Определение № 5026 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 13196/09.07.2025 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 13210/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение от 16.08.2024 г. по гр. д. № 26296/2023 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба на жалбоподателя е върната и е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал.1 ГПК не е формулиран. Бланкетно се сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 - очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което исковата молба е преценена за недопустима (чл. 130 ГПК), въззивната инстанция е посочила, че с поредното заведено от ищеца Е. М. дело (срещу едни и същи ответници) не се цели защита на легитимен интерес, а е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 17 ЕКЗПЧОС. При констатирана злоупотреба с право, съдът е длъжен да откаже съдействие за упражняване на това право, съответно да разгледа и реши инициирания въз основа на това правен спор. В периода от 01.05.2021 г. до 10.07.2024 г. само пред Софийския районен съд ищецът е завел десетки дела (описани в обжалваното определение). Настоящото дело следва да се третира като „frivolous litigation“ (с исковата молба са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи), като ищеца – лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобoда“, отказва да зачете силата на пресъдено нещо на влязла в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд, но и постоянно възобновява правния спор. Налице е злоупотреба с право, доколкото и с оглед изявяваното от М. желание за лично участие в откритите съдебни заседания, с постоянното му конвоиране до съдебните сгради, реално се постига неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на наложено наказание от български съд. Освен това, тъй като ищецът е завел огромен брой гражданскоправни производства насочени срещу органи на съдебната власт и прокуратурата, а настоящото дело е поредното такова срещу ответника АССГ, с идентични основание и предмет по предходни осъдителни искове, е налице и хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – този въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост - чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. В случая, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват формулирани правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът да е обосновал наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Цифровото посочване на тези норми в изложението, без надлежна аргументация и изведени правни въпроси, не може да обуслови достъпа до касационно обжалване. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правни въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното посочване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно само по себе си за да не се допусне касационният контрол (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за което в изложението липсва надлежна аргументация. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която трябва да може да се възприеме пряко от съдържанието на съдебния акт и се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Обжалваното въззивно определение би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая, аргументация за такива пороци на обжалвания акт, които да могат да бъдат констатирани от съдържанието на мотивите към обжалвания акт, касаторът не е изложил. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение