Определение № 50491 от 28.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1932/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД срещу решение № 219 от 22. 02. 2022 г., постановено от Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1859 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 26668 от 26. 02. 2019 г., постановено от Варненски районен съд по гр.д. № 10072 по описа на съда за 2019 г., е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, по предявения от „КВАНТ ДИСПЛЕЙС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], частичен иск за установяване дължимостта на сумата от 21956.41лв. с вкл. ДДС, претендирана като част от 37262.29 лв. с вкл. ДДС, че „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД дължи на „КВАНТ ДИСПЛЕЙС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 17881.52 лева без ДДС, представляваща пълния дължим размер на възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от 09. 01. 2019 г. с предмет създаване на мултимедийно фоново представяне чрез доставена и монтирана видео, аудио, осветителна и сценична техника за събитие в областта на дигиталните технологии и иновации, проведено в [населено място], Швейцария от 22. 01. до 24. 01. 2019 г., като част от тематичните конференции на фондация Webit, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 12. 04. 2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 5741/19 г. на Варненски районен съд, със законните последици по отношение на разноските в производството. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е нарушил материалния закон и процесуалноправните норми; В мотивите си съдът неколкократно споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице; Натоварвайки ответника с тежестта да установи процесуалната си легитимация, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение с принципа, регламентиран в чл. 154 то ГПК; Въззивният съд, като инстанция по същество не е обсъдил в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; Неправилно е ценил представеното от ответника, игнорирал е заключението на вещото лице; В обжалваното решение е налице неколкократно противоречие между изложението на фактическата обстановка и приетото от правна страна от съда; Макар съдът изрично да приема, че липсват документи, доказващи извършването на работата, възнаграждение за която се претендира, макар съдът изрично да посочва заключението на вещото лице относно обстоятелството, че е невъзможно да се прецени дали е вложена цялата оферирана техника и относно изводът, че не може да се установи влагането на допълнителна техника извън тази, която не се съдържа в офертите, неясно защо и напълно необосновано въззивният съд приема, че е налице изпълнение на договора и че е налице приемане чрез конклудентни действия на извършената работа; Абсолютно необосновано и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, както и с твърденията и възраженията на ответника, въззивният съд в обжалваното решение приема, че е налице конклудентно приемане на изпълнението без възражения, поради обстоятелството, че е налице изпратен на личния имейл на П. Р. и представен от него по делото отчет, който неясно защо съдът цени като приемане на изпълнението; Съдът неправилно прилага чл. 301 от ТЗ, не цени в пълнота и събрания доказателствен материал относно изявлението на П. Р. за провалено събитие, респективно неудовлетвореност от изпълнението и представляващо индиция за направено възражение; Съдът едностранчиво цени събраните по делото доказателства, като в противоречие на правилата за допустимост на свидетелските показания, възприема изявленията на свидетелите относно възложителя по договора, т.е. относно пасивната процесуална легитимация; Неправилно са ценени и изявленията на представителя на ответното дружество, касателно представените оферти; В нито един етап от процеса ответникът не е твърдял нито изрично, нито с конклудентни действия, нито е признавал, че представя документи, получени в качеството му на представител на ответното дружество; При преценката за наличие на пасивна материалноправна легитимация на ответното дружество по спора, съдът неправилно и незаконосъобразно е кредитирал свидетелските показания в тази връзка, тъй като същите изразяват впечатления, представени на свидетелите от самия ищец, без същите да се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото; Нито едно доказателство по делото не подкрепя твърдението на ищеца, че е договарял с П. Р. именно в качеството му на управител на „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД; В обжалваното решение превратно се представят и изводите на вещото лице във връзка с наличието на услуга за поддръжка на техниката, като напълно се игнорират обясненията му, дадени в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата; Изводите на съда относно качеството на изпълнението са субективни и основани на предположения, изградени в противоречие с непосредствено и обективно възприетите по делото доказателства; Тенденциозно в оспорвания акт съдът не релевира обстоятелството, че вещото лице потвърждава, че свидетелските показания са неясни, неточни и неконкретни и на тяхна база не могат да бъдат направени изводи относно вложената техника и точността на изпълнението; Самото вещо лице изрично посочва, че не би могъл да направи заключение относно вида, качеството и стойността на монтираната техника и извършената работа, на базата на представените от страните видеозаписи; Превратно се тълкуват и свидетелските показания относно обстоятелството за наличие на възражение от страна на П. Р.; Свидетелите твърдят, че не знаят да е имало възражение, което доказва единствено, че не са възприели пряко това обстоятелство, но по никакъв начин на тази база не би могло да се направи извод, че възражение не е извършено изобщо; Свидетелите не дават сведения за положителен факт, като например възприемане на приемането на работата без възражение; Свидетелството на П. Т., че е чул „Да, това е. Действаме“ касае подготовката, а не самото изпълнение по време на събитието; Ищецът не провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава претенцията си - че е договарял именно с ответника „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД, т.е. с П. Р., в качеството му именно на управител и представляващ ответното дружество, сключването на сочения договор за изработка, параметрите на същия, изпълнението по него съобразно уговореното и без недостатъци /излагат се подробни съображения за обратното – че изпълненото е било негодно за уговореното предназначение/ и размера на дължимата му се за това сума. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и по същество отхвърляне на предявените срещу касатора искове в цялост, претендират се разноски за касационната инстанция. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения: Произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, по отношение на който са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал, 1, т. 1 от ГПК, доколкото е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение № 74 от 26. 07. 2017 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по т.д. 1047/2016 г., относно: /I./ Възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Твърди се, че съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09. 12. 2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/ регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила; В случай, че във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал.1 от ГПК, а дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; Отсъствието, непълнотата или неточността на доклада и дадените указания по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК представляват извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство; В нарушение на процесуалните правила (чл. 154, ал. 1 от ГПК), решаващият съд е приел, че в тежест на ответника е било да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице; По този начин, без предварително да даде указания, както и в противоречие с принципа за равнопоставеност е приел, че ответникът следва да докаже чужда материалноправна легитимация, което е задължение на ищеца; Нито в доклада по чл. 146 от ГПК от страна на първоинстанционния съд, нито в последствие от страна на въззивния съд не е възлагано в тежест на ответника доказването на посоченото обстоятелство, поради което и в нарушение на принципите за служебното начало и равнопоставеност на страните, решаващият състав е постановил неправилно решение, приемайки, че именно между страните е сключен договор за изработка и ответникът има пасивна материална легитимация да отговаря по предявения иск; В мотивната част на решението съдът неколкократно споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице; Натоварвайки ответника с тежестта да установи процесуалната си легитимация, въззивният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение с принципа, регламентиран в чл. 154 от ГПК; Съставът на въззивния съд не е изпълнил задължението си да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция или по които доказателствени искания няма произнасяне от първоинстанционния съд поради непълнота и неточност на доклада; В случай, че фактическата обстановка е била неправилно установена вследствие на това, че първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест или е извършил неправилно разпределение на същата, но във въззивната жалба и в отговора липсват оплаквания за това, тогава въззивният съд не може да преразглежда приетите за установени факти; При направени във въззивната жалба или отговора оплаквания за отсъствие, непълнота или неточност на доклада, въззивният съд не може да приеме за установено нещо различно по фактите едва с постановеното от него решение, без да даде възможност на страните да ангажират относимите за делото доказателства съобразно разпределението на тежестта на доказване, които той възприема за правилно; В този случай пропускът на въззивния съд да даде на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства и формирането на фактическите му констатации само въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съставлява процесуално нарушение, обосноваващо касационно обжалване; II. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС - решение № 57 от 19. 05. 2017 г. на ВКС по гр.д. № 3457/2016г. I г о., ГК; решение № 244 от 09. 02. 2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017г., II т.о., ТК, като не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и не ги е ценил съобразно релевираните възражения; Съдът не цени в пълнота и събрания доказателствен материал относно изявлението на П. Р. за провалено събитие, респективно неудовлетвореност от изпълнението и представляващо индиция за направено възражение; Съдът едностранчиво цени събраните по делото доказателства, като в противоречие на правилата за допустимост на свидетелските показания, възприема изявленията на свидетелите относно възложителя по договора, т.е. относно пасивната процесуална легитимация; В обжалваното решение превратно се представят и изводите на вещото лице във връзка с наличието на услуга за поддръжка на техниката, като напълно се игнорират обясненията му, дадени в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата; Изводите на съда относно качеството на изпълнението са субективни и основани на предположения, изградени в противоречие с непосредствено и обективно възприетите по делото доказателства. Ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. За да стигне до крайните си изводи относно основателността на предявените срещу касатора искове в уважената им с въззивното решение част, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че: За установяването на сключен между страните договор ищецът представя извлечения от кореспонденция между Д. Марков и П. Р. (управители на дружествата ищец и ответник) по имейл с посочени ел. адреси, и по Whats App, която не е оспорена от ответника; От същата се установява, че в отговор на отправеното на 08. 01. 2019 г. от П. Р. запитване за ценово предложение, на 09. 01. 2019 г. в 18.42 ч. Марков, като представител на ищеца, му е изпратил оферта за събитие в [населено място] на стойност 31408.69 лева, с уточнението, че към нея трябва да се прибавят още 1000 лева за DJ Equipment и 1400 лева за LCD Dislpay, а на същата дата в 20.47 ч. е изпратил коригирана оферта на стойност 34382.29 лева и Приложение към нея с посочени видове, количества и цени на всяка от дейностите поотделно; В имейл на 19. 01. 2019 г. в 1.46 ч. Р. е възложил монтирането на екран с голямо лого на Youplus и Webit, както и периодичното прожектиране по време на двучасовото представяне на дългата версия на видеата на Youplus и Webit; В офертите липсват попълнени данни за клиент и изпълнител; От своя страна ответникът също е представил оферта от 15. 01. 2019 г. на ищцовото дружество до клиент П. Р., за проект Webit Dawos Event 22. 01. 2019 г. на стойност 18285.90 лева с ДДС, включваща видео, озвучителна техника, осветителна и сценична техника, шоу с трима изпълнители, разходи за екип и транспорт, изпратена на 15. 01. 2019 г. от и до посочените електронни адреси; Представил е също така и окончателен отчет на разходите от 29. 01. 2019 г. за сумата от 17881.52 лева без ДДС и 21457.82 лева с ДДС, изпратен му на същата дата по имейл; От кореспонденцията между физическите лица в Whats App, представена от ищеца, е видно поддържане на интензивни контакти помежду им в периода 09. 01. 2019 г. - 22. 01. 2019 г.; На 09. 01. 2019 г. в 18.48 ч. П. Р. е заявил, че му се струва висока цената в първата оферта, но я одобрява; След 19. 01. 2019 г. кореспонденцията е насочена към съгласуване на отделните етапи от изпълнението - транспорта до Швейцария, логистиката, прожектирането на видео клиповете, снабдяване на екипа с баджове, регистрацията, разтоварването на апаратурата, програмирането на лазерите; Съдържат се забележки на П. Р. относно съдържанието на отделни лога и последващото им одобряване след нанесените корекции; Съгласувани са отделни варианти на видео клиповете; На 21. 01. 2019 г. възложителят е уведомен, че няма да бъдат осигурени изпълнители на живо поради недостатъчно време, на което същият е отговорил с „Ж., щеше да е супер да има“; Последните съобщения са от 22. 01. 2019 г. в 18.15 ч., от които се установява, че се изчаква предходен екип да демонтира техниката си, за да започне работа по процесното събитие; Представена е в легализиран превод от английски език електронна кореспонденция между Д. Марков като представител на „Квант България“ и Й. Кирхнер - главен инженер/началник по сигурността на хотел „Хилтън Гардън Ин“, [населено място], проведена в периода 17. 01. 2019 г. - 19. 01. 2019 г., с която се уточняват технически въпроси във връзка с предстоящото събитие на Фондация Webit и Youplus - г-н П. Р. и г-н Шаукат Шамин на 22. 01. 2019 г., за което „Квант България“ ще доставя оборудване; В представеното от ответника извлечение от кореспонденция по мобилно приложение от 18. 04. 2019 г. (л. 80), е видно съобщение от П. Р. до Д. Марков, чието съдържание е частично заличено с коректор, в което П. Р. сочи, че Д. Марков е провалил събитието в Давос и го е оставил без микрофон; Продължението на същото съобщение, представено от ищеца (л. 89), съдържа предложение от П. Р. до Марков за сключване на нов договор за наем на лазери; От заключението на допуснатата в първата инстанция СТЕ се установява, че цените, посочени във възприетата от вещото лице като окончателна оферта от 29. 01. 2019 г., са съпоставими с пазарните цени в България за наемане на технически средства, труд и командировки до [населено място], Швейцария; От видеозаписа с продължителност 28.06 мин. е невъзможно да се прецени дали е вложена цялата оферирана техника, тъй като същият дава само повърхностна визуална престава за процесното събитие; Не може да се установи и влагането на допълнителна техника извън тази, която не се съдържа в офертите; При преглед на видеозаписа вещото лице е констатирало спиране на звука от микрофона на говорителя, но не и смущения в екраните; За установяване изпълнението си по договора ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Т. и Я. Д., наети от него по граждански договор за целите на процесното събитие.; По време на мероприятието свидетелят Т. е изпълнявал функциите на техник, монтажист и МОЛ за техниката и ангажиментът му включвал техническото осигуряване на мероприятието и монтажа на апаратурата, а свидетелят Д. отговарял за подготовката на видео клиповете и програмите на лазерния спектакъл; И двамата свидетели разполагат със сведения от ищеца, че възложител на работата е „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД; Сключеният с ищеца договор бил за организиране на мероприятие в [населено място], Швейцария по време на международния икономически форум; Според показанията на свидетеля Т. събитието се състояло във фоайето на хотел Хилтън; Осигурената от ищеца техника била транспортирана от България и монтирана; Същата се изразявала в два екрана с размери 8 м. на 3 м., с висока резолюция от Квант Словакия, тонколони Я. от Стейдж Мастърс, кабели, фотоапарати, осветление, окабеляване между тях, усилватели, пулт, пет лазера, сцената била изградена от преместваеми маси (партикади), стойки, подпори и др.; От страна на възложителя „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД имало забележки, които били отстранени - първоначално екраните били повдигнати на три маси (партикади), но по искане на възложителя били преместени и използвани за удължаване на сцената, а екранът зад презентатора бил свален на пода; По време на самото представяне екранът зад презентатора не бил повдигнат на отделна сцена; Преди събитието били извършени проверки на звука, репетиция и видеочек в присъствие на представители на възложителя, които одобрили работата; Техническият надзорник на хотела Кирхнер осигурявал контрола за безопасност и експлоатация; Разходите за наетата техника варират между 20-25 хил. евро; От показанията на свидетеля Д. се установява, че събитията в рамките на форума се провеждали по предварително утвърден график за деня; Времето на предходното събитие било просрочено с 40 минути от графика, но независимо от това екипът на изпълнителя успял да монтира техниката навреме и всичко било готово преди началото; Програмата включвала периодично излъчване на рекламни клипове на Youplus и Webit с продължителност от по 1 минута, лазерен спектакъл и общ завършек; Художествената концепция, съдържанието на видео клиповете и настройките на лазерите били изпълнени от свидетеля; По искане на П. Р. съдържанието на програмата било възпроизведено втори път, поради проявения интерес от страна на присъстващите; Поради служебен ангажимент в друга зала свидетелят не е присъствал до края на събитието, а само докато трае визуалния спектакъл, за който отговарял; Въпреки забавянето на предходното събитие, всичко било изпълнено така, както било планирано; Свидетелят не е запознат да са възниквали някакви проблеми или да е имало възражения по изпълнението от страна на възложителя след края на събитието. В мотивите си към обжалваното решение въззивният съд сочи, че в производството пред въззивната инстанция е отстранено допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, като представените по делото компакт дискове са приети като веществено доказателство и е извършен оглед в открито съдебно заседание на съдържащите се в тях видео записи от проведеното мероприятие; В представения от „КВАНТ ДИСПЛЕЙС“ ЕООД диск (л. 81) е съхранен видеозапис с продължителност 28.06 минути, визуализиращ масово събиране на закрито, за което процесуалните представители на страните, присъстващи в съдебната зала, потвърждават, че отразява събитието Webit Davos, организирано от П. Р.; В залата, където се провежда събитието, са поставени два екрана, на които протичат едновременно едни и същи кратки рекламни видеоклипове с логото на Webit и Youplus; От 3,02 до 4,50 минута и от 5,30 минута за няколко секунди се констатира изключен звук и видео на екрана, който се визуализира централно на записа; На този в ляво се констатира прекъсване на звук и картина за около 6-7 сек., считано от 4,29 минута. Едновременни прекъсвания за двата монитора се констатират, както следва: от 6,27 до 6,43 минута; от 7,53 до 7,57 минута; от 12 до 14 минута; от 14 до 16 минута; от 16,25 до 16,34 минута; от 16,55 до 17,13 минута; от 17,49 до 18,53 минута. По отношение на ползвания микрофон от презентатора, представен като П. Р. се констатира непрекъснато смущение в звуковия сигнал от 22,15 до 26,10 минута, когато е видно преустановяване на ползването му; Видимо е лазерно шоу по време на събитието, както и специално осветление, за чието изпълнение не се констатират видими смущения; По време на презентацията на П. Р. се констатират видими линии по екрана на централно разположения монитор; Видеозаписът в представения от „Е-АКАДЕМИЯ“ ЕООД диск (л. 90) с продължителност 12,54 мин. съдържа възпроизведено обръщение на П. Р. на същото събитие, като е видно, че същият не ползва микрофон; Около 5,30 минута е видно трептене на екрана и линии на монитора зад говорещия; След 12-та минута се констатира смяна на презентатора и опит от негова страна за ползване на микрофон, който не функционира; В края на записа са налични силни звукови смущения. При така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд е изложил следните правни изводи: За да бъде уважен предявеният главен иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало основанието за плащане; В тежест на ответника е да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице, твърдяните недостатъци на изпълнението, уведомяване на изпълнителя веднага след откриването им, фактът, че същите са толкова съществени, че правят работата негодна за нейното договорено или обикновено предназначение, както и че е упражнил правото си да развали договора с изрично волеизявление, достигнало до ищеца в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД; Договорът за изработка е консенсуален и неформален, т.е. за сключването му не е необходима форма за действителност, а е достатъчно съвпадане на двете насрещни волеизявления - предложение и приемане; За договори на стойност над 5000 лева, какъвто е процесният, процесуалният закон в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК предвижда писмена форма за доказване, която има единствено процесуално значение и е свързана с процеса на доказване при възникнал правен спор между страните по повод сключването или изпълнението на сделката; Стигне ли се до съдебно предявяване на субективни права по неформална сделка, последните не могат да се доказват по друг начин, освен чрез предвидените от закона доказателствени средства, а това най-често са документите, които материализират волеизявленията на страните; Не е необходимо насрещните волеизявления да са формулирани в общ документ, достатъчно е обективирането им по начин, който да позволява възприемането и възпроизвеждането им, включително в електронна форма; Ако насрещната страна не оспори в срок приложена по делото електронна кореспонденция, представеното и прието като доказателство по делото електронно изявление, макар и неподписано с квалифициран електронен подпис, има доказателствената стойност на електронно изявление с безспорно авторство; Щом страните не спорят за авторството/титуляра на съдържащите се в имейлите електронни изявления и за тяхното получаване, то тези изявления могат да служат като доказателство за сключената между страните правна сделка и за нейните параметри; В случая ответникът не оспорва факта, че е получил изпратените от ищеца оферти, напротив самият той представя две от тях в хода на процеса за обосноваване на защитната си теза; Това негово процесуално поведение се преценява от съда като признание, че техен адресат е именно ответното дружество, независимо че като клиент е вписан само неговият управител; При положение, че лично управителят на ответното дружество е участник в процесното събитие, оспорването на пасивната материална легитимация съдът намира за бланкетното, лишено от конкретика и необосновано, доколкото не се твърди лично той или някое от другите управлявани от него дружества да е действителен възложител по договора; Тезата на ищеца, че възложител по договора е ответника, се обосновава косвено и от събраните свидетелски показания, най-малкото доколкото не са опровергани чрез проведено насрещно доказване; Активната материална легитимация следва да се приеме за безспорна и неподлежаща на съмнение, доколкото не е оспорена изрично в срока по чл. 131 от ГПК, нито се твърди да е договаряно с друг изпълнител. Липсват наведени твърдения и представени доказателства друг субект, различен от ищцовото дружество, да е извършил техническата организация на събитието; С оглед изложеното съдът приема фактът на сключване на процесния договор между страните за доказан от представената по делото електронна кореспонденция; Предложението е обективирано в получените от ответника оферти, а приемането е изразено в електронно изявление на 09. 01. 2019 г. в 18.48 ч., чието авторство не е оспорено; След сключването му параметрите на договора са търпели изменения в резултат от водените между страните преговори, което е намерило отражение в изготвянето от страна на ищеца на три оферти, всички доведени до знанието на ответника по електронен път; За окончателна следва да се приеме представената от ответника оферта от 15. 01. 2019 г., тъй като е последна по време и цялата кореспонденция между страните след тази дата касае единствено изпълнението на договора, но не и неговите параметри; Налага се изводът, че договорът между страните е сключен на 09. 01. 2019 г., когато приемането е доведено до знанието на офериращия, като неговият предмет е претърпял последващо изменение и е окончателно очертан в оферта от 15. 01. 2019 г. при уговорено възнаграждение в размер на 18285.90 лева; В случая от поведението на ответника, представляван от неговия управител, изразяващо се в ползване на резултатите от изпълнението следва, че същият не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и желаел настъпването на правните им последици; В обобщение съдът приема договора за изработка от 09. 01. 2019 г. между страните за доказан, при съдържанието по представената от ответника оферта от 15. 01. 2019 г., имаща характера на количествено-стойностна сметка; Задължение на изпълнителя по договора за изработка е да извърши възложената работа съобразно с поръчката, без недостатъци и в срок; Когато това е сторено, поръчващият е длъжен да приеме работата - чл. 264 ЗЗД и да заплати дължимото възнаграждение - чл. 266 ЗЗД. Всички свои възражения за неправилно изпълнение той трябва да направи в момента на приемането, освен ако се касае за скрити недостатъци; Пропускът на възложителя да бъдат своевременно направени възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД, т.е. да реализира правата си да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението или да развали договора; От ангажираните по делото писмени, гласни и веществени доказателства по категоричен начин се установява фактът на провеждане на събитието Webit Davos с участие на управителя на ответника и техническото му обезпечаване от екип на ищцовото дружество; Установява се от гласните доказателства и прегледаните видеозаписи монтирана и функционираща озвучителна, видео, осветителна и сценична техника, излъчвани периодично рекламни видеоклипове и лазерно шоу; Изброеното оборудване съвпада по видове и по своите основни характеристики с посоченото в окончателната оферта; Съгласувана е логистиката, съдържанието на рекламните лога и цялостната организация на събитието; Събрани са данни и за изпълнение на последващите указания на възложителя, дадени при подготовката на мероприятието; Осигуряването на изпълнители на живо е единственият компонент, по който се констатира неизпълнение, но в тази част промяната в поръчката е съгласувана с възложителя, видно от проведената електронна кореспонденция, а реакцията му сочи, че приема за уважителни изложените от изпълнителя причини - недостатъчно технологично време, с оглед краткия времеви период от датата на офертата до началото на събитието (7 дни); По тези съображения се налага изводът, че възложената от ответника работа е изпълнена от ищеца съобразно първоначално уговореното и предоговорените впоследствие корекции в предмета на договора; С нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа; Съгласно чл. 303а, ал. 4 от ТЗ срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата; В случая този срок е започнал да тече най-късно на 29. 01. 2019 г., когато ответникът е получил окончателния отчет за дейностите в изпълнение на договора по видове и стойности; Посоченият отчет има значението на приемо-предавателен протокол, тъй като е изготвен и изпратен след събитието и включва единствено онези компоненти от поръчката, по които е престиран резултат; Същият е представен по делото именно от ответника, поради което макар да не носи неговия подпис, по аргумент от чл. 301 от ТЗ обосновава конклудентно приемане на изпълнението без възражения, поради липса на противопоставяне веднага след узнаването или най-късно в рамките на посочения по-горе 14-дневен срок; По делото липсват каквито и да било доказателства за обективирани в този срок възражения за конкретни недостатъци от страна на възложителя; Всички недостатъци, на които ответникът се позовава изрично едва с отговора на исковата молба, имат явен характер, тъй като са били видими при обикновен преглед на работата; Изпратеното два месеца след събитието съобщение, изразяващо неудовлетвореност от изпълнението, е лишено от конкретика и не съдържа изрично отправени изявления, от които да е видна волята на възложителя за упражняване на някое от правомощията по чл. 265 от ЗЗД, включително за разваляне на договора; Следователно по делото липсват данни за надлежно упражняване на потестативното право за разваляне на договора в предвидения в чл. 265, ал. 3 от ЗЗД преклузивен шестмесечен срок, изтекъл на 29. 07. 2019 г.; Това не е сторено и с подаденото на 08. 05. 2019 г. бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, с което това волеизявление е могло да се релевира своевременно; Обективирането му за първи път с отговора на исковата молба, депозиран на 30. 08. 2019 г., се явява преклудирано; За пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията за некачествено изпълнение до степен обуславяща пълно неизпълнение се явяват неоснователни; Действително от прегледаните видеозаписи се установяват кратки смущения в излъчването на екраните и липса на звук от микрофона на презентатора, но в съществената й част възложената работа е извършена качествено; Недостатъците не правят работата негодна за нейното договорено или обикновено предназначение, тъй като монтираната техника е послужила за мултимедийно фоново представяне дейността на възложителя, без което провеждането на събитието би било невъзможно; Неработещите микрофони и краткотрайните аудио прекъсвания действително създават предпоставки за формиране на отрицателно впечатление у присъстващите, но не са в състояние да обусловят извод за пълно неизпълнение, още повече с оглед събраните гласни доказателства, че по искане на възложителя програмата е възпроизведена повторно именно поради големия зрителски интерес; Възраженията, че екранът зад презентатора не е бил повдигнат на отделна сцена, са неоснователни, доколкото от свидетелските показания се установява, че такива са били изричните указания на самия възложител; С оглед изложеното не са налице визираните в чл. 265, ал. 2 от ЗЗД основания за разваляне на договора - извънсъдебно или съдебно. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретният процесен случай, първият въпрос на касатора е правен, но не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., като несъответен на действителните изводи на въззивния съд, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция и видни от изложените от съда мотиви към обжалваното решение. По начинът, по който е обоснован, но също свързван и с кореспондиращите му оплаквания във въззивната жалба, въпросът предпоставя съдът в мотивите си действително неколкократно само да споменава лицето П. Р., без да обосновава на база на какви доказателства приема, че същият е договарял в качеството си на управител на ответното дружество, а не като физическо лице, а така също и крайният извод на съда за частичната основателност на иска, да е основан на недоказването от страна на ответника на това, че възложител по процесния договор е не ищецът, а трето за спора лице, установяването на което обстоятелство касаторът твърди, че въззивният съд е възложил, в негова – на ответника, доказателствена тежест, едва с решението си по делото. По отношение на второто обстоятелство в частност се твърди, че въззивният съд противно на императивните процесуални правила, мотивирайки решението си, е променил веднъж вече разпределената между страните от първоинстанционния съд доказателствена тежест, без преди това да измени доклада по делото и да даде указания на страните относно ангажирането на доказателства, съобразно това изменение, в ущърб на ответника – касатор. Действителното съдържание на мотивите на въззивното решение, както и видните от същите мотиви, крайни изводи на съда, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция обаче, включително по отношение доказаността на твърденията на ищеца по делото, са различни и, както се посочи – несъответни на формулировката и обосновката на въпроса. Видно от възпроизведените и в настоящите мотиви, такива на въззивния съд към решението му, в началото на същите от правна страна, съдът след възпроизвеждане на постановеното от първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест между страните /че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало основанието за плащане/, наистина е вписал и това, че в тежест на ответника е да докаже, че възложител по договора е трето за спора лице. Действителните съображения по същество на съда обаче, за да приеме иска за частично основателен, въобще нямат връзка с така вписаното, нито пък изводите на съда, в някаква степен въобще са базирани на недоказването от страна на ответника, на това обстоятелство. Напротив – изцяло по други, видни от мотивите съображения, съдът е приел фактът на сключване на процесния договор между страните за доказан от представената по делото електронна кореспонденция, и това са: неоспорване от ответника на факта, че е получил изпратените от ищеца оферти и представянето от него на две от тях в хода на процеса, прието от съда като признание, че техен адресат е именно ответното дружество, независимо че като клиент е вписан само неговият управител; обстоятелството, че лично управителят на ответното дружество е участник в процесното събитие; бланкетното, лишено от конкретика и необосновано оспорване на пасивната материалноправна легитимация от страна на последния, доколкото не се твърди лично той или някое от другите управлявани от него дружества да е действителен възложител по договора; косвеното потвърждаване на тезата на ищеца, че възложител по договора е ответника и от събраните свидетелски показания, най-малкото доколкото не са опровергани чрез проведено насрещно доказване. По тези именно съображения съдът е приел иска за частично основателен, като доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване, а не доколкото ответникът не е доказал по делото, че възложител по процесния договор е трето за спора лице. Цитираните тук решаващи за изхода на делото във въззивната инстанция изводи на въззивния съд, са изцяло и без изключение базирани на още първоначално разпределената между страните доказателствена тежест от първоинстанционния съд, според който при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за изработка, параметрите на същия, изпълнението по него и размера на дължимата му се за това сума. Вторият, процесуалноправен въпрос на касатора е правен, обуславящ е изхода на всеки правен спор, като относим към общите задължения на съда по събирането, оценка на доказателствата, обсъждането на твърденията и възраженията на страните, и мотивиране на съдебните решения, като гаранции за законосъобразността на процеса и на постановените в него актове, поради което и съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на него обаче не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Мотивите на обжалваното въззивно решение са подробни и последователни, в тях в пълнота са обсъдени както изводите на първоинстанционния съд, така и твърденията, и възраженията на страните по спора, включително оплакванията във въззивната жалба, а в проявление на решаващата компетентност на въззивния съд като такъв по съществото на спора, същият е изложил и конкретни, и обосновани изводи относно това кои от твърдените от страните факти намира за установени по делото и кои не, както и на кои от събраните по делото доказателства, основава тези си изводи. Налице са изводи на съда, основани на така събраните доказателства, досежно възникването или не на правнорелевантните за съществуването на заявеното за съдебна защита, спорно субективно право на ищеца факти в тяхната пълнота, и относно подвеждането им под хипотезиса на конкретните, приложими към спора правни норми, а оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване за противното, са изцяло неоснователни. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил изпратеното от П. Р. два месеца след събитието съобщение, изразяващо неудовлетвореност от изпълнението, като го е приел за просрочено, лишено от конкретика и несъдържащо изрично отправени изявления, от които да е видна волята на възложителя за упражняване на някое от правомощията по чл. 265 от ЗЗД, включително за разваляне на договора. Отново противно на твърденията на касатора, п о отношение на изпълнението по договора съдът е базирал изводите си главно и на извършения във въззивната инстанция оглед на ВДС – приложените по делото компакт дискове, но не само на заключението на ВЛ, депозирано по делото, нито пък само на показанията на разпитаните по делото свидетели, а обосноваността на изводите на съда в тези насоки е относима изцяло към правилността на решението, която може да бъде преценявана само в производство по чл. 290 от ГПК и след допускане на касационното му обжалване, но не и в настоящото производство по чл. 288 от ГПК с предмет преценка само наличието или не на основания за такова допускане. Освен всичко друго, изводите на съда в тази, последна насока не са обусловили самостоятелно изхода на делото във въззивната инстанция, доколкото нарочно са изложени само за пълнота на изложението. Главният и решаващ мотив на съда, за да приеме, че по делото е установено изпълнение по договора без недостатъци, е обстоятелството, че възложителят не е възразил своевременно срещу това изпълнение. Както се посочи електронното съобщение, сочещо на някаква неудовлетвореност на възложителя от изпълнението, като изпратено два месеца след събитието, е прието от съда за несвоевременно и недостатъчно конкретно, такова възражение според съда не е направено валидно и с подаденото бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, с което това волеизявление е могло да се релевира своевременно, а неговото обективирането за първи път с отговора на исковата молба, съдът е приел за преклудирано. При този изход на производството по чл. 288 от ГПК касаторът няма право на разноски за същото, а ответникът по касация не установява действително извършени такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение