Определение № 40 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 460/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ “В. -90 В. А.“/н/, чрез синдика Д. Б., против решение №1772 от 12.07.2019г. по т.д. №3768/18г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- В. Р. А., чрез пълномощника си – адв. В. Т. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Р. И. е заявил, че бил налице въпрос, който бил „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“, а именно- „ Какви са последиците от спиране на основание чл.632,ал.5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяване исковете по чл.649,ал.1 ТЗ и чл.694 ТЗ, развитие на производството по тях и течението на срока по чл.649,ал.1 ТЗ“. Страната е заявила, че по този въпрос било образувано тълкувателно дело № 2 /18г. на ОСТК, с цел преодоляване на противоречива практика на съдилищата. Развила е накратко своето разбиране като отговор на този въпрос. Посочила е като приложими две определения на Пловдивски апелативен съд и е поискала спиране на делото след допускане на касационно обжалване, поради висящността по посоченото тълкувателно дело. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Така възпроизведения от висящото тълкувателно дело въпрос е необоснован като относим към конкретния случай и за предявения иск по чл.647 ТЗ, както и не е обвързан с твърдение, че е относим и към решаващите изводи на състава. Независимо от това, по него, дори и да бъде изведен релевантен въпрос, с оглед установяване в конкретната по делото хипотеза на начален момент на срока по чл.649,ал.1 ТЗ, то налице би било единствено общо основание.Касаторът не обосновава допълнителен критерий, като негово задължение е да развие доводи във връзка с една от лимитивно заложените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК хипотези и съответно да обоснове наличието й, респективно да твърди наличие на предпоставки по чл.280, ал.2 ГПК. В случая, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но с изложението в което твърди, че е налице поставен пред ОСТК въпрос по тълкуване на разпоредбата на чл.649,ал.1 ГПК, фактически изключва това основание, което е и в противоречие с искането за спиране на производството, с оглед разрешаване на възпроизведения въпрос. Още повече, че не е посочил каквито и да било доводи по него. Оплакванията относно неправилност на решението на въззивната инстанция изразена в защитната теза на касатора са ирелевантни за тази фаза на производството. Извън изложените съображения и с оглед депозираното изложение следва да се отбележи, че по ТРОСТК № 2/18г. е постановено тълкувателно решение и разрешенията в същото са изцяло в съответствие с приетото от въззивинят съд. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение