Определение № 642 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 795/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на К. Л. Д. от [населено място] и на „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.), чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 3141 от 09.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2634/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което са отменени определение № 40 от 12.03.2021 г. и определение № 19 от 21.02.2022 г., постановени по гр. д. № 31/2020 г. на Видински окръжен съд, за прекратяване на първоинстанционното производство и изпращане на делото по компетентност на Софийски градски съд. Частната касаторка К. Л. Д. поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не съдържа отделно произнасяне по подсъдността на предявените срещу нея искове, каквото следва от качеството й на ответник в първоинстанционното производство. Счита, че доколкото постоянният й адрес е в София, то компетентен по спора е Софийски градски съд. Моли за допускане на касационното обжалване на въззивното определение по въпроса: „Защо при условие, че Окръжен съд – Видин законосъобразно е приложил общите правила за местната и родовата подсъдност за разглеждане на делото, Софийският апелативен съд вместо да приеме, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, е приел, че местно и родово подсъдна е инстанцията, която се явява съда по несъстоятелността /Окръжен съд - Видин/“. Поддържа всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, като се позовава на определение от 28.09.2018г. по в. ч. гр. д. № 430/2018 г. на Сливенски окръжен съд и определение № 3564 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 2585/2018 г. на Шуменски районен съд. Ответникът по частната касационна жалба на К. Л. Д. – „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.) – счита същата за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Частният касатор „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.) моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода, че процесните искове са такива за попълване масата на несъстоятелността на „Елит Петрол“ АД, доколкото дружеството не е извършило плащане към своите цеденти, за да подлежат така платените суми, при евентуалната нищожност на договорите за цесия, на връщане, както и че вземанията на цедентите на „Елит Петрол“ АД, са включени в списъците на приетите вземания предявени в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ. Считат, че уважаването на исковете, предмет на които са извършените от „Елит Петрол“ АД прихващания, не биха могли да доведат до попълване масата на несъстоятелността, тъй като в случай, че същите бъдат прогласени за нищожни, заедно с уважаване на исковете за нищожност на договорите за цесия, „Елит Петрол“ АД не би имало вземане от „КТБ“ АД (н.), което евентуално да послужи за попълване масата на несъстоятелността, доколкото вземания към банката биха имали неговите цеденти. С оглед на това, поддържат, че подсъдността на тези искове следва да се определи съгласно Закона за банковата несъстоятелност, който се явява специален спрямо Търговския закон, т. е. че компетентен за разглеждането им е Софийски градски съд, като съд по несъстоятелността на „КТБ“ АД. Като значими за изхода на конкретното дело, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на посочения частен касатор са поставени въпросите: „ 1. Следва ли да бъдат квалифицирани като искове за попълване на масата на несъстоятелността искове по чл. 26 ЗЗД за нищожност с предмет договори за цесия и извършени с тях прихващания спрямо кредитна институция, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и чл. 116 ЗКИ тогава, когато цесионерът, който в последствие е извършил прихващането, не е платил уговорената по договора за продажба на вземане цена; 2. Следва ли да бъдат квалифицирани като искове за попълване на масата на несъстоятелността искове по чл. 26 ЗЗД за нищожност с предмет договори за цесия и извършени с тях прихващания спрямо кредитна институция, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 и чл. 116 ЗКИ тогава, когато при евентуалното уважаване на иска извършилото прихващането лице няма да придобие качеството кредитор в производството по несъстоятелност на банката; 3. Допустимо ли е предявяването на иск за нищожност на прихващане, извършено спрямо кредитна институция в открито производство по несъстоятелност в съд различен от съда по несъстоятелността на банката и от лице различно от синдика на несъстоятелната банка.“ По първите два въпроса се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално по т. 3 на същия член. Освен това, банката-частен касатор заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта, аргументирана с твърдението, че съдът не е съобразил нормите, уреждащи правилата за предявяване на искове за недействителност на прихващания срещу банка в несъстоятелност. Ответникът по частната касационна жалба – К. Л. Д. – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частните касационни жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Елит Петрол“ АД (н.), чрез синдика Л. И. И., срещу 1. Д. В. П., 2. В. Н. П. и 3. Н. В. П., 4. „Глобъл К. Сьлюшънс“ ЕООД, 5. Договорен Фонд „Адванс Консервативен Фонд“, учредено и действащо при условията на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, създаден с Решение на Комисията за финансов надзор № 779-ДФ от 17.07.2012 г., 6. К. Л. Д., 7. Д. М. М., 8. „АТГ“ АД, 9. ЗД „Бул И.“ АД, 10. „Застрахователна Компания Олимпик - Клон България” КЧТ, 11. „ОПЕЛ-Н.“ ООД, 12. „РТ Инженеринг-Н“ АД, 13. „Строй-цем“ ООД, 14. К. Й. Ф., 15. С. П. М. - К., 16. М. К. П., 17. „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.) и синдиците на Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.) Исковете са предявени на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие със закона – с чл. 4 ЗГВБ (отм.) и с чл. 94 ЗБН – поредицата от свързани една с друга сделки, представляващи договори за прехвърляне на вземания (цесия) и извършените в последствие от „Елит Петрол“ АД (н.) прихващания на прехвърлените му вземания с насрещни задължения на „Елит Петрол“ АД (н.) към „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.), подробно описани в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С определение № 40 от 12.03.2021 г. и определение № 19 от 21.02.2022г. Видински окръжен съд е приел, че компетентен за разглеждане на спора е Софийски градски съд, поради което е прекратил производството по делото и му е изпратил същото по подсъдност. Като аргумент за този свой извод е посочил, че предявените искове са за прогласяване нищожност на прихващания, отправени до „КТБ“ АД (н.), а прихващане, извършено от длъжник на търговска банка в производство по несъстоятелност, може да бъде оспорено единствено и само по реда на ЗБН пред съда по несъстоятелността на търговската банка. За да отмени първоинстанционните прекратителни определения, въззивният съд е приел, че: С чл. 645, ал. 3 и ал. 4, чл. 646, чл. 647 и чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД са предвидени специални искове за попълване масата на несъстоятелността и същите, съгласно чл. 649, ал. 5 ТЗ, както и обусловените от тях искове, съгласно чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, са подсъдни на съда по несъстоятелността, докато всички останали искове, насочени към увеличаване („попълване“) на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава XII ГПК; След като предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД не са сред специалните искове за попълване масата на несъстоятелността, посочени в разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, и в случая не са обусловени от такива искове, тяхната подсъдност следва да се определи по общите правила за подсъдност, предвидени в ГПК. Според съдебния състав, доколкото предявените искове са за попълване масата на несъстоятелността на ищеца и не са сред посочените в чл. 62 ЗБН, не може да се приеме, че същите следва да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността на „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.) – Софийски градски съд С оглед на това, че ответниците са от различни съдебни райони, като ответниците С. П. М. – К. и М. К. П. са с адреси в [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът е упражнил правото си по чл. 116, вр. чл.105 ГПК, предявявайки исковете пред Видински окръжен съд. По отношение на подадените от Н. В. П., В. Н. П. и Д. В. П. частни жалби решаващият състав е счел същите за неоснователни по съображения, че са налице предпоставките на чл. 116, вр. с чл. 105 ГПК за изборна подсъдност от ищеца предвид посочените в исковата молба адреси в съдебния район на съда на двама от ответниците - физически лица. С оглед несамостоятелния характер на определение № 19 от 21.02.2022 г., постановено по гр. д. №31/2020 г. на Видински окръжен съд, с което е допълнено определение № 40 от 12.03.2021 г. по същото дело, и мотивите с които е приета за основателна жалбата на „Елит Петрол“ АД (н.), Софийски апелативен съд е приел, че същото следва да бъде отменено. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частната касаторка К. Л. Д. „въпрос“ не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не отговаря за изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело. В действителност, въпросът представлява оплакване за неправилност на обжалваното определение, изразяваща се в липса на изрично произнасяне относно подсъдността на иска, предявен срещу същата, което обаче е предмет на самото касационно обжалване, но не и основание за допускането му. Отделно от това, не е доказано и нито едно от поддържаните основания, като се отчете и обстоятелството, че едно от тях „противоречиво решаване от съдилищата“ понастоящем не съществува. Въпросите, поставени в изложението на частния касатор „Корпоративна Търговска Банка“ АД (н.), също не обосновават допускане на касационното обжалване. И трите въпроса касаят изцяло правилността на обжалваното определение и по-конкретно – преценката относно правната квалификация на предявените искове, обуславяща съответно правилността на извода за това, кой е компетентният за разглеждането им съд. Следва да се отбележи също, че в случая въззивният съд е определил подсъдността на претенциите така, както те са предявени от ищеца, без да преценява дали същите са допустими, тъй като този въпрос не е предмет на образуваното пред него производство. Поради това, втората част от въпрос № 3 не съответства на мотивите на въззивния акт. Освен поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на въпросите на банката не са налице и поддържаните основания, доколкото основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – без да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки, които го формират, а евентуално поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за въпрос № 3 не се установява от цитираната практика на ВКС, тъй като същата е неотносима към него – в посочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ВКС се е произнесъл по основателността на предявени искове по чл. 59, ал. 3 и чл. 3, ал. 3 ЗБН, а не по искове по чл. 26 ЗЗД, каквито са настоящите. На последно място, не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. По изложените съображения настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение