Определение № 69 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Е. В. от АК-П. срещу решение № 369 от 16.10.2015 г, постановено по гр.дело № 450/2015 г на Пернишки окръжен съд, Трети състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 445/16.4.2014 г по гр.дело № 6775/13 г по описа на ПРС, поправено с решение от 30.3.15 г и допълнено с решение от 3.4.15 г, е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Р. Й. С. срещу [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.13 г-2.2.14 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователно и следва да бъде оставена без уважение.Претендира направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустима. Въззивният съд е потвърдил решението на Пернишки районен съд, с което са уважени предявените от Р. Й. С. срещу [фирма] обективно съединени искове иск по чл.344 ал.1 т.1, 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност.В тази част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.Пернишки окръжен съд е приел, че искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 1860 лв, представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 2.8.13 г-2.2.14 г е останал недоказан от страна на ищцата, тъй като същата е представила в съдебно заседание оригинала на трудовата си книжка за извършване на съдебна констатация, но извършената такава от първоинстанционния съд е отразила друго-идентичност на копието приложено с исковата молба с нейния оригинал. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното: В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 от ГПК.Подържа се, че процесуалноправния въпрос: „Следва ли да бъде уважен иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ когато в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата е представила оригинала на трудовата си книжка за констатация“ е разрешен в противоречие с ТР № 6/2013 г от 15.7.14 г по тълк.дело № 6/13 г, а въпросът „може ли въззивната инстанция да излезе извън рамките на законовите й правомощия като отмени първоинстанционно решение и отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба твърдение за неправилност на решението“ е разрешен в противоречие с решение № 255 от 11.7.11 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, по гр.дело № 587/2010 г. Поставените в изложението въпроси имат отношение към решаващите мотиви на съда и крайния изход на спора.Те са разрешени в противоречие с представената задължителна практика, поради което по тях следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение