Определение № 4075 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. В. Ж., чрез процесуалния й представител, срещу решение № 309 от 02.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 324/2024 г. от Окръжен съд-Добрич, в частта, с която е обезсилено решение № 8 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 138/2022 г. по описа на Районен съд - Каварна в частта, в която е признато за установено по предявения иск от К. В. Ж. против Д. Д. Х., че договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, с площ по документ за собственост 528 кв. м, а по скица - 541 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор [№], с номер по предходен план 1101, кв. 38, находящо се в [населено място], [улица], ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор [№] на два етажа, със застроена площ от 98 кв.м., обективиран в нотариален акт № [№], том І, дело № 1132/1995 г. на Районен съд - Каварна, вписан с вх. рег. № 160, том 2, стр. 586, е нищожен като симулативен, прикриващ дарение на имота, на основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и е прогласена за действителна прикритата сделка - дарение с дарител С. М. М. и дарен К. В. Ж. на описания недвижим имот, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка със следния (служебно формулиран, съгласно т. 1 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: Задължителни необходими другари ли са страните по договор в производството по предявен от една от страните иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД ? Твърди се, че приетото от въззивния съд противоречи на разпоредбата на чл. 215 ГПК, както и че „правилното решаване на въпроса за необходимото другарство по исковете по чл. 17, ал.1 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. По заявеното основание за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС. Посочил е, че в исковата молба и молби-уточнения се твърди от ищцата, че процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот е симулативна сделка, която прикрива дарение, поради което се иска разкриване на прикритата сделка. От фактическа страна е установил, че на 06.04.1995 г. във формата на нотариален акт № [№], том I, н. д. № 1132/1995 г. на Pайонен съд - Каварна, между С. М. М. като продавач и К. В. Ж. като купувач е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот - дворно място с урегулирана повърхност от 528 кв.м., представляващо пл. № 1101 в кв. 38 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа при продажна цена от 40 666 лв., която продавачката е заявила, че е получила от купувачката, като продавачката си е запазила вещното право на пожизнено обитаване върху имота. Посочил е, че от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № АО-11-187/05.04.2022 г., издадено от [община], се установява, че прехвърлителката по договора С. М. М. е починала на 03.01.2008 г. и е оставила наследници по закон - ищцата по делото К. В. Ж. (дъщеря) и В. Р. В. (внук - син на починалия на 07.10.1996 г. Р. В. Ж. – син на наследодателката). Приел е, че искът с правно основание чл. 26, ал.2, вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД е предявен от страна по договора – приобретателката К. В. Ж. (тогава Х.) и е насочен против Д. Д. Х., който не е участвал при сключване на оспорената сделка, но е бил в брак с купувачката по нея, сключен на дата 29.07.1978 г. и прекратен с развод с влязло в сила на 25.05.1999 г. решение № 17/30.11.1998 г. по гр. д. № 6/1998 г. по описа на РС - Каварна. Обяснил е, че въпреки че не е страна по договора за покупко-продажба, неучаствалият в сделката съпруг - ответникът Д. Х. придобива права по този договор по силата на закона (чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г., отм.), при действието на презумпцията за съвместен принос. Отбелязал е, че с прекратяването на брака на 25.05.1999 г. е настъпило и прекратяване на съпружеската имуществена общност (съгласно чл. 26, ал. 1 от СК от 1985 г., отм.), която се трансформира в обикновена дялова съсобственост между вече бившите съпрузи при равни дялове (съгласно чл. 27 от СК от 1985 г., отм.). Посочил е, че при доказване, че договорът за продажба прикрива дарение, не би настъпила тази последица, като придобитите от ищцата през време на брака й с ответника вещни права по дарение от майка й биха били нейна лична собственост, съгласно чл. 20, ал. 1 от СК от 1985, отм. Изтъкнал е, че е налице спор между бивши съпрузи и за ищцата съществува правен интерес от разкриване по отношение на ответника Д. Х. на относителната симулация на сделката покупко-продажба, прикриваща дарение на имот, придобит по време на брака с него, предвид възможността той да не бъде носител на вещни права като съсобственик. Посочил е, че по така предявения установителен иск е налице задължително необходимо другарство - по делото трябва да участват всички страни по атакуваната сделка. Пояснил е, че в тази хипотеза (само по облигационния иск, не и по евентуалния и неразгледан иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС) страните по сделката са необходими задължителни другари. Позовал се е на разясненията в решение № 641 от 31.10.2024 г. по гр. д. № 282/2024 г., по описа на ВКС, IV г.о. и Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК. Пояснил е, че задължителното другарство е частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Допълнил е, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Отбелязал е, че нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129, ал. 1и 2 от ГПК, като се е позовал на определение № 558 от 4.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4356/2018 г., IV г. о. и цитираните в него. Приел е, че в конкретния случай наследникът на продавачката по договора С. М. М. – В. Р. В. (с пояснението, че исковете са предявени от другата й наследница - ищцата К. В. Ж.), не е бил конституиран като страна по делото. С оглед тази констатация е направил извод, че постановеното първоинстанционно решение по облигационните искове е недопустимо. Пояснил е, че само, когато задължителен другар - страна по сделката вече не съществува в правния мир и няма универсални правоприемници, искът е допустим и предявен само срещу другата страна, а ако тя е ищец - срещу оспорващо материалното й право лице (позовал се е на определение № 671 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1929/2016 г., ІІ т. о.; определение № 145 от 27.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 95/2009 г., ІІІ г.о.). В заключение и като се е позовал на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС, е приел, че в процесната хипотеза въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първостепенния съд с конституирането на задължително необходимия другар, което да обезпечи равенството между страните по договора в процеса. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че при тези мотиви на въззивния съд, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Когато се твърди основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване, според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да обоснове кумулативно, с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Посочването, че въпросите са такива от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, и че липсва практика на ВКС, не е достатъчна обосновка на тази специфична предпоставка. В настоящия случай, касаторът не е обосновал защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията в цитиранато тълкувателно решение. По въпроса за задължителното необходимо другарство е налице практика, която е обобщена по задължителен за съдилищата начин в Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС, както и в многобройни решения на състави на ВКС. В цитираното тълкувателно решение е прието, че договорът представлява единно правоотношение, тъй като правата и задълженията на страните по него са функционално свързани, поради което нищожността не може да бъде прогласена само по отношение на една от страните, без това да обвърже другата страна. Тази общност на спорното правоотношение обуславя качеството и на двете страни като ответници по предявения от третото лице иск за нищожност на договора и ги прави необходими другари по него. Обстоятелството, че двете страни по договора са страни по спора за неговата нищожност ги прави надлежни страни и в исковото производство. Това налага конституирането на двете страни по договора като страни в производството, за да могат същите да реализират правото си на защита по предявения срещу тях иск, като се има предвид и обстоятелството, че при иска за нищожност на договора всяка една от страните по него осъществява защитата си с цел да запази придобитите от нея въз основа на договора права. Същите са самостоятелни от правата, придобити от другата страна по договора, което води до това, че в производството по иска за прогласяване на нищожността на договора всяка една от страните защитава свое собствено материално право, чиято защита не може да бъде осъществена от насрещната страна по договора. Затова страните по договора са задължителни необходими другари по предявен от трето лице иск за прогласяване на нищожност на договора. По аргумент на по-силното основание, всички страни по един договор са задължителни необходими другари в производство по иск за обявяване на неговата нищожност, предявен от една от страните. /в т. см. решение № 641 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 282/2024 г., IV г. о./ Такъв е и настоящият случай. За разлика от факултативното необходимо другарство, при което съдът няма задължение да следи за конституирането на всички другари, при задължителното необходимо другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. За него съдът следи служебно. Следва да се посочи, че този вид необходимо другарство е предвиден за всички пороци, водещи до нищожност на договора, вкл. и чл. 17, ал.1 ЗЗД. Действително неучаствалата в исковото производство за прогласяване на нищожността на договора страна може да търси защита на правата си по реда на чл. 304 ГПК, но същата не би гарантирала пълното реализиране на тези права. В тази връзка следва да се посочи, че защитата по реда на чл. 304 ГПК е предвидена като изключение, а не като правило при нарушено право на участие на необходимия другар в производството. Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с разпоредбата на чл. 215 ГПК. Другарството в гражданския процес е участието на повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника. То е допустимо, когато исковете имат за предмет общи права или задължения или когато те произтичат от общ юридически факт /едно и също основание/ - чл. 215 ГПК. При необходимото другарство другарите са участници в едно и също материално правоотношение, а това изисква и еднакво решаване на делата им. Когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Именно по този начин е процедирал и въззивният съд. След като е установил, че С. М. и К. Ж. като страни по сделката са участници в едно и също материално правоотношение, е приел, че те следва да участват и в производството по иск за обявяване нейната относителна симулация. Констатирал е, че наследникът на починалата страна не е бил конституиран в процеса, което води до недопустимост на исковото производство, респ. до недопустимост на решението, постановено в това производство. Отново в съответствие с постоянната и задължителна за съдилищата практика въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо и следва да го обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от първостепенния съд. /в т.см. тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК, ВКС/. Изложеното по-горе и наличието на константна съдебна практика води до неоснователност на искането за допускане касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както се посочи по-горе, касаторът не е и развил релевантни доводи за прилагане на това основание а именно, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение