Определение № 460 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. С частна жалба, приподписана от адв.А.Ч.- САК, В. Н. В. от [населено място] е поискал да се отмени Определение Nо 8391 от 07.06.2011 година по ч. гр.д. Nо 7304/2011 година на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Определение на Софийския районен съд, постановено по гр.д.Nо 30149/2007 година с която е върната въззивна жалба от 01.10.2010 година на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК във вр.с чл. 262 ал.1 ГПК и чл. 261 т.4 ГПК. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, постановени при допуснати нарушение на процесуалните правила, иска се отмяната им. С изложение към частната касационна жалба, допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите за приложението на чл. 46 ал.1 ГПК/ отм./ относно поредността на връчване на съдебните книжа довереник-страна или адвокат-пълномощник и чл. 63 ал.1 б.“б“ ГПК/ отм./ е необходимо произнасянето на касационния съд с цел усъвършенстване на правоприлагането и точното прилагане на закона. С отговор ответника П. С. Л. подържа, че не са налице основания за допустимост на обжалването, респ. за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес - цена на иска над минимално определение по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение, СГС е оставил в сила определение на първата инстанция, с която е върната подадена срещу решение по извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./, дължимите държавни такси, отхвърлените и уважени облигационни претенции по сметки, въззивна жалба на В. В. след като е прието, че не са изпълнени дадени надлежно указания за отстраняване нередовности- внасяне на дължима ДТ от 1160.86 лв.. За да приеме, че не е налице изпълнение на дадените указания за своевременно внасяне на определената с разпореждане на съда ДТ, СГС е приел, че законодателят не е предвидил поредност при уведомяването на страната или нейния представител, а указанията, изпратени до пълномощника му са точни, ясни, но не са изпълнени след като е внесена такса само от 160.86 лв. Преценявайки наведените основания за допустимост и данните по делото, настоящият състав намира,че не са налице основания за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. За да допуснем обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос, чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС следва този въпрос да касае приложението на нов закон, празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Приложението на посочените в изложението на жалбоподателя разпоредби на чл. 46 ал.1 ГПК/ отм./ и на чл. 63 ал. 1 б.“б“ ГПК/ отм./ не сочат на такава хипотеза. Едва ли е логично да се приеме за необходимо произнасяне с цел уеднаквяване на закона и развитие на съдебната практика на отменени законови разпоредби, чието приложение е дългогодишно и безпротиворечиво в практиката на съдилищата. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия