Определение № 87 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1000/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. Т. А. от [населено място], чрез адв. Б. Д., против определението от 7.01.2020 год. по гр. д. № 2625/2019 год. на ВКС, ІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 13.02.2019 год. по гр. д. № 2105/2018 год. на Варненския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл. 109 ЗС, във вр. с чл. 134 ЗЗД и е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Т. А. против същото въззивно решение в частта по иска по чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение по изложените съображения с искане то да бъде отменено и се постанови друго, с което съдът се произнесе по същество на спора. В представените писмени отговори на жалбата ответниците по нея - „ГУСВ” ЕАД /н./, [населено място], представлявано от синдик М. Ш., и И. И. М., чрез адв. Г. З., поддържат становище за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба, по изложените съображения в същите. Претендират присъждане на разноските по делото. Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима в частта срещу определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. А. срещу въззивното решение по иска по чл. 45 ЗЗД. Разгледана по същество, частната жалба в тази й част е неоснователна, поради следните съображения: Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба против въззивното решение по иска по чл. 45 ЗЗД е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5 000 лв. Определението в тази му част следва да се потвърди. Искът по чл. 45 ЗЗД е предявен общо за сумата 300 лв., т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Неотносимо към предмета на настоящето производство е оплакването за необсъждане на прието заключение на експертиза, тъй като същото е обусловено от наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което е изключено по разпореждане на закона с оглед цената на иска и при липса на предвидените в същия изключения. Същите съображения важат и за останалите доводи в жалбата. В останалата й част частната жалба е недопустима, видно и от констатацията в този смисъл в разпореждането на съдията докладчик от 6.02.2020 год. по движението на същата. С оглед на това и не се дължи произнасяне в настоящето производство в тази част. С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на И. М. направените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Разноски на „ГУСВ” ЕАД /н./ не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива в настоящето производство. Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.