Определение № 50149 от 28.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3093/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Георги Дамяново, представлявана от кмета на общината Н. П., чрез адв. Ал. К., срещу въззивно решение № 126 от 11.05.2022 г. по в.гр.д. № 250/2021 г. на Окръжен съд-Монтана. В касационната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално - за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по иск, предявен от ненадлежна страна. Сочи също, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, не е изяснил релевантни за спора факти, в резултат на което направил извод, че процесният имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е имал статут на земеделска земя и е подлежал на възстановяване по реда на този закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че по отношение на решението на ОСЗ Г. Д., от което ищецът черпи права, е недопустим косвеният съдебен контрол за материална законосъобразност по възражение на общината, тъй като тя е участвала в издаването на административния акт за възстановяване на собствеността върху процесния имот, като е издала удостоверение, че имотът е незастроен. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, евентуално - на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност. Ответниците по касация Л. В. И., Н. И. М. и Е. И. Н. не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260229 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 1079/2019 г. на Районен съд-Монтана, с което е признато за установено по отношение на бщина Георги Дамяново, че Л. В. И., Н. И. М. и Е. И. Н., заместили в процеса на основание чл. 227 ГПК първоначалния ищец И. Н. И., са собственици на поземлен имот пл.№ 500.470 в кв. 45 и кв. 46 по плана на [населено място], бивш имот пл.№ 191 в кв. 33 по плана на [населено място] по плана на селото, одобрен през 1972 г., с площ 6.712 дка, и Община Георги Дамяново е осъдена да им предаде владението върху този имот. Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 2995/1993 г. на ОСЗ - Г. Д. по преписка вх. № 1776/1992 г. на наследниците на И. Г. С., поч. през 1973, е било признато право на възстановяване с план за земеразделяне по отношение на 14 имота, между които и нива от 6 дка в м. “Татарското“ в землището на [населено място]. С решение № 518/1994 г. ОЗС- Геолти Дамяново е постановила възстановяването на нивата от 6 дка в м. “Татарското“ да се извърши в стари реални граници, като е идентифицирала този имот като имот пл.№ 191 в кв. 33 по плана на селото, одобрен през 1920 г. Това е първият регулационен план на селото. С изменение на регулацията от 1956 г. имотът е попаднал в площ, отредена за обществени мероприятия: площад, градина, парк улици. Сега действащият кадастрален и регулационен план е одобрен през 1972 г. Имотът никога не е бил застрояван, обществените мероприятия са останали неизпълнени. Като се е позовал на приложена по делото скица, издадена за съседен имот, е приел, че процесният имот също е бил изключен от регулация по реда на ПМС № 216/1961 г. След като предвижданията не са били изпълнени, регулацията не е била приложена, земята е запазила характера си на земеделска и е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответната страна за нищожност на издаденото от ОСЗ - Георги Дамяново реституционно решение. Посочил е, че същото е издадено в предвидената от закона писмена форма, от надлежен орган в кръга на неговата компетентност. Приел е, че по възражението на [община] не може да се упражни контрол за материална законосъобразност на решението, тъй като то не е обжалвано и е влязло в сила. Освен това общината не е легитимирана да инициира косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционния акт, тъй като тя е издала удостоверение, че имотът не е застроен и подлежи на възстановяване, следователно - участвала е в административното производство по неговото издаване. В обобщение е направил извод, че правото на собственост върху спорния имот е било надлежно възстановено на наследниците на И. Г. С., а решението на ОСЗ – Георги Дамяново има силата на констативен нотариален акт и легитимира правоимащите лица като собственици на имота. Приел е, че когато се възстановява право на собственост в урбанизирани територии въз основа на скица и удостоверение, законът не изисква към решението на ОСЗ да бъде приложена скица на възстановения имот, тъй като индивидуализацията му е извършена в хода на административната процедура. Не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. Обстоятелството дали спорният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е относимо към правилността на въззивното решение, а не към неговата допустимост. Първоначалният ищец по делото И. И. е наследник по закон на И. Г. С. и в този смисъл е активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл. 108 ЗС за защита на правото си на собственост върху възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот. Обстоятелството дали реституционното решение, от които черпи права, е породило вещноправно действие и го легитимира като собственик, също е въпрос на материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация. Процесуалноправната легитимация се извежда от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна, той изхожда единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Поради това настоящият състав не намира основание за допускане на решението до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационна проверка поради очевидна неправилност на извода, че правото на собственост върху спорния имот е било надлежно възстановено в полза на наследниците на И. Г. С. с постановеното през 1994 г. решение на ОСЗ - Георги Дамяново. Съдът е приел, че собствеността е възстановена въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.5 и 6 ЗСПЗЗ, с които възстановеният имот бил достатъчно индивидуализиран. Данните по делото сочат, че процедурата по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ по определяне на застроената и незастроената част от б. имот пл.№ 191 в кв. 33 по плана от 1920 г. е проведена през 2010 г. Няма данни след този момент ОСЗ да е постановила решение за възстановяване на правото на собственост върху незастроената част от имота въз основа на скица и удостоверение, издадени от техническата служба на общината. Нещо повече, в свое писмо от м. април 2021 г, представено пред въззивния съд, е удостоверила, че няма постановено решение поради непредставяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Това поставя под съмнение изводът на въззивния съд за завършена административна процедура по рестутиция на имота. Водим от гореизложеното съдът