Определение № 1417 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4603/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане" АД, подадена чрез юриск. Вл. Т. против решение № 1888/ 14.07.2022 г., постановено по въз.гр.д. 1633/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20219532 от 07.12.2021 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 457/2021 г., с което е отхвърлен, като погасен по давност предявеният от Я. Г. П. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на касатора „Дженерали застраховане" АД да заплати сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие на травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 19.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане и е постановено ново по същество на спора,с което е уважен предявения иск в пълен размер. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които касаторът твърди, че е налице основанието по чл.280, ал. 1,т.1 и т. 3 ГПК: 1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи,при решаване на спора,да извърши преценка на всички доказателства,събрани по делото и да обсъди всички доводи и възражения на страните"; 2"Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС,изразена в т.11 на ППВС № 4/1968 год." Позовава се на противоречие с решение на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Т.Б. - процесуален представител на Я. Г. П., в който е изложено становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената касационна жалба е неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 19.10.2015 г. в [населено място], на бул. Ботевградско шосе е настъпило ПТП между МПС Сеат Модел И. ,в който пътувала ищцата и МПС Ауди А6 Олроуд,чийто водач, поради нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал.1 ЗДвП, причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лица, сред които и ищцата П. и чиято гражданска отговорност към момента на ПТП била застрахована при ответника,който изплатил на П. за понесените неимуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв. Виновното и противоправно поведение на деликвента, в резултат на което са били причинени вредите на пострадалата са установени в производството по НОХД № 22545/2015 по описа на СРС. Установено е от приетата СМЕ, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния й край; счупване на лява подбедрица в долния й край в областта на глезенната става и разкъсно-контузна рана на дясно ухо /последиците от последната не са предмет на иска/. За възстановяване от травмите било проведено оперативно лечение и поставени гипсови имобилизации.След сваляне на гипса е проведена рехабилитация, като 6 месеца след операцията са били премахнати винтовете от лявата глезенна става. Към момента е запазен обемът на движения на двете стави и двете счупвания,които обаче са довели до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник и на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, периодът на възстановяване на лъчевата кост на дясна предмишница е 3-4 месеца, а на лявата подбедрица - около 6 месеца. През този период ищцата е изпитвала затруднение в хигиенно-битовото си обслужване. Съгласно заключението, ръцете и краката не са фиксирани от предпазния колан и биха могли да получат увреждания независимо от неговото положение. От гласните доказателства по делото съдът е приел,че след ПТП ищцата не е могла да се обслужва и придвижва сама,а след свалянето на гипса първоначално се придвижвала с патерици,а след това самостоятелно,но накуцвайки,което продължава и до сега.С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.226,ал.1 КЗ/отм./за ангажиране отговорността на застрахователя и прилагайки принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 20 000 лв. По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, съдът отчитайки доказателствената тежест на въвелия възражението е приел същото за недоказано и съответно - неоснователно,позовавайки се на СМЕ,според която травматичните увреждания биха се реализирали и при поставен и без поставен колан. Съдът е приел за неоснователно и направеното възражението от ответника за погасяване по давност на вземането за обезщетение.Позовавайки се на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение е приел,че за срок от два месеца,считано от 13.03.2020г.сроковете са спрели да текат и са продължили да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник",т.е. давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г., като към датата на подаване на исковата молба на 29.12.2020 г. не е изтекъл. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и за който е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Формулираният в т. 1 въпрос е процесуално-правен и се отнася до правомощията на въззивния съд при произнасяне по жалбата, с която е сезиран. Практиката на касационния съд по поставения въпрос е трайно установена и Софийски градски съд я е съобразил. Въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната връзка, а не изолирано едно от друго, както и във връзка с възраженията и доводите на страните, и да изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо; да посочи въз основа на кои доказателства намира някои факти за установени, а други - за неосъществили се; да обсъди защитните тези на страните; съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации и правилността на решението. Тези задължения са изпълни от съда, като той е съобразил наведените оплаквания във връзка със степента на съпричиняване и погасяване на обезщетението по давност и е достигнал до собствени фактически и от там правни изводи. Следователно изводът му, обосноваващ ангажирането на обезпечителната отговорност на застрахователното дружество - касатор, е направен при всеобхватна преценка на събраните доказателства, както и при съобразяване на възраженията на страните. От изложеното следва, че въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение е направил своите фактически и правни изводи, отразени в постановеното решение,а действията му са съобразени със задължителната съдебна практика, формирана с многобройни решения на ВКС по чл. 290 ГПК ,на която дори се позовава и касатора. За пълнота на мотивите следва да се посочи също, че така формулиран въпросът действително се обхваща от общия въпрос за правомощията на въззивната инстанция, за който беше уточнено, че е налице практика по чл. 290 ГПК, но и сам по себе си представлява оплакване срещу изводите на съда, обусловили решаващата му воля. Така поставен акцентира върху правилността на извършените процесуални действия от страна на съда и на още едно основание може да обуслови липса на основание за допускане до касационно обжалване, доколкото тази проверка се прави единствено при произнасяне по същество на касационната жалба. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице ,защото поставеният втори правен въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС.Според т.11 на ППВС № 4/1968 год. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Представените решения на ВКС са постановени по случаи, които не са идентични с настоящия.Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС,още повече,че касаторът не е посочил кой от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД не е спазен при определяне размера на обезщетението. Трайно установено в съдебната практика е, че определянето на обезщетението за неимуществени вреди изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на "поставения" правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените и доказани разноски в размер на 1 410 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.