Определение № 503 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Длъжникът Г. В. С. обжалва определение № 673/ 25.09.2017 г. по ч. гр. д. № 379/ 2017 г., с което Окръжен съд – Кюстендил оставя без уважение частните му жалби срещу следните актове на Районен съд – Дупница по гр. д. № 1011/ 2017 г.: · разпореждане от 08.06.2017 г. за допускане до незабавно (предварително) изпълнение и изпълнителен лист по издадената в полза на [фирма] заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и · определение от 04.07.2017 г., с което е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на заповедта. Ответникът по частната жалба [фирма] възразява, че липсва изложение на основанията по чл. 280 ГПК и е неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че и двата обжалвани акта са постановени от въззивен съд в заповедно производство. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Проведеното нормативното тълкуване се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Те са задължителни и за настоящия състав, а е недопустимо частната касационна жалба да се разгледа по същество. При тези мотиви, съдът