Определение № 137 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3129/2017 г.

Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението). Производството е образувано по касационна жалба на ответника по делото Р. В. Д. срещу решение № 2288/06.04.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 14993/2016 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № І-118-109/15.09.2016 г. по гр. дело № 44839/2009 г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено следното: обявено е за нищожно, на основание чл. 472 от ГПК (отм.), по отношение на (в частта относно) ищцата по делото В. К. Ч., нотариалното действие по издаването на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ..., том ..., рег. № ...., нот. дело № ... от 12.09.2006 г., съставен от жалбоподателя, в качеството му на нотариус с рег. № 274 и с район на действие [населено място]; и е отменен, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), по отношение на (в частта относно) ищцата, същия констативен нотариален акт. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните правни въпроси: 1) неподаването на молба за издаването на констативен нотариален акт за собственост обуславя ли нищожност на нотариалното действие съгласно разпоредбата на чл. 472 от ГПК (отм.) (чл. 576 от действащия ГПК); 2) допустимо ли е разпоредбата на чл. 472 от ГПК (отм.) (чл. 576 от действащия ГПК) да се тълкува разширително; 3) допустимо ли е в самостоятелно производство да се предяви иск за установяване нищожност на нотариално действие, когато това изрично не е предвидено в закона; 4) подлежи ли на отмяна нотариален акт, издаден в нарушение на чл. 467 от ГПК (отм.) (чл. 571 от действащия ГПК), когато не са настъпили вреди от него за посочените в акта страни, като молители; 5) какво въздействие оказва върху нотариалното производство липсата на писмена молба за удостоверяване правото на собственост по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК); 6) какво въздействие оказва върху нотариалното производство наличието на устна молба от част от молителите за започване на производство по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК); 7) липсата на писмено искане за започване на производство пред нотариуса по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК) представлява ли по смисъла на чл. 472 от ГПК (отм.) (чл. 576 от действащия ГПК) основание за нищожност на нотариалното удостоверяване; и 8) приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) (чл. 578, ал. 4 от действащия ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК). По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в посочената по-горе редакция) за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е разрешил първите два въпроса в противоречие с решение № 39/03.02.2009 г. по гр. дело № 5483/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на ГПК, отм.), а третия – в противоречие с решение № 1268/14.10.2009 г. по гр. дело № 1391/2009 г. на Софийския апелативен съд (САС). По отношение на останалите пет правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по касационната жалба – ищцата В. К. Ч., в отговора излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил към него следните решаващи мотиви: С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Според чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.), лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната им власт. Когато при извършването на акта е нарушено изискването за личното явяване на участвуващите лица, то според чл. 472 от ГПК (отм.) нотариалното действие е нищожно. Това е така, защото нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред (в тази връзка съдът се е позовал на решение № 223/14.05.2012 г. по гр. дело № 1186/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Въззивният съд е приел, че в конкретния случай по делото, от разпита на свидетелката С. К. Ч. – сестра на ищцата, по безспорен начин е установено, че при съставянето на процесния нотариален акт ищцата не е присъствала. Градският съд е приел и че обстоятелството, че срещу нотариуса-ответник (сега касатор), извършил атакуваното от ищцата нотариално действие, е било проведено дисциплинарно производство, не санира порока по чл. 472 от ГПК (отм.). В заключение въззивният съд е приел, че на основание чл. 472 от ГПК (отм.) нотариалното действие по издаването на процесния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, по отношение на ищцата следва да бъде обявено за нищожно. Приел е също, че нотариалният акт следва да се отмени на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) по отношение на ищцата (в тази връзка въззивният съд се е позовал на тълкувателно решение (ТР) № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС). Обуславящ правните изводи на въззивния съд в така изложените от него решаващи мотиви към обжалваното решение (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), е единствено последният процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението на жалбоподателя, а именно: приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) (чл. 578, ал. 4 от действащия ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК). Посоченото от въззивния съд решение № 223/14.05.2012 г. по гр. дело № 1186/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС не дава отговор на този въпрос и това решение е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като в него са разгледани правен въпрос и случай, при който се е твърдяла нищожност на нотариално действие по издаване на нотариален акт за продажба на недвижим имот, а не на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, както в настоящия случай. Страните по делото също не сочат и не се установява наличието на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК по посочения процесуалноправен въпрос по настоящото дело (последния в изложението на касатора). При това положение и предвид разпоредбата на чл. 484, ал. 2 от ГПК (отм.) (чл. 588, ал. 2 от действащия ГПК), създаването на такава практика по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи, което от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото. Поради това, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по този въпрос (в този смисъл – т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Макар да е възприел обстоятелството, че ищцата е претендирала процесната нищожност и поради това, че изобщо не е сезирала (писмено или устно) нотариуса-ответник с искане (молба) за издаването на процесния нотариален акт, градският съд не е обсъдил тези твърдения на ищцата. Поради това, останалите седем правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, не са разрешени от въззивния съд и не са обуславящи решаващите му правни изводи в обжалваното решение, респ. – тези въпроси не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение – касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) (чл. 578, ал. 4 от действащия ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК). Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение