Определение № 409 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 806/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Б. Т. срещу решение № 260068 от 17.09.2020г. по в. гр. дело № 9861/2019г. на СГС, ГО, ІІ „е“ състав, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Обединена българска банка“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на разликата над уважения размер на иска от 406. 20 лв. до целия предявен размер от 14 361 лв., която сума съставлява недължимо получено от ответника през периода: м. август 2012г. – м. октомври 2012г., по вносни бележки от 24.08.2012г., 12.09.2012г., 18.10.2012г., 09.10.2012г. и 18.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като е реализирана и отговорността на страните за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони като моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът навежда бланкетно допълнително основание за допускане на касационния контрол – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е поставил какъвто и да било правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е въвел единствено оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, изразяващи се в неправилно посочена правна квалификация на иска, в некредитиране от съда на прието и неоспорено заключение на икономическа експертиза и в „незаконно обръщане“ на цената на иска от валута в лева, както е предявен, във валута в евро. Ответникът по касационната жалба - „Обединена българска банка“ АД подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 361 лв., платена повторно на банката – ответник, след като целият дълг на ищеца по договора за кредит с нея е бил погасен чрез плащане в рамките на принудително изпълнение. Въззивният съд е приел за прецизна правна квалификация на предявения иск чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вместо възприетата от първоинстанционния съд по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, посочвайки, че въпреки това първоинстанционното решение не е недопустимо, защото съдът е разгледал и се е произнесъл по заявените от ищеца факти в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. След съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на икономическата експертиза, допусната от първоинстанционния съд, е заключил, че всички направени плащания от ищеца в полза на ответника по процесния договор за банков кредит, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, погасяват целия дълг с всичките му принадлежности, като вповече е платена само сума от 406.20 лв., за която предявеният иск е уважен. За да направи този извод е съобразил и извършеното плащане на сумата 14 361 лв. през периода м. август – м. октомври 2012г., т.е. преди образуването на процесното изпълнително дело, която е събрал със сумата 49 224. 08 лв. (25 167. 87 евро), преведена на взискателя - ответник по процесното принудително изпълнение след проведена публична продан на имущество на ищеца, при което е констатирал, че този сбор напълно погасява целия дълг по банковия кредит, при прилагане на поредността за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. При тези решаващи съображения, СГС е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над надвнесената от ищеца сума от 406.20лв. до предявения размер от 14 361 лв.. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, удовлетворяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат разглеждани при предварителната селекция на касационната жалба. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото такова може да бъде прието при непосочване на конкретни обстоятелства, относими към чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос. На основание изложеното, поради неосъществяване на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25а, ал.1 Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,