Определение № 1111 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 756/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 и ал.4 вр.чл.66, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. М. Х. и С. М. Х. срещу определение № 2136/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1913/2023 г. на Софийския апелативен съд, III г.о., с което е потвърдено определение № 260893/15.02.2023 г. по гр.д. № 1207/2019 г. на Софийския градски съд, г.о., с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за възстановяване на пропуснат срок за подаване на молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор в определения от закона срок. Настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима, поради това, че е подадена срещу въззивно определение, което не подлежи на касационно обжалване с частна жалба, тъй като въззивното решение не подлежи на обжалване с касационна жалба. С въззивното решение № 260502/10.02.2022 г. по гр.д. № 1207/2019 г. на СГС въззивният съд се е произнесъл по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, чл.26, ал.2, изр.1-во, предл.5 и чл.17, ал.1ЗЗД – за прогласяване на нищожност на договор за дарение на идеални части от поземлен земеделски недвижим имот с начин на трайно ползване нива, с площ 1484 кв.м. с идентификатор 68134.4405.77 по КККР на София, както и по искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за признаване на право на изкупуване на тези идеални части от същия имот. Въззивният съд е посочил, че решението му не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК. САС е разгледал определението на СГС по чл.64, ал.2 ГПК на основание чл.66, ал.2 ГПК и го е намерил за неоснователно. Изводът на СГС, че постановеното от него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване е обоснован и правилен, тъй като разгледаните обективно съединени искове са оценяеми и цената на всеки един от тях е по-ниска от 5 000 лева: Цената на всеки един от разгледаните искове се определя поотделно и допустимостта на касационно обжалване по всеки един от тях също се преценява поотделно. Всички посочени в нотариалните актове данъчна оценки на идеалните части от процесните имоти са в размер до 333 лева. По делото е представена данъчна оценка на имота с идентификатор 68134.4405.77 по КККР на София (л.111 по гр.д. № 11781/2017 г. на СРС), която е в размер на 333.10 лева. Разгледаните искове са оценяеми и съгласно чл.69, ал.1, т.4.и т.2 ГПК цената на всеки един от тях е в размер на части от данъчната оценка на имота. Следователно цената на всеки един от исковете е по - ниска от 5 000 лева. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК в редакцията и, приета с ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила към момента на постановяване на въззивното решение (10.02.2022 г.) решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. Следователно въззивно решение не е подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК в редакцията и в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Поради това (наличието на отрицателните предпоставки по чл.274, ал.4 ГПК ) обжалваното определение на САС, постановено на основание чл.66, ал.2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Следователно частната жалба е недопустимата и следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от настоящото производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответниците не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът