Определение № 3414 от 03.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1377/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Селска пробуда - 1927", [населено място], [община] против решение № 21 от 23.01.2025 г. по в. т. д. № 559/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 59 от 18.06.2024 г. по т. д. № 93/2023 г., поправено и допълнено с решение № 86 от 13.09.2024 г., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ЕТ „АС - Строй - Я. С.“, [населено място] сумата 464 377.72 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка № 1 от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 22 652.35 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.11.2022г. до 04.05.2023г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода за дължимост на присъдената на търговеца-ищец сума с твърдението, че: В случая е налице самоволно и недопустимо изменение на одобрения инвестиционен проект от страна на изпълнителя, както и съществени недостатъци на престирания от него резултат – предмет на изработката, които правят извършената работа негодна за нейното договорено или обикновено ползване по предназначение и погасяват задължението на възложителя да я заплати. Според касатора, именно поради това неизпълнение работата не е била приета и договорът е развален с отправеното до изпълнителя писмо от 04.01.2023 г. Изрично оплакване е заявено и във връзка с преценката на въззивния съд, че дейностите, необходими за поправяне на некачествените СМР и привеждането им в съответствие с одобрения инвестиционен проект, следва да бъдат остойностени не по пазарни цени към настоящия момент, а по цени към момента на сключване на договора, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, одобрено от възложителя. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Съществените недостатъци на престирания резултат - предмет на изработката, погасяват ли задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение или пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД; 2. Дали приемането на извършени СМР по договор за строителство следва да става с надлежно подписан от всички участници в строителството Констативен акт образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа като условие за заплащане на възнаграждение (евентуално и с протокол/акт образец 19), когато това е изрично уговорено между страните – в случая чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора; 3. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат - предмет на изработката, когато изпълнените на място строително-монтажни работи (СМР) не отговарят на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж, предвид императивни правни норми в ЗУТ изискващи да е налице пълно съвпадение на предвидените СМР по разрешението за строеж и изпълнените на място СМР; 4. Има ли правно значение издадена „заповед” по време на строителството, която не е отразена в нарочната за целта заповедна книга по смисъла на ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и която заповед е съставена (издадена) без знанието и съгласието на възложителя и с която са извършени изменения в одобрения инвестиционен проект; 5. Следва ли да се приеме, че проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор на обекта, имат едноличното право, без знанието и съгласието на възложителя, да издават и подписват заповеди по време на строителството (отразени и неотразени в заповедната книга), с които се извършва изменение в одобрения инвестиционен проект, изготвен и одобрен по искане на възложителя; 6. Следва ли да се приеме, че е налице изпълнение на престирания резултат - предмет на изработката, когато същият е изпълнен от изпълнителя в нарушение на императивните правни разпоредби на: а. чл. 163, ал. 1 ЗУТ, според която: строителят по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа; б. чл. 163, ал. 3, т. 1 ЗУТ, според която: строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; в. чл. 163, ал. 3 ЗУТ, според която: строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия; г. чл. 137, ал. 3 ЗУТ, според която: строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и одобрения инвестиционен проект; д. чл. 154, ал. 5 ЗУТ, според която: след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. Заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа; 7. Следва ли да се приеме, че процесният обект е годен за ползване по предназначение, след извършеното строителство, предмет на договора, без същият да е въведен в експлоатация от компетентния за това орган по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗУТ, а именно началника на ДНСК, предвид това, че същият е трета категория строеж, съгласно разрешение за строеж № 94/25.08.2016 г. на главен архитект на [община], както и при наличие на изрична нормативна забрана за ползването му по чл. 178 ЗУТ, до момента на въвеждането му в експлоатация. Освен с поставените въпроси, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, аргументирана с оплакванията в касационната жалба за неизпълнение на процесния договор от страна на ищеца в количествено и качествено отношение и в отклонение от техническата спецфикация. Ответникът по касация – ЕТ „АС - Строй - Я. С.“, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че: Страните са обвързани от сключен по реда на Закона за обществените поръчки договор за изработка от 15.04.2022 г. с предмет „Основен ремонт на ограждащите конструкции, елементи и покрив на сградата на Народно читалище „Селска пробуда - 1927“, находяща се в УПИ I – културен дом, кв. 38 по плана на [населено място], общ. Септември“, с който на ищеца ЕТ „АС - Строй - Я. С.“, [населено място], срещу заплащане на възнаграждение в размер на 463 082.58 лв., без ДДС или 555 699.10 лв., с ДДС, е възложено изпълнението на строително-ремонтни дейности, конкретно посочени по вид, количество и цени в количествено-стойностна сметка; Ищецът е извършил възложените му СМР в уговорения в чл. 2, ал. 1 от договора срок – 60 календарни дни, считано от откриването на строителна площадка, който, с оглед датата на откриването й – 03.05.2022г., изтича на 02.07.2022 г.; С писмо вх. № 23 от 04.07.2022г. същият е уведомил възложителя, че СМР на процесния обект са завършени и е поискал назначаване на комисия за приемането на обекта, като заедно с поканата му е връчен и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт обр.15), който е подписан само от изпълнителя и строителния надзор, но е съставен въз основа на актове обр. 12, подписани, освен от изпълнителя и от представител на строителен надзор, и от проектанта; Протоколите акт обр. 12 и обр. 15 са връчени на възложителя и на [община] на 13.01.2023 г.; Ответникът не е приел работата и не е заплатил договореното възнаграждение, тъй като е заявил възражение за неизпълнение поради несъответствие на извършеното с проекта и поради некачествено и неточно изпълнение; Конкретните видове строително-ремонтни дейности, за които се твърди неизпълнение, са посочени в протоколи от 29.08.2022 г. и от 31.08.2022г.; В изготвените от вещото лице от техническата експертиза таблици са отразени конкретно по вид и количество работите, които е следвало да бъдат извършени съгласно договора, КСС и инвестиционния проект, и тези, които са извършени реално на обекта, вкл. надвишаващи по количество предвидените в КСС, както и работите, които не са били изобщо предвидени, но са извършени поради издадените за тях заповеди от страна на строителния надзор. Въззивният съд е счел за неоснователно основното възражение на ответника, че не дължи заплащане на извършените СМР, предвид отправеното от него до ищеца-изпълнител изявление за прекратяване на договора на основание чл. 27, ал. 2 поради констатираните множество неизпълнени и некачествено изпълнени дейности, което, с оглед съдържанието на тази клауза, е преценил като изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, а не за прекратяването му. Приел е обаче, че в случая не са налице предпоставките на чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора, тъй като констатираните недостатъци в работата на ищеца нито са неотстраними, нито отстраняването им е технически невъзможно или нецелесъобразно, като е посочил, че недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение. Не е споделен и доводът, че липсва приемане на извършените СМР по уговорения в договора начин – с констативен акт обр. 15. Позовавайки се на конкретна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, решаващият състав, като е отчел факта, че от 28.10.2022 г. обектът се ползва по предназначение и възложителят е в негова фактическа власт, е формирал извод, че изработеното е прието с конклудентни действия, поради което, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за същото се дължи заплащане на съответното възнаграждение. Предвид обаче изрично заявеното от страна на ответника възражение за неточно изпълнение в количествено и качествено отношение, което въззивният съд, след задълбочен анализ на писмените и гласни доказателства и заключенията на техническата експертиза, е счел за основателно досежно част от работите по протокола от 31.08.2022 г., дължимото на изпълнителя възнаграждение е намалено по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Възнаграждението е намалено със стойността на неизпълнените СМР по поставяне на 8 броя шапки от поцинкована ламарина на комините и на по-малко изпълненото количество СМР по циментова замазка над покривната плоча и по фасадна топлоизолация от XPSс дебелина 12 см, както и със сумата, необходима за отстраняване на недостатъците в ремонта на покривната конструкция, възлизаща на 91 321.29 лв., която е определена съгласно цените по договора, а не по посочените в допълнителното заключение на експертизата пазарни цени. В резултат на това изцяло е споделен изводът на първоинстанционния съд, че дължимото на ищеца възнаграждение по процесния договор възлиза на сумата 464 377.72 лв. Като основателна е преценена и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, чието начало е 28.11.2022 г. – след изтичане на уговорения в договора 30-дневен срок, считано от датата 27.10.2022 г., когато ответникът е поканен да приеме работата и да плати възнаграждение, като за периода до предявяването на иска – 04.05.2023 г., същото е в размер на 22 652.35 лв. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на поставените от касатора въпроси това изискване не е налице. Отговорът на въпросите е обусловен изцяло от конкретните факти и от доказателствата по делото, съответно от тяхното обсъждане. В действителност въпросите обективират несъгласието на страната с извършената от въззивния съд преценка на доказателствата, правилността на която, обаче, е предмет на самия касационен контрол, но не може да обоснове допускането му. Отделно от това, напълно достатъчна причина за недопускане на касационното обжалване по поставените въпроси, е ненадлежното заявяване на единственото поддържано за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото е заявено бланкетно, само с цитиране на законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да се приеме за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. В случая, касаторът аргументира очевидната неправилност на акта с оплакванията в касационната жалба за неизпълнение на процесния договор от страна на ищеца, т. е. поддържаната от касатора неправилност не може да бъде преценена като „очевидна“ по изведените от съдебната практика критерии. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК