Определение № 553 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1547/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Н. Н. чрез процесуален представител адвокат Д. П. Ш.

срещу решение № 345 от 27.03.2024 г. по в. гр. дело № 2684/2023 г. на Апелативен съд - София, 2 граждански състав в следните части: частта, с която след отмяна на решение № 260928 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 3052/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав е отхвърлен предявеният от М. Н. Н. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 5 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получени телесни увреди от ПТП, станало на 15.07.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2019 г. до окончателното изплащане; частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. Н. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до претендираните 250 000 лв. за вредите, претърпени от ищцата от смъртта на дъщеря й Н. К. и за разликата над 20 000 лв. до претендираните 50 000 лв. за вредите, резултат от причинените лично на ищцата средна и леки телесни повреди, както и за присъждане на лихва, считано от 19.09.2019 г. до 18.12.2019 г.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд, когато е сезиран с иск за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, да се съобрази с постановките по т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС?

2. Кои са критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД?

3. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка и анализ на всички доказани по делото обективно настъпили в действителността обстоятелства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за значението на всяко от тях и неговото отражение върху размера на справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията по вид?

По отношение на въпросите от т. 1 до т. 3 касаторът поддържа, че са решени в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 4/25.05.1961 г, решение № 50107/09.11.2023 г. по т. д. № 1758/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т. д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50016/20.07.2023 г. по т. д. № 2637/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 12/25.03.2016 г. по т. д. № 1018/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 70/28.07.2015 г. по т. д. № 707/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? – противоречие с решение № 50041/07.07.2023 г. по т. д. № 915/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

5. Следва ли при намаляване на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд да изложи конкретни мотиви и да аргументира подобно занижаване, а не просто да посочи, че е налице несъвпадане в изводите на двете инстанции, т. е. следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви в постановеното от него решение или е достатъчно да препрати към мотивите на първата инстанция ? - решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 126/15.08.2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.

6. Кой е началният момент, от който застрахователят по предявен срещу него иск по чл. 432 КЗ дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение? – противоречие с решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 79/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Рая Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД не противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена в задължителното за съдилищата ППВС № 4/1968 г. Относно оплакването по приложението на чл. 497 КЗ за началната дата на законната лихва счита, че не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

В мотивите на решение № 345 от 27.03.2024 г. по в. гр. дело № 2684/2023 г. на Апелативен съд - София, 2 граждански състав въззивният съд е приел, че решение № 260928 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 3052/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, 27 състав е обжалвано от ищцата М. Н. Н. в отхвърлителните части над присъдените обезщетения до пълните предявени размери съответно до 250 000 лв. и до 50 000 лв. и от ответника в осъдителните части съответно в размери 180 000 лв. и 50 000 лв., направил е извод за основателност на исковете до 180 000 лв. – обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й Н. К., и до 15 000 лв. – обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие получените от нея увреждания, а в диспозитива на въззивния съдебен акт е отменил частично първоинстанционното решение, отхвърлил е предявения от М. Н. Н. против ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 5 000 лв., представляващи разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие получени телесни увреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 15.07.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2019 г. до окончателното изплащане, и е потвърдил решението в останалите осъдителни части. В диспозитива на решението на Апелативен съд – София съдебният състав не е отразил становището си относно решението на СГС в останалата отхвърлителна част – предмет на въззивната жалба на ищцата.

С касационната жалба ищцата /въззивник във въззивното производството/ е обжалвала въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. Н. срещу ЗАД „Армеец“ АД искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 180 000 лв. до претендираните 250 000 лв. за вредите, претърпени от ищцата от смъртта на дъщеря й Н. К. и за разликата над 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв. за вредите, резултат от причинените лично на ищцата средна и леки телесни повреди, както и за присъждане на лихва, какъвто диспозитив няма постановен във въззивния съдебен акт.

Компетентен да прецени дали е налице очевидна фактическа грешка и евентуално да я поправи по реда на чл. 247 ГПК е постановилият въззивното решение съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение