Определение № 459 от 30.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез Д. С. – държавен инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 99 от 20.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 564/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която след отмяна на решение № 260013 от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в уважаващата исковете част, са отхвърлени предявените от Комисията против Н. Ш. С. и Е. Ш. М. искове за отнемане на конкретно посочено в решението незаконно придобито имущество. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно, само ако се докаже връзка между деянието, повод за образуване на проверката/производството по ЗОНПИ, и средствата, които са вложени за придобиването му?“ – касаторът се позовава на приетото в решение № 464/09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. по описа на IV г.о.; 2/ „Гражданската конфискация, приложима по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, в противоречие ли е с Решение от 19.03.2020 г. по дело № C-234/2018 г. на СЕС и Решение от 28.10.2021 г. по дело C-319/2019 г. на СЕС? Посочените решения определят ли задължение на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице?“; 3/ „Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ в противоречие ли е с решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд?“ – спрямо поставените втори и трети въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; 4/ „Следва ли да се извърши проверка дали намесата е пропорционална на преследваната цел, въпреки че данъчните нарушения/престъпления стоят извън защитата на Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС „…правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими…за осигуряване на плащането на данъци или други престъпления или глоби?“; 5/ „Попадат ли в приложното поле на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС (по аргумент от чл. 1, § 2 на същия) „укриването на данъци“ и следва ли да се търси пропорционалност на мярката за отнемане на имущество при установено от съда несъответствие и извършено от лицето данъчно нарушение/престъпление в периода на проверка?“ – четвъртият и пети въпрос се поставят във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6/ „Какво е приложението на изричните разпоредби на чл. 5, ал. 2 и чл. 153, ал. 5 и ал. 6 ЗОНПИ и въведената от законодателя оборима презумпция в чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ при преценка дали мярката е пропорционална на преследваната цел?“; 7/ „Установяването на значително несъответствие между имуществото и нетните доходи може ли да обоснове пропорционалност на намесата в правото на собственост с преследваната легитимна цел, съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?“; 8/ „Разпоредбите на ЗОНПИ предвиждат ли като предпоставка за основателност на иска за отнемане на незаконно придобито имущество, наличието на връзка – пряка или косвена между придобитото имущество и извършеното деяние и какво е необходимо и достатъчно да бъде доказано, с цел спазването на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?“; 9/ „Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решения на ЕСПЧ по водени дела по реда на ЗОПДИППД /отм./ и ЗОПДНПИ /отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ?“. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение. От ответника Н. Ш. С., чрез адв. В. В., назначен за особен представител, е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Отговор в срок е постъпил и от Е. Ш. М., чрез назначения за особен представител адв. Н. Н., в който също се поддържа неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил като безспорно между страните, че по повод на постъпило в ТД на КОНПИ Варна уведомление за привличане на Н. Ш. С., като обвиняема по ДП № 65183М-116/2017 г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр. пр. № 2146/2017 г. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК /избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения в големи размери, като не е подала ГДД за 2008 г., 2009 г. и 2010 г./, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ, с протокол № ТД 04ВА/УВ-8523/20.06.2018 г. на Директора ТД Варна, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие; че в ТД на КОНПИ Варна е получено уведомление за повдигнато обвинение по ДП № 65183М-117/2017 г. по описа на ОД на МВР Силистра срещу Е. Ш. М. за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, т. 18 ЗПКОНПИ, въз основа на което срещу лицето е образувана проверка с протокол от 04.09.2018 г. за периода 14.09.2008 г. – 14.09.2018 г.; че с постановление от 08.02.2019 г. на ОП – Силистра е прекратено наказателното производство срещу Н. Ш. С., по обвинения, които са станали поводи за образуваните срещу ответниците проверки по ЗПКОНПИ. Въззивният състав е съобразил още, че с решение № 679/14.11.2024 г., постановено по гр. д. № 3889/2023 г., Върховният касационен съд е отменил предходното въззивно решение по делото и същото е върнато за ново разглеждане, с указания за изследване наличието на връзка между престъпната дейност /заради която е образувано наказателното производство, въз основа на което е започната проверка от страна на Комисията/ и доходите, послужили за придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира и извършване на преценка за пропорционалност съгласно практиката на ЕСПЧ и чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ. Приел е от правна страна, че за да възникне правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да са налице следните предпоставки: 1. проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброените в закона фактически състави на НК или да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл. 108, ал. 2-6 ЗОНПИ; 2. наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ; 3. въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество е от незаконен източник; 4. пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото имущество /в който смисъл се е позовал на постановена практика на ЕСПЧ по делото „Т. и други срещу България“, дело „Й. и други срещу България“ и практика на ВКС/. При горните съображения второинстанционният съд е намерил, че в случая е налице първата от посочените предпоставки, тъй като престъплението за което е повдигнато обвинение срещу ответниците попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗОНПИ. По отношение на несъответствието е приел, че първо следва да се направи извод за наличното в края на проверявания период имущество и само ако между притежаваното в началото и края на периода имущество е налице превишение в размер над 150 000 лв., при отчитане на доказаните законни и направените обичайни и извънредни разходи за целия период, може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Взел е предвид също, че след формиране на извод за увеличение на имуществото в размер над посочения минимум, следва да се извърши съпоставка с нетния доход, изчислен съгласно разпоредбата на § 1, т. 8, вр. т. 2 и т. 9 ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. При тези данни и въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел за установено, че към началото на периода – 20.06.2008 г., проверяваното лице и свързаните с него лица не са притежавали никакво имущество. Констатирал е, че през проверявания период ответниците са придобили два недвижими имота на обща стойност 163 000 лв., а Е. М. е придобил два леки автомобила с пазарна стойност от 16 980 лв. и 15 370 лв. Спрямо внесените от ответниците суми по банкови сметки и получените преводи от трети лица, е изложил съображения, че същите не следва да се включват в имуществото, доколкото не са налични в края на проверявания период. В тази връзка е обобщил, че стойността на възмездно придобитото от ответниците през проверявания период и налично към края на периода имущество е на стойност 195 950 лв. Формирал е извод, че е налице увеличение в имуществената сфера на проверяваните лица, спрямо притежаваното от тях в началото на периода, което увеличение надвишава 150 000 лв. и предпоставя съпоставка с нетния им доход. Въззивният съд е установил, че при доходи и приходи на ответниците за целия проверяван период общо в размер на 125 240, 40 лв., съответно разходи в размер на 126 594, 11 лв., то нетният им доход, формиран по правилото на § 1, т. 8 ДР на ЗОНПИ, е отрицателен /минус 1 309 лв./. Посочил е, че дължи произнасяне и по следващата предпоставка, обуславяща основателността на искането за отнемане – изследване на наличие на връзка между конкретната престъпна дейност, по повод на която е образувано производството и придобитото от проверяваните лица имущество, предмет на искането за отнемане. Позовал се е на разясненията в практиката, че връзката може да е пряка или косвена; че връзката може да се установи при условията на пълно и главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение; че липсата на доказан от ответниците законен източник на средства за придобиване би могла да направи предположението за наличие на връзка основателно, но е необходимо от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средствата, получени от престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска. При горните съображения решаващият състав е приел, че в случая наказателните производства, по които са повдигнати обвинения срещу ответниците и са послужили за основание за извършените срещу тях проверки са прекратени; че предявените срещу проверяваните лица обвинения са били за извършване на данъчни престъпления – избягване, установяване и неплащане на данъчни задължения в размер на 5 147, 13 лв. Констатирал е, че този евентуално спестен данък безспорно представлява имуществена облага, с която би могло да се придобива имущество, но в случая претендираното за отнемане такова е на стойност 195 950 лв. и същата многократно надхвърля евентуално спестения данък. Обосновал е извод, че посочените обстоятелства изключват каквато и да е връзка, пряка или косвена между повдигнатите обвинения за престъпна дейност и придобитото имущество от проверяваните лица, както и връзка с неустановения в настоящото производство произход на средствата за придобиване на това имущество. Предвид липсата на посочената връзка е приел, че отнемането на процесното имущество би представлявало непропорционална намеса в правото на собственост и в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ, поради което и предявените искове са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че повдигнатите от касатора въпроси с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с въпроса, по който е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на III г. о.