Определение № 60 от 19.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 606/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 200 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 3158/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Пловдивски районен съд решение № 2703 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 6072/2010 г., с което дружеството-касатор е осъдено, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, да опразни и предаде на К. Г. Ж. от [населено място] апартамент – „гарсониера лукс”, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – К. Г. Ж. от [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 – за търговски дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и в съответствие с уговорения от страните наем по чл. 2 от сключения между тях договор наем /100 лв. месечно/, възлиза на сумата 1 200 лв., т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение