Определение № 337 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3282/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В. К. И., чрез пълномощника си адв. Г. П., е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 789 от 22.04.2021 г., поправено с решение № 291 от 10.03.2022 г., по в. гр. д. № 659 /2021 г. С това решение е отменено решението на Варненския районен съд, гражданско отделение, 19 състав, № 261692 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 8836/2018 г., с което е оставено без уважение искане по чл. 247 ГПК, и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение на Варненския районен съд, гражданско отделение, 19 състав, № 2833 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 8836/2018 г. В касационната жалба се поддържа, че не са били налице предпоставките на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение, а искането на насрещната страна е целяло подмяна на решаващите изводи на съда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: следва ли молба за поправка по чл. 247, ал. 1 ГПК да се квалифицира като въззивна жалба при влязло в сила решение и съдът да се произнася по незаведен иск? В срока за отговор насрещната страна А. С. Ч. не е изразила становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С решение на Варненския районен съд, гражданско отделение, № 2833 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 8836/2018 г. е уважен предявеният от А. С. Ч. срещу Л. К. Р. и В. К. И. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С решение № 261692 от 15.12.2020 г. Варненският районен съд е оставил без уважение искането на ищеца А. С. Ч. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по същото делото решение № 2833 от 25.06.2019 г., приемайки, че с искането си страната цели подмяна на волята на съда чрез поправяне на диспозитива на съдебното решение, което не може да бъде сторено в производството по чл. 247 ГПК, а може да бъде извършено по пътя на инстанционния контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че районният съд погрешно е посочил в диспозитива на решението си г раницата между двата процесни имота. Според мотивите на решението границата между имотите на страните по делото следва да се определи по линията в черно по скицата на вещото лице на л. 143 от първоинстанционното дело, която е границата на имотите между страните съгласно кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., а е приподписана и приобщена като част от диспозитива друга скица. Поради това въззивният съд е приел, че е налице очевидна фактическа грешка, състояща се в несъответствие на диспозитива с мотивите на решението, отменил е отхвърлителното първоинстанционно решение по чл.247 ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка чрез приподписване и приобщаване към диспозитива на решението на Варненския районен съд на скицата на л.143 от първоинстанционното производство. При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението правен въпрос / следва ли молба за поправка по чл. 247, ал. 1 ГПК да се квалифицира като въззивна жалба при влязло в сила решение и съдът да се произнася по незаведен иск?/ не е обуславящ. Същият се основава на становището на касатора, че искането на насрещната страна по чл. 247, ал. 1 ГПК е било насочено не към поправка на очевидна фактическа грешка, а към изменение на решаващите изводи на районния съд. В случая предмет на контрол от въззивната инстанция е било решение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане на ищеца за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното основно решението по спора. Съдът не се е произнасял по съществото на спора и не го е пререшил, нито се е произнесъл по непредявен иск. Съобразявайки практиката на ВКС по приложението на чл. 247 ГПК, въззивният съд се е произнесъл само в рамките на искането за поправка на очевидна фактическа грешка като е констатирал неправилно отразяване на формираната в мотивите на районния съд воля и отразената в диспозитива на основното първоинстанционно решение относно действителната граница между процесните имоти, поради което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка. Поради това поставеният от касаторката правен въпрос не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,