Определение № 357 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. А. Г., И. В. С., Л. Б. С., Л. Г. В., О. В. В., Р. А. Х., Д. В. К., Д. В. Т., С. О. Б., Е. О. М.-К., О. Г. М., А. Е. О., К. В. Б., А. В. Д., Г. А. К., А. А. К. и О. В. С., всички граждани на Руската Федерация и представлявани от пълномощника им адв. Т. Я. от Бургаската адвокатска колегия, срещу въззивното решение № ІІІ-125 от 14.11.2019 год. по в. гр. д. № 1014/2019 год. на Окръжен съд – Бургас. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което бъде уважен предявения иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС „Примеа бийч ризорт”, гр. Царево, като незаконосъобразни и нищожни. Претендират и направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК по въпросите: Какъв е редът и начинът за учредяване на ЕС, която е възникнала като такава преди влизане в сила на ЗУЕС? Следва ли да се приеме, че е законно Общо събрание за учредяване на ЕС, когато то е проведено в противоречие със законовите разпоредби? Сочи се произнасянето по тях да противоречи на решение № 28 от 6.06.2017 год. по гр. д. № 2887/2016 год. ІІ г. о. на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по поставените въпроси, свързани с характера на срока за обжалване на решенията на ЕС, която е учредена при нарушение на закона относно учредяване на ЕС, респ. има ли такъв, законосъобразни ли са решенията, взети от учредена при опорочена процедура ЕС, какви са последиците и има ли друг ред за обявяването им за незаконосъобразни и нищожни, представянето на доказателства за учредяване на ЕС и оспорването на писмените такива, липсата на упълномощаване съгласно чл. 14, ал. 2 ЗУЕС. От ответника ЕС „Примеа бийч ризорт”, гр. Царево, чрез адв. Л. К., е постъпил писмен отговор, с който е заявено възражение за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, евентуално се поддържа становище за липса на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, респ. неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните при проверката на допустимостта на настоящето производство, констатира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима – макар и подадена от легитимирани страни в срока по чл. 283 ГПК, същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение на райнния съд, гр. Царево, с което са били отменени всички решения на Общото събрание на собствениците на етажната собственост, проведено на 5.04.2018 год. и производството по делото е прекратено. Съображенията за този извод на въззивния съд са, че исковите молби, обединени в едно производство, за отмяна на решенията на общото събрание на собствениците на етажната собственост от посочената дата поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на същото, са просрочени – подадени са повече от два месеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Същият е започнал да тече от 11.04.2018 год., когато е съобщен протокола от общото събрание, при спазване разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, и е изтекъл на 11.05.2018 год., т. е. преди подаване на исковите молби за отмяна на взетите на това общо събрание решения. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС не подлежат на касационно обжалване. По такива искове е образувано производството по настоящето дело с твърдения, че взетите на общото събрание от 5.04.2018 год. решения са незаконосъобразни поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание. Без значение е липсата на произнасяне по същество по тези искове, с оглед извода на съда за процесуалната им недопустимост поради предявяването им след предвидения в закона преклузивен срок. Изключване на въззивните решения с предмет искове по чл. 40 ЗУЕС от касационен контрол, а и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, обуславя двуинстанционното разглеждане на споровете по тях, като без значение е и доводът в касационната жалба за нищожност на цялата процедура по провеждане на общото събрание, респ. нищожност на взетите на него решения. С оглед приетото в съдебната практика разбиране за правния характер на решенията на общото събрание на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките /Р № 39 от 19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год. І г. о. на ВКС/, искът за отмяната им е само по чл. 40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол, ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. С оглед тези съображения касационното обжалване е недопустимо, независимо от изразеното от въззивния съд становище за обжалваемост както в самото въззивно решение, така и в постановеното допълнително по реда на чл. 247 ГПК от 13.01.2020 год. решение по същото въззивно производство. Подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати. При този извод не се дължи произнасяне по релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: