Определение № 598 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2421/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. К., чрез адв. Д. З., против въззивно решение № 27/06.01.2023 г. по възз.гр.д. № 3306/2022 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 262467/ 21.07.2022 г. по гр. д. № 3821/2021 г. на Софийски градски съд в частта му, постановяваща вписване на бащино и фамилно име в акта за раждане на детето М., според установения произход от жалбоподателя - М. Ю. К.. С въззивното решение в обжалваната му част съдът е постановил запазване на досега вписаните в акта за раждане бащино и фамилно име – М. Ц. Я.. В останалите му части, с които е установен произхода на детето от баща, упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения с бащата и той е осъден да плаща издръжка, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречие с императивните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 16, ал. 2 ЗГР и формиране на явно необосновани правни изводи. Ответната страна по жалбата Ц. Л. Я., чрез адв.Д. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановеното и влязло в сила като необжалвано първоинстанционно решение в производство по чл. 66, ал. 2 СК е установен произхода на малолетното дете М. от бащата – жалбоподател Ю. К.. На основание чл. 16, ал. 2 ЗГР, вр. с чл. 13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР за образуване на бащиното и фамилното име всяко лице, съдът е постановил детето да носи имената М. Ю. К.. Решението на СГС е обжалвано в тази му част от ответницата по иска - майка на детето, с доводи, че промяната в имената не следва да се допуска, тъй като са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за запазване на досегашните имена – детето се идентифицира с тях и така е известно сред приятели, съученици, училищно ръководство, социални и здравни институции. Въззивният съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 19 ЗГР, като в производство при установен по съдебен ред произход, при постановяване какви имена да носи детето, също следва да бъде съобразявано наличието на „важни обстоятелства“. Водещ е най-висшият интерес на детето, за който се следи и съобразно приложимите за България - Конвенция за правата на детето на ООН, (чл. 3 § 1) и Харта на основните права на Европейския съюз (чл. 24). В тази връзка е посочено, че детето от раждането си и към датата на постановяване на съдебното решение е носило имената М. Ц. Я.. С тях то е известно не само сред приятелите си и съучениците, но и сред възпитатели и преподаватели, в това число и пред училищното ръководство на посещаваното от него учебно заведение, както и пред всички социални и здравни институции. Доколкото името е съществен индивидуализиращ белег на едно лице в обществото, в случая промяната в бащиното и фамилното име на детето не е в негов интерес - това ще доведе до необходимостта от даване на обяснения и запознаване на трети лица с факти от личния му живот и ще има за последица недобронамерени нападки и злобни коментари от страна на съученици и връстници, респ. би се отразило върху емоционалното и психическото му развитие. Независимо, че М. към момента е на 12 години, тя вече е изградила своята идентичност в средата, в която учи и живее, а промяната на бащиното и фамилното име ще представлява неправомерна намеса в правото й на личен и семеен живот по чл. 8 ЕКПЧ. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Касационното обжалване се допуска на поддържаното от страната основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с действителното съдържание и цел на императивни правни норми. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение