Определение № 74 от 13.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 515/2015 г.
ВКСII търговско отделение13.03.2015 г.докладчик Росица Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Г. М. - от [населено място] срещу Решение № 617 от 17.11.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на Русенски окръжен съд. ОСЪЖДА Е. Г. М. - от [населено място] да плати на С. С. С. - от [населено място] 500 лв. - разноски за касационната инстанция. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, друг тричленен състав в едноседмичен срок от връчване на страните на препис от същото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Г. М. - от [населено място] срещу Решение № 617 от 17.11.2014 г. по гр.д.№90/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 1972 от 26.11.2013 г. по гр.д. № 5366/ 2013 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, предявен от С. С. С. - от [населено място] срещу Е. Г. М. - от [населено място] и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищецът има вземане към ответника 5700 лв. - главница по запис на заповед, със законната лихва от 14.06.2013 г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК по гр.д.№5366/2013г. на Р., с оплакване за неправилност.В Изложение на основанията по допускане за разглеждане на касационната жалба жалбоподателят сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. С. С. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение на основание чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежи на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищецът има към ответника вземане за 5700 лв. по запис на заповед, със законната лихва от 14.06.2013 г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 286 ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1 ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая дължимостта на сумата, предмет на установителния иск за посоченото вземане, произтича от запис на заповед, която е търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ. Решението е постановено по търговско дело, по иск за установяване на вземане с цена до 10 000 лв., което не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение