен и възстановител; настъпило е пълно възстановяване и отсъстват каквито и да е било негативни последици за здравето на пострадалата; обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Така определеният размер, според съда, следва да се намали с прието процентно съотношение на поведението на ищцата, с което е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което прекият иск е основателен до размер на сумата от 2 400 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 150 000 лева.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът се е позовал на следното: Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 Ищецът с подал заявлението по чл. 380 от КЗ на 21.04.2021 г. и е представил банковата сметка едва на 07.07.2021 г. Първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от 21.04.2021 г.

С оглед на изложеното въззивният съд е приел за изцяло изцяло основателна подадената от ответника-застраховател и ответник по иска въззивна жалба и съобразно нейния предмет /обжалва се решението, в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 18 000 лева до присъдените 32 000 лева/ е преценил, че следва: - да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2021 г., за разликата над сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева до размер на сумата от 32 000 лева и вместо това да се отхвърли прекият иск в тази част; Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до размер на сумата от 18 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен прекия иск, за разликата над сумата от 32 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева;

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, са изложени като правни, въпроси, за които се твърди, че са и от значение за изхода на конкретния спор, и които се свеждат до следните:

1. За задължението на въззивния съд, като изяснява механизма на ПТП, да обсъди всички доказателства по делото и съобразно с тези конкретни доказателства и да обсъди доводите и възраженията на страните и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право като изведе самостоятелни фактически констатации и правни изводи;

2. Следва ли да преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, с оглед изясняване на доказателствената му стойност ? Следва ли при разноречиви доказателства съдът да посочи, кои приема и кои отхвърля и защо ?

3. Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост за неимуществени вреди от деликт, съдът да съобрази степента и броят на причинените увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на претърпените болки и страдания на пострадалия

4. Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с преценка на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД;

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира.

На база така възприетите критерии за дискреция относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. счита, че първите два въпроса съдържат в себе твърдение за наличието на процесуални пропуски на съда, каквито, видно от гореизложеното изложение на мотивите на въззивното решение, не се установява да са налице: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и съобразно с тези конкретни доказателства е преценил основателността на доводите и възраженията на страните и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право. Извел е самостоятелни фактически констатации и правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд: позовал се е на констатациите на вещото лице по САТЕ относно конкретно установения и безспорен механизъм на самото ПТП и невъзможността от последното, при задействане на въздушните възглавници за пътник на предната дясна седалка да настъпят твърдените в ИМ увреждания на ищцата като са взети предвид скоростта на автомобила и типа на удара-челен. Същият не е взел в предвид медицинските заключения за обема на уврежданията, доколкото същите за изготвени на приета от съда за неточна и подправена медицинска документация. Дали последната е наистина с такъв характер и въпрос фактически, а не правен.

Третият въпрос се свежда до определяне на размера на обезщетението по чл.51 ал.2 ЗЗД. Веднага следва да се отбележи, че въззивният съд е присъдил 18 000 лева- т.е. шест пъти по-високо обезщетение, от това, което е счел за справедливо, с оглед действително установените и доказани вреди/ три хиляди лева/, поради обжалвания във въззивната жалба на ответника -застраховател на ГО частичен размер / за разликата от 18 000 лева до 36 000 лева/

Относно приемането от съда като съпричиняване поведение на ищцата, изразяващо се в че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан и в лек автомобил с водач, който видимо за нея е бил под въздействието на употребени наркотични вещества, то този извод е напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2014 на ОСТК на ВКС и постоянната практика по чл.290 ГПК.

Следователно по първите три въпроса липсва първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване-формулиран от страната правен въпрос от значение за изхода по спора, а по последния не е налице несъответствие в отговора, даден от съда при произнасянето си по конкретния спор с практиката на ВКС.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноски, в размер на 200 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.