Определение № 527 от 04.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 204/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. - лично и като председател на Политическа партия „Атака“, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Врабча“ № 1, чрез адв. М. против решение № 1980 от 31.07.2019 г. по гр. дело № 5038/2018 г. на Апелативен съд - София, осми граждански състав.

Ответникът М. Б. Х., чрез адв. И. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 876/08.02.2018 г. по гр. д. № 8277/2015 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), I ГО, 10 състав в уважената част на предявения от ищеца против В. Н. С. и ПП „Атака“ деликтен иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления на В. Н. С. в телевизионни предавания от 05.04.2015 г. и 19.04.2015 г., излъчени по ТВ „Алфа“, с ангажиране солидарната отговорност на ответниците, на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и присъждане на обезщетение в посочения размер, заедно със законната лихва от 25.06.2015 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил наличие на елементите от сложния юридически състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД). От анализа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че процесните изявления на ответника В. С., излъчени по телевизия „Алфа“, представляват публично изразяване на обидни и опозоряващи твърдения, годни да накърнят доброто име и репутация и приписващи закононарушения. Приел е, че съобразно утвърдената съдебна практика, изявленията на ответника С. поотделно и в своята взаимовръзка засягат честта и достойнството на ищеца като злепоставят и разрушават неговата обществена репутация и добро име. Установил е, че употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на ищеца, като същите са засегнали широк и неограничен кръг зрители, доколкото изявленията са направени в телевизионни предавания, след което са станали трайно и продължително достъпни за неограничена аудитория и чрез интернет страницата на телевизия „Алфа“. Разграничени са две групи изявления на ответната страна, като в едната са онези от тях, които съдът е счел за обидни и опозоряващи, а в другата група е отразил онези изявления, които намира, че представляват оценъчни съждения на ответника. За да определи размера на дължимото от ответниците на ищеца обезщетение, апелативният съд е съобразил характера на изявленията на ответниците, въздействието им както върху социалната сфера на общуване на ищеца, така и по отношение на установените субективни, лични и негативни негови преживявания, изразяващи се в претърпени интензивни отрицателни емоции, значителна загуба на психо -емоционална енергия, начина, по който тези предавания са рефлектирали върху семейството на ищеца. Отчетен е и фактът, че подобни медийни атаки ответникът и преди това е водел срещу ищеца, но въпреки че е било постановено осъдително решение във връзка със заведените от ищеца деликтни искове, ответникът не е преустановил своите обидни изявления, напротив - същите ескалирали в процесните предавания. Инстанцията по същество е взела предвид, че последните са станали достояние на неограничен кръг от хора, съобразила е отражението на тези изявления в семейството, работното място, социалната и обществената сфера, така също и естеството на претърпените неимуществени вреди от ищеца - уронване достойнството и авторитета му както в личен, така и в делови план и това, че ищецът е публична личност с кариера в областта на медиите и изнесената невярна (клеветническа) информация е засегнала както доброто му име, така и професионалната му репутация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изводите на въззивния съд по конкретното дело и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Тяхното съдържание, уточнено и конкретизирано от касационния съд съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното:

1. „В случай, че по делото се приемат като доказателства неофициално изготвени електронни носители на информация (електронни документи), то следва ли да бъдат събрани и други доказателства за установяване съдържанието на процесните предавания?“.

По въпроса се сочи отклонение с Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о.

2. „Следва ли да се ангажира деликтната отговорност, ако липсва съзнание за оклеветяване при коректно предадена информация, изходяща от друго лице. Ако в изявленията на третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността не следва ли да е само за автора на изявлението?“;

С оглед на така поставения въпрос се поддържа противоречие с Решение № 557/28.11.2011 г. по гр. д. № 1599/2009 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о.

3. „Налице ли е противоправно деяние ако са изказани мнения на водещия, дори част от коментираните изявления да са емоционално наситени и да съдържат „остри“ изрази?“;

Тук страната твърди отклонение с Решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г. о.

4. „Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва ли да бъде високо по размер след като увреденият е публична личност или осъждането на деликвента за причиненото непозволено увреждане е необходимо да има основно репарационен ефект, при което размерът на обезщетението е достатъчно да бъде символичен. Твърде високите по размер присъдени обезщетения (надхвърлящи 30 пъти минималната работна заплата) не водят ли до неоснователно обогатяване на ищеца?“.

Достъпът до касация по този въпрос се обосновава с противоречие с Решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Всички повдигнати въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № /19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение и изразяват несъгласието й с изводите за осъществен деликт от първия ответник, ангажиращ обективната отговорност на втория, както и с размера на определеното обезщетение на неимуществени вреди (търпени от публична личност, при която счита да е от значение ефектът на осъждането на извършителя на деликта, а не размерът на обезвредата, който е символичен) като предпоставка за неоснователно имуществено разместване на блага, в ущърб на извършителя. По своето естество поставените въпроси съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекция на жалбата (по чл. 288 ГПК). В това производство касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт.

В изложението към касационната жалба горните въпроси се поставят за разглеждане и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но липсват предпоставки за достъп до касация и по това основание.

На първо място, както вече се изтъкна, повдигнатите въпроси не удовлетворяват общо основание за допускане на касационен контрол. На второ място, основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не могат да се предявяват едновременно към едни и същи въпроси, тъй като са самостоятелни фактически състави, чието кумулативно въвеждане е недопустимо. На трето място, отсъства обосноваване на допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разрешенията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. ВКС, ОСГТК. Не е мотивирано наличието на хипотезата - „въпрос от значение за точното прилагане на закона“, с твърдение за формирана съдебна практика, която не е актуална или е неправилна, а в хипотезата – „въпрос от значение за развитието на правото“ с твърдение за непълна, неясна или противоречива уредба на конкретна норма, която изисква създаване на съдебна практика по прилагането й или нейното осъвременяване.

В заключение следва да се посочи, че изложението не съдържа общи основания за допускане на касационно обжалване, което има за правна последица недопускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

Предвид този изход на делото касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените и претендирани в настоящата инстанция съдебни разноски. Те възлизат на 1 500 лв., какъвто е договорения и заплатен по банков път адвокатски хонорар съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие, като са представени доказателства и за извършен превод на сумата.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение