Определение № 3471 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2658/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кредитора П. Луков У. срещу решение № 353 от 14.10.2024 г. по т. д. н. 344/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 260004 от 04.06.2024 г. по т. д. н. 192/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Автотранс - 1“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], и е постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Изтъква, че разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ в актуалната й, приложима към спора, редакция допуска спиране на производството по несъстоятелност на това основание само веднъж. Определя като несъстоятелни мотивите на въззивния съд, че изменената разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ следва да бъде тълкувана в смисъл, че законът изисква развитие на производството с оглед постигане на целите, заложени в чл. 607 ТЗ. Поддържа, че единственото логично тълкуване на закона е, че при липса на възможност за повторно спиране на производството по несъстоятелност поради липса на парични средства в особената сметка, липса на ликвидно имущество и невъзможност за продажба на дялове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да бъде приета за осъществена хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ и производството по несъстоятелност на търговеца да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. Сочи, че именно невнасянето на разноски в дадения от съда по несъстоятелността срок следва да се приеме за основание, при липса на възможност за повторно спиране на производството, то да бъде прекратено. По тези доводи за неправилно приложение на закона от въззивния съд моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Автотранс – 1“ ООД – в несъстоятелност, да бъде прекратено и длъжникът заличен от търговския регистър.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При изчерпана възможност за спиране на производството по несъстоятелност съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и наличие на условията на чл. 735, ал. 1 ТЗ, необходими ли са други условия за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството или следва да бъде прекратено производството?

2. Какви са хипотезите на съда по несъстоятелността за прекратяване на делото и заличаване на дружеството в несъстоятелност, след като веднъж производството е спирано и възобновено и липсва законова възможност за повторно спиране на това производство?

3. При липса на парични средства в особената сметка и липса на ликвидно имущество и невъзможност за продажба на дялове по чл. 125, ал. 3 ТЗ на несъстоятелния търговец, които да покрият разноските по несъстоятелността и липса на законова възможност за предплащане на такива разноски по реда на чл. 629б ТЗ, какъв е редът за покриване на разноските по несъстоятелността и кои лица могат да бъдат задължени за това покриване?

4. При липса на парични средства в особената сметка, липса на ликвидно имущество и невъзможност за продажба на дялове по чл. 125, ал. 3 ТЗ на несъстоятелния търговец, които да покрият разноските по несъстоятелността, и указания на съда по несъстоятелността до длъжника и кредиторите да предплатят сума за разноски и неплащане на разноските в срок, може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да спира производството по делото?

5. Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?

Моли касационно обжалване да бъде допуснато по сочените въпроси при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си решението да бъде допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК.

В указания срок е депозиран писмен отговор от „Автотранс – 1“ ООД – в несъстоятелност, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат доводи за правилност на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от преписката по делото се установява, че с молба от 14.06.2023 г. синдикът е уведомил съда по несъстоятелността, че в особената сметка на длъжника няма достатъчна наличност на средства за издръжката на производството по несъстоятелност и поискал съдът да укаже на кредиторите да внесат сума за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. С определение № 260093 от 14.06.2023 г. на основание чл. 629б, вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ съдът е определил сума от 5 000 лв. за покриване разноските на несъстоятелността, като е указал на длъжника и на кредиторите да предплатят същата по особената сметка на синдика, както и че при неплащане в указания от съда срок производството по несъстоятелност ще бъде спряно за срок от 1 година от вписване на решението в регистъра. Предвид невнасянето на така определените разноски с решение № 260007 от 21.08.2023 г. съдът е спрял производството по делото на основание чл. 623, ал. 1, вр. ал. 5 ТЗ, което решение е обезсилено с решение № 364 от 01.11.2023 г. по т. д. н. 558/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив с мотиви, че нормата на чл. 632, ал. 1, изр. последно ТЗ в редакцията към 21.08.2023 г. императивно разпорежда, че спиране на производството по делото е възможно само веднъж, а в процесния случай такова спиране вече било постановено с решение на съда № 260149/25.11.2021 г. Отчел е, че с разпореждане от 01.12.2023 г. първоинстанционният съд е изискал от синдика актуална информация за наличността в особената сметка и дал указания към същия в случай на липса на наличност да изпълни изискването по чл. 5, ал. 10 КСО, като представи в съда издадено от НОИ удостоверение в този смисъл. Посочил е, че синдикът е подал молба на 14.12.2023 г. до съда по несъстоятелността, с която е потвърдил, че наличността в особената сметка е в размер на 26,53 лв. и че е изпълнена процедурата по чл. 5, ал. 10 КСО, за което е представил удостоверение № 1043-12-88218 от 21.12.2023 г.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е осъществена хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ и производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър. Споделил е доводите по сезиралите го въззивните жалби, че не са налице предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ, тъй като не е налице спряно производство - решението за спиране на производството на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ /№ 260007/ 21.08.2023 г./ е обезсилено като недопустимо с влязло в сила решение на АС - Пловдив /№ 364/01.11.2023 г. по т. д. н. 558/2023 г./. Подчертал е, че при липса на спиране на производството по несъстоятелност не може да се изследва въпросът за наличието на втората предпоставка - да не е поискано възобновяване в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като такова искане би било лишено от предмет. Добавил е, че прекратяването на производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ в случая е повторно - такова вече веднъж е било постановено по делото с решение № 260010/22.12.2023 г., което е отменено с влязло в сила решение № 91/11.03.2024 г. по т. д. н. 33/24 г. по описа на АС – Пловдив със същите мотиви - липсва спряно производство, поради което липсват предпоставките за прекратяване на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. Изтъкнал е, че не могат да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че неплащането на определените разноски в дадения от съда срок представлява основание за прекратяване на производството по несъстоятелност и че именно това бил заложеният смисъл в изменената разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Подчертал е, че неплащането на разноски в дадения срок е основание единствено за спиране на производството, а обстоятелството, че законът не допуска повече от едно спиране на това основание, в какъвто смисъл е изменението на чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./, следва да бъде тълкувано в смисъл, че законът изисква развитие на производството с оглед постигане на целите, заложени в чл. 607 ТЗ. Допълнил е, че съображенията по въззивните жалби за това, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 735 ТЗ /налице е неосребрено имущество, решенията на проведеното заключително събрание са отменени по реда на чл. 679 ТЗ/, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни по отношение правното основание, въз основа на което е прекратено производството с обжалваното решение - чл. 632, ал. 4 ТЗ.

По тези мотиви е постановил обжалвания резултат.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от Върховния касационен съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационно обжалване следва да бъде допуснато по сочения от касатора пети въпрос: „Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?“

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, с което се покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Липсва произнасяне по този правен въпрос към датата на съдебното заседание в практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 2 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при сочения от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Останалите поставени от касатора въпроси не са обсъждани от въззивния съд – съдът не е излагал мотиви във връзка с предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 735 ТЗ, нито относно възможността да бъде извършена продажба на дялове по чл. 125, ал. 3 ТЗ, или са хипотетични и общи – втори и трети въпроси, поради което и доколкото не покриват общия селективен критерий да са обусловили изводите на въззивния съд и да са от значение за правилното решаване на спора, не могат да обусловят допускането на касационно обжалване.

Изводът за допускане на касационно обжалване по горецитирания правен въпрос изключва необходимостта от обсъждане на твърдяната от касатора очевидна неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение