Определение № 311 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. Н. М. Н. е подал частна касационна жалба срещу определение № 163 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 118 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. против определение № 15 573 от 25.10.2011 г. по ч. гр.д. № 12236 от 2011 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия. Оплакванията в жалбата са, че определението е необосновано и е постановено при непълнота на доказателствата. Подържа се и нарушение на материалния закон. Ответниците Прокуратурата на Република България, В. Т. В. и Държавата, представлявана от Министъра на финансите не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима по правилата на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно ВКС е отказал разглеждането на частната касационна жалба срещу определение № 15 573 от 25.10.2011 г. по ч. гр.д. № 12236 от 2011 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия защото цената на предявеното спорно право като частичен иск от парично притезание е в размер на 2 000 лв., т.е. под допустимия минимум, определен с нормата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. 21.12.2010 г./. С разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че подлежат на обжалване с частна касационна жалба тези определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото при условие, че са налице условията за обжалваемост на постановените по спора решения- чл.274, ал.4 ГПК, включително и относно цената на иска. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК вр. с чл.274, ал.4 ГПК са изключени от касационен контрол определенията по дела с цена на иска до 5 000 лв. По настоящето дело е разгледан осъдителен иск с предмет парично притезание в размер на 2 000 лв., предявено като частичен иск от вземане в размер на 800 000 лв. Цената на иска е определена по механизма на чл.69, ал.1, т.1 ГПК и тя е под 5 000 лв. Постановено решение по такъв спор не би подлежало на касационна проверка, поради което и определенията, постановени по същото спорно право следват тяхната съдба и не подлежат на касация. Следователно правилно ВКС, Четвърто отделение е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определение, постановено по спорно право с цена под 5 000 лв. Всички останали възражения инвокирани в частната жалба са правно неотносими към настоящия спор. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,