Определение № 50918 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. К. П., чрез процесуален представител адв. Н. П., против решение № 623/29.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1445/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260871/17.03.2021 г. по гр. д. № 6773/2020 г. на Районен съд - Пловдив, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. П. П., [дата на раждане], на майката Б. Д. Л., при която е определено местоживеенето на детето и е определен режим на лични отношения на бащата П. К. П. с детето както следва: всеки първи, втори и трети уикенд в месеца /от 17:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване/; 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката; по време на Новогодишните и Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 2 януари, респективно от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светли понеделник, по време на Коледните празници на всяка четна година за времето от 10: 00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември; всяка четна година на рождения си ден детето да бъде при баща си от 9:00 часа до 18:00 часа; първоинстанционното решение е отменено, в частта, с която бащата П. К. П. е осъден да заплаща на детето Н. П. П. месечна издръжка в размер на 240 лева до 20-то число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение в частта за издръжката или до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и вместо това бащата П. К. П. е осъден да заплаща на детето Н. П. П. месечна издръжка в размер на 240 лева до 5-то число на съответния месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2020 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по жалбата Б. Д. Л. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и преценявайки интересите на детето е приел, че упражняването на родителските права върху детето правилно е предоставено от първостепенния съд на майката и е постановено то да живее при нея. Посочил е, че районният съд е взел предвид всички относими критерии, изброени примерно в чл. 59, ал. 4 СК при постановяване на решението си и е достигнал до обосновани изводи. От събраните във въззивното производство доказателства се потвърждава, че на детето са били създадени добри социално-битови условия, като новата квартира, която е наела майката, се намира близо до училището на Н. и е удобна за нея. Изложил е, че няма данни и присъствието на новия партньор на майката в живота им, да се отразява негативно на детето, а напротив, същият подпомага майката в грижите за Н., тя е в добри отношения с него и дружи с неговата дъщеря. При определяне размера на месечната издръжка на детето районният съд е съобразил потребностите, продиктувани от възрастта на детето Н. и възможностите на двамата родители, както и обстоятелството, че непосредствените грижи за детето ще се полагат от майката. Въззивниятс съд е съобразил, че издръжката следва да се определи от датата на подаване на исковата молба, както е била поискана и да се заплаща до 5-то число на съответния месец, с оглед данните по делото, че детето живее преимуществено при майката още от края на 2019 г., като за периода до влизане в сила на решението на съда детето също има нужда от ежемесечна издръжка за покриване на текущите му нужди. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е въззивната инстанция да вземе предвид при квалификация на жалба и при постановяване на решението си – факти и доказателства относно издръжката на детето, въведени за пръв път от едната страна пред въззивната инстанция, и различни от тези, изложени от същата тази страна пред първата инстанция, без дори да де мотивира, имайки предвид, че се касае за дело от типа на тези със засилено служебно начало?“ и 2. „Може ли да се определи като очевидна неправилност на съдебното решение вземането предвид при квалификация на жалба и при постановяване на решението си – факти и обстоятелства относно издръжката на детето, въведени за пръв път от едната страна пред възззивната инстанция, и различни от тези, изложени от същата тази страна пред първата инстанция?“. Счита, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. на ВКС, IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В случая произнасянето на съда във въззивното решение, касателно началния момент на дължимост на вземането за издръжка на детето не е недопустимо, каквото е настояването на касатора, същото съответства на поисканото от ищцата в исковата молба и е изцяло в интерес на детето. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси за задълженията на въззивния съд. Въззивното решение не е в противоречие с представеното от касатора решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху това дете. Решението е постановено съобразно дадените в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Предвид естеството на производството по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата в задължение на съда е служебно да следи за защита интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Така щом установи наличие на нови обстоятелства съдът служебно – т. е. дори без позоваване на страните следва да ги прецени, а при необходимост да изиска и доказателства, както и съдействие от социалните служби и да се произнесе съобразно тях. В случая това служебно начало е проявено с инициативата на въззивния съд да допусне изготвянето на допълнителен социален доклад относно условията при които живее детето при майката и събиране на доказателства за доходите на бащата. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Предвид изложеното по поставените въпроси въззивният съд не е нарушил задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на задължителна практика по въпросите само по себе си изключва и претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение