Определение № 918 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 748/2012 г.
ВКСII търговско отделение19.10.2012 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 13 402 от 13.08.2012 г. по ч. гр. д. № 10 254/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 13 402 от 13.08.2012 г. по ч. гр. д. № 10 254/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 40 състав разпореждане от 21.06.2012 г. по ч. гр. д. № 22 045/2012г. С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Ц. Г. И. и Г. И. Т., двамата от [населено място], в качеството им на наследници на И. Т. И., за сумата 3 885.52 лв. – главница и сумите 1 475.35 лв. и 2 404.73 лв. – лихви по договор за издаване на кредитна карта от 09.09.2003 г. и допълнително споразумение № 1 от 05.07.2005 г. към този договор. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Към същата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Ответниците – Ц. Г. И. и Г. И. Т., двамата от [населено място] – не заявяват становище по частната касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за суми, които са под 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение