Определение № 320 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 159/2010 г.

Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Кметът на О. Ш. чрез адв. Г. Г. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 28 от 15.01.2010 година по ч.гр.д. Nо 18/2010 година на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Определение Nо 551 от 30.11.2009 година по гр.д. Nо 528/2009 година на Шуменския окръжен съд за прекратяване на исковото производство по чл. 108 ЗС поради недопустимост на иска. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна. Като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК се сочи 1./ наличие на противоречие със –ПП ВС 8-80 година т.11 по въпроса за процесуалната легитимация на ответника О д. на М. Шумен като надлежна страна в исковия процес по спор за собственост, като носител на правото да управлява и стопанисва имот-държавна собственост;, противоречиво разрешаване на посочения въпрос със Решение Nо 3060/11.07.1980 година на ВС-I отд, както и се иска произнасяне на поставеният въпрос в смисъл на тълкуване нормата на чл. 31 ал.2 ГКП, поради неясна съдебна практика. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от О. д. на М. Шумен, с който се оспорват като основанията за допустимост на обжалването, така и изложените доводи срещу законосъобразността на обжалваните определения. По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение, намира: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес е процесуално допустима. С обжалваното Определение, апелативният съд в правомощията на втора-контролна инстанция е потвърдил определение на окръжния съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на иска, споделяйки правните изводи, че заявеният срещу ОД на М. Шумен иск за собственост на недвижим имот-държавна собственост следва да бъде насочен срещу процесуално легитимиран ответник, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.2 ГПК-а именно Министъра на РРБ. След преценка на наведените доводи за наличие на основания за допустимост на обжалването и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Искът по чл. 108 ЗС, заявен от Кмета на община Ш. цели да разреши спор относно това дали процесният обект-магазин е общинска или държавна собственост. Понятието за държавна собственост намира регламентация в ЗДС / ДВ.бр.44/96 г./, като държавната собственост е дефинирана като частна и публична. С цитираното постановление на пленума на ВС и Решение Nо 3060/ 11.07.1980 година на ВС са разгледани въпросите на държавната собственост, като единна собственост на социалистическата държава, регламентирана от отменената Конституция на НРБ и отменените текстове от ЗС. Поради променената същност на понятието държавна собственост/ в т. ч. и диференцираната общинска собственост/, настоящият състав на ВКС намира, че посочената съдебна практика, уреждаща правоотношенията само на социалистическата държавна собственост, се явява неприложима към спорните правоотношения, поради което и не може да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване. Не може да се приеме, че е налице и основание по чл. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 31 ал.2 ГПК е напълно ясна, и нейното приложение е безпротиворечиво, с оглед и на съответствието и по съдържание с разпоредбата на чл. 18 ал.4 ГПК / отм./. По изложените съображения, ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия