Определение № 4846 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. против определение № 24603 от 04.12.2025 г. по ч. гр. д. № 7857/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 18.12.2024 г. по гр. д. № 63542/2024 г. на Районен съд – София за връщане на исковата молба поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности в нея. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - основание по чл.281, т.3 ГПК. За допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК при твърдения за очевидна неправилност. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд намери следното: Ищецът и настоящ жалбоподател П. П. е предявил пред Софийския районен съд искова молба срещу съдията от [населено място] С. Ж., който нарушавал чл. 288 от НК и вършел действия над закона. След двукратно оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатираните нередовности, изразяващи се в липса на конкретни твърдения за настъпили факти и обстоятелства, както и на формулиран въз основа на тях петитум, с разпореждане от 18.12.2024 г. Районен съд – София е върнал същата. С обжалваното определение Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, потвърдил този преграждащ съдебен акт като приел, че непосочването на факти, от които да е възможно да се изведат субективни права, подлежащи на искова защита, както и на искане към съда, съставляват нередовности на исковата молба, чието неотстраняване в срок въпреки дадените конкретни и ясни указания на съда е основание за връщането й. Така постановеното въззивно определение не е очевидно неправилно. Хипотезата на очевидна неправилност се предпоставя от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Такива основания не се твърдят от страната и не се констатират от съдържанието на обжалваното определение. В частната касационна жалба не се съдържат никакви конкретни оплаквания, а тези в допълнението към нея, изготвено от адв. Д., попадат в хипотезата на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК и се отнасят до правилността на определението, които не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,