Определение № 581 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 326/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Т. като представител на Прокуратура на РБългария срещу решение от 27.10.2015г., постановено по гр.д.№657/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.04.2015г. по гр.д.№3462/2014г. на Районен съд – Велико Търново, е присъдена още сумата 2 500лв. за обезщетение на неимуществени вреди от прилагане от съда на задължително настаняване за лечение по предявения от А. Й. М. срещу Прокуратура на Република България и Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба А. Й. М., чрез процесуален представител адв.Н. В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като излага съображенията си в писмен отговор. Претендира разноски. Постъпила е касационна жалба от Районен съд – Горна Оряховица срещу решение от 27.10.2015г., постановено по гр.д.№657/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.04.2015г. по гр.д.№3462/2014г. на Районен съд – Велико Търново, Районен съд – Горна Оряховица е осъден солидарно с Прокуратура на Република България да заплати още сумата 2 500лв. за обезщетение на неимуществени вреди от прилагане от съда на задължително настаняване за лечение по предявения от А. Й. М. срещу Прокуратура на Република България и Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба А. Й. М. не взема становище по касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 2 500лв. за обезщетение на неимуществени вреди от прилагане от съда на задължително настаняване за лечение по решение № 492/13.08.2014г. по ч.н.д. 591/2014г. на Районен съд – Горна Оряховица, отменено с решение по в.ч.н.д. № 314/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2014г. до окончателното й изплащане, по предявения от А. Й. М. срещу Прокуратура на Република България и Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихава върху сумата, считано от 27.08.2014г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че в случая е приложима цитираната разпоредба на ЗОДОВ, доколкото се касае за прилагане на задължително настаняване и лечение от съда. Според приетото от въззивния съд ищецът е доказал и претърпяването на вреди от действията на съда и прокуратурата в рамките на воденото против него производство по реда на чл. 155 от Закона за здравето, които се изразяват в негативни изживявания, свързани с престоя му в психиатрично лечебно заведение и уронване на неговото достойнство. До този извод съдът е достигнал по съображения, че по време на цялото производство по чл. 155 ЗЗ, което е със специфичен предмет, лицето, чието принудително настаняване за лечение в психиатрично лечебно заведение се иска, изпитва неудобства и се чувства притеснено. Самото настаняване за лечение в психиатрично заведение без да има основание за това също уронва достойнството на настатеното лице, тъй като то се оказва унизено от една незаконосъобразно наложена му мярка. По делото е прието за доказано наличието на увреждащи действия от страна на прокуратурата - чрез внасяне на предложение съгласно чл. 157 ЗЗ, което е било неоснователно и от съда - чрез постановяване на незаконосъобразно решение, което е отменено от въззивна инстанция. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на на Прокуратура на РБ, че в конкретната хипотеза Прокуратурата не носи отговорност за причинените на ищеца вреди. Посочено е, че съгласно Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015г. по тълк. д. № 5/2013г. на ОСГК на ВКС, постановено по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ, съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Изложени са съображенията на въззивния съд, че наред с това не е изключена отговорността на прокуратурата и то не само защото чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ изрично посочва прокуратурата като орган, който носи отговорност в изброените в този текст хипотези, а и защото производството, водено срещу ищеца, е започнало по предложение на прокурора. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора Прокуратура на РБългария въпрос: „за легитимацията на прокуратурата да представлява държавата като процесуален субституент в хипотезата на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ по искове за вреди, произтекли от прилагането от съда на задължително настаняване и лечение, когато те са отменени” и по поставения от касатора Районен съд – Горна Оряховица, въпрос: „Отговаря ли съдът на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за вреди, предхождащи постановяване на съдебен акт за прилагане на задължително настаняване и лечение, т.е. за вреди, настъпили вследствие образуването и воденето на дело за прилагане на такива мерки, преди тяхното постановяване и преди лицето да бъде настанено на задължително личение”, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита. По останалите поставени въпроси от касаторите въпроси не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.5, ал.1 и 2 ЗОДОВ има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение