Определение № 83 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6645/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Обжалвано е решение № 111/10.07.2014 год., постановено по в.гр.дело № 303/2014 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 379/13.03.2014 год. по гр.дело № 2583/2013 год. на Варненския окръжен съд за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2119/28.0.2013 год. по гр.дело № 2583/2012 год. на Варненски окръжен съд, като в диспозитива на същото се чете: признава за установено по отношение на [фирма] седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.”, [улица], вх.Б, ет.3, офис 7-8, представлявано от П. Е. Б., вписано в Търговския регистър с ЕИК[ЕИК] и [община], представлявана от кмета на общината, че [фирма] е собственик на недвижим имот: реална част с площ от 732 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.2556.205 с предназначение второстепенна [улица], при граници на реалната част: от две страни [улица], имот с идентификатор 101135.2556.326 и [улица].

Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от кмета И. Н. П., която чрез главен юрисконсулт Д. П. К. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:

1. „Допустимо ли е съдът, сезиран с иск по чл.108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато не е предявен самостоятелен установителен иск – главен, или евентуален?”

2. „Допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК съдът да допълва решението си с изцяло нов диспозитив, или това следва да стане по реда на чл.250 ГПК?”

3. „Представлява ли нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес произнасянето по непредявен иск, така както се е произнесъл Варненския окръжен съд от 13.03.2014 год. като е уважил установителен иск без такъв да е предявен?”

От ответника по касация [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от адвокатите В. А. Д. и Б. И. Ж. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 със становище за недопустимост. Претендира за направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в диспозитива на решението от 28.10.2013 год.(основното) няма произнасяне по установителната част от иска с правно основание чл.108 ЗС, който е отхвърлен в осъдителната част и този недостатък е поправен по реда на чл.247 ГПК.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационно обжалване следва да се допусне по втория въпрос, поради което Върховния касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК