Определение № 1619 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 548/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител инспектор А. И., против решение № 136 от 20.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 329/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260003/18.05.2022г., постановено по гр.д. № 291/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество: от Е. Е. К. сумата в общ размер на 67 881,80 лв., представляваща получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union" в периода от м.септември 2010 г. до 26.02.2019 г., непреобразувана в друго имущество; от Ц. Ц. А. сумата в общ размер на 30 132,12 лв., представляваща получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union", непреобразувана в друго имущество. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1,т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците Е. Е. К. и Ц. Ц. А. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Въззивният съд е приел, че неналични в края на проверявания период суми, не са част от имуществото; че част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“. Съдът е посочил, че в случая, без неналичните суми, цялото придобито от ответниците имущество в периода от 10 години е един недвижим имот в [населено място] с пазарна стойност към датата на отчуждаването, според заключението на вещото лице Г., в размер на 11 060 лв., което налага извода, че не е налице увеличение на имуществото на проверявания в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник /към който въпрос са относими и оплакванията на въззивника/. Посочено е от съда, че дори и при положение на включване в стойността на имуществото и на неналичните суми от 67881,80 лв. и 30 132,12 лв., то отново размерът на придобитото имущество /109 073,92 лв./ не надвишава 150 000 лв. и не е налице релевантното по закона увеличение на имуществото. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1“Следва ли да се включат в имуществото, респ. подлежат ли на отнемане в полза на държавата получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union" от проверяваните лица, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска?“; 2“Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл.151 ЗПКОНПИ и следва ли „липсата“да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение“; 3“Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и следва ли да се приеме, че „значителното несъответствие е налице в в случаите когато стойността на наличното имущество в края на периода е над 150 000лв.?““; 4“Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“, като по първия и последния въпрос се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е обсъдил доводите му във въззивната жалба, че е неправилно „определянето като неотносими към „имущество“ по смисъла на чл.156, ал.4, т.1, вр. пар.1, т.4 от закона на неналичните парични суми, представляващи получени парични средства от трети лица чрез системата на „Western Union" от проверяваните лица“, като касаторът сочи, че въззивният съд „не е мотивирал как е формиран нетрия доход и какъв е неговия размер, като лаконично е изложил, че „Част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“, без да са изложени мотиви за неговото формиране, като разлика между приходите и разходите на ответниците по иска през проверявания период“. Така обоснован от касатора четвъртият въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. По поставените въпроси отговорите се съдържат в тълкувателно решение № 4/2021 от 28.03.2023г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия. С тълкувателното решение е прието, че 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение, поради което не е налице някое от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение