Определение № 2754 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1902/2025 г.

Производство по чл. 280 ГПК. Образувано е по подадени две допустими касационни жалби от страни в производството срещу въззивно решение № 124/23.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 48/2023г. по описа на ОС-Кюстендил по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В касационната си жалба, ищецът в производството К. С. Т. чрез адв. Р. Б., обжалва въззивното решение с оплаквания за противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че липсва анализ и оценка на приетите по делото експертни заключения и гласни доказателствени средства, че не е доказано да са уредени регулационни сметки и заплащането на процесните 211 кв.м., което изключвало възможността ответниците да са станали собственици на процесния недвижим имот. Моли за отмяна на обжалваното решение и цялостно уважаване на исковата претенция. Претендира разноски. В общата си касационна жалба С. К. Т. и С. К. Т., конституирани по реда на чл. 227 ГПК в качеството си на наследници на починалата след приключване на устните прения пред въззивния съд ищца Е. Д. Т., чрез адв. Р. Б. изтъкват същите оплаквания по отношение правилността на въззивното решение и също молят за неговата отмяна, пълно уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. В отделни изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и тримата касатори поддържат наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да извърши самостоятелна преценка и анализ на всяко едно от тях. Насрещните страни, ответниците по иска В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г. в писмени отговори чрез пълномощника си адв, А. Б., оспорват жалбите и изразяват становище за тяхната неоснователност. Поддържат, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, въз основа на данните по делото, намира следното: С първоинстанционното решение № 906678/10.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1699/2017 г., РС- Благоевград, е отхвърлен като неоснователен, предявеният от К. С. Т. и Е. Д. Т. против В. С. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г., наследници на К. Г. Н., иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците към момента на одобряване на КК на гр. Благоевград със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са съсобственици в режим на СИО на реална част с площ от 343 кв.м. с проектен идентификатор № ***, заключена между: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, която реална част с площ от 343 кв.м., вместо да бъде заснета като самостоятелен имот, поради допусната грешка в КК е заснета като част от ПИ № ***, с площ 1 167 кв.м., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с трайно предназначение: урбанизирана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-01-377 от 25.11.2010 г. на Началник на СГКК – гр. Благоевград, собственост на ответниците. Въззивният съд ОС-Кюстендил / определен по реда на чл.23, ал.3 ГПК/, сезиран с въззивна жалба от ищците, е потвърдил горното решение. Въззивният съд се е солидаризирал с направените от първата инстанция фактически и правни изводи, към които е препратил на основание чл. 272 ГПК, независимо от което е изложил какво приема от фактическа и правна страна. Установено е, че ищецът К. Т. е законен наследник, низходящ от първи ред - син на С. М. Т., починал на 10.04.2000 г. С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 61, т.1, нот.дело № 69/1960 г. наследодателят С. Т. и С. Б.- при равни права, са закупили от Н. С. Г. и Н. С. Г. парцел *, имот пл. № *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м, ведно с 211 кв.м /неурегулирани, /които се придават към парцел *, имот ,пл.№* по КРП от 1959 г. В последствие с договор за покупко-продажба по нот. акт № 48, т.2 нот. д. № 553/1993 г. на РС-Благоевград, С. Т. и Я. Т. - родители на ищеца, продават на ищеца придобитата от тях 1/2 ид.част от гореописания имот, който имот по действащия към момента на сключване на сделката КРП от 1980 г. представляващ част от имоти пл.№ * и пл.№ *, кв.13. Към момента на сключване на договора от 1993 г. настоящите ищци са имали сключен граждански брак. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 38, т.8 нот. д. № 2512/1993 г. на РС- Благоевград, Д. С. А. е прехвърлила на дъщерите си И. и Ц. А. 1/2 ид. част от парцел *, имот, пл.№ *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м ,ведно с 211 кв.м /неурегулирани/ ,които се придават към парцел *, имот ,пл. № * по КРП от 1959 г. Имотът е индивидуализиран съобразно действащия по време на сделката КРП, като част от имоти пл. № * и пл.№ *, кв.13. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 149, т.1, рег.№ 3693, нот. д. № 127/2009 г. на нотариус Г. с район на действие РС-Благоевград, И. и Ц. А. са прехвърлили 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на Благоевград от 2006 г. на ищеца, В съдържанието а тази сделка е отразено, че ПИ с идентификатор № *** по КККР на Благоевград от 2006 г. е със стар идентификатор имот пл.№ *, кв.16, парцел *, с площ от 751 кв.м. и представлява 1/2 ид.ч. от парцел *, имот, пл.№ *, кв.30 с площ от 751 кв.м. Въззивният съд е приел, че предвид отсъствието на доказателства за придобивното основание на Д. А. относно прехвърлената от нея 1/2 ид.ч. от парцел *, имот, пл. № *, кв.30 по плана на [населено място], [община], целият с площ от 727 кв.м., ведно с 211 кв.м /неурегулирани/, които се придават към парцел четвърти, пл.№* по КРП от 1959г. ищците не са доказали придобиване на собственост за 1/2 ид.ч. от описания парцел, ведно с 211 кв.м /неурегулирани/,които се придават към парцел четвърти,пл.№* по КРП от 1959г. От представеното удостоверение за наследници, приел за установено също така, че ответниците са законови наследници на К. Г. Н. /К. Н. съгласно представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена/. В нотариален акт № 22, т.3 нот. д.№ 424/1962г.на РС-Благоевград е обективиран договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, по силата на който К. Г. Н. е придобил от баща си парцел *, имот ,пл. №* по КРП от 1959 г. с неурегулирана площ от 587 кв.м, с придаваеми места, които остават за сметка на купувача. С нотариален акт № 134/2001 г., наследодателят на ответниците К. Н. на основание давностно владение е признат за собственик на 626/1213 ид. части от имот пл. № *, кв.13 по ЗРП от 1997 г. при граници: парцели * и *-общински, улица и имот пл. № *. От събраните гласни доказателствени средства, въззивният съд приел, че първоначално границата между имотите е била вада. Между двата имота е направена ограда, след като вадата е била разорана. Тази ограда била направена от Г. О. /бащата на К. Н./, която е била телена - колчета с бодлива тел. След това е изградена и плътна ограда. От 1980г., имотът на ответниците е бил ограден от всички страни. От този момент насетне местоположението на оградата не е променяно. От приетите експертни заключения по двете съдебно-технически експертизи, извършени в първоинстанционното производство приел, че за района, в който попадат имотите на страните са обособени в КРП от 1980г. два имота, съответно с пл. № * и с пл. № * в кв.13. По регулация за имотите нямало отреждане за индивидуално застрояване, а попадат в терен отреден за жилищно строителство, магазини, заведения за обществено хранене, комбинат за битови услуги и трафопост. От съпоставката на КРП от 1980 г., с този от 1959 г. се установявало, че парцелът на ответниците * -*, кв.30 и парцелът на ищеца *-* кв.30, попадат в имоти пл. № * и № * кв.13 по плана на Благоевград. А парцел *, отреден по КРП от 1959 г. за имот пл.№ *, кв.30, по плана от 1980 г. попада изцяло в имот пл. № *, кв.13. Следващият план е от 1997 г., който е действащ в частта за регулацията и в момента. За основа на плана от 1997 г. е използван кадастралният план от 1980 г., като са отразени и настъпилите промени, а именно, че е заснет нов имот с пл. № *, който е образуван изцяло от имот пл. № * и границата му с имот пл.№ * е идентична с тази по плана от 1980 г. По регулация по плана от 1997 г. за имот пл.№ * е отреден парцел *, кв.13, а за имот пл.№ * е отреден парцел *, в кв.16. За новозаснетия имот пл.№ * не е отреден парцел, част от него се отчуждава за улица, а останалата част се придава към парцел *-*, кв.13, към парцел * – общински, кв.13,към парцел *,-* кв.16 и към парцел *- общински, кв.16. Парцелите на страните по плана от 1959 г. по КРП от 1997 г. ,попадат както следва: този на ответниците - *-* кв.30 попада в имота пл.№ * съответно в парцел *-*, кв.13 и имот пл. *, а парцел *-* на ищците, също попада в имот пл.№ * и в имот пл.№ *. При изработване на КК от 2006 г. границите съвпадат с тези КП от 1997 г. В този план от 1997 г. няма имоти, които да съответстват на парцелите на страните по КРП 1959 г. Поради това в КК няма ПИ, съответстващи по граници с парцелите на страните.По КП от 1997 г. имот с пл.№ *, кв. 16 е с площ 1216 кв.м., а имот пл.№ *, кв.16 е с площ 621кв.м. Придаваемите места са 107 кв.м. ,показани графично като местоположение извън спорното място. Придаваемите места по плана от 1959 г. от имота на ищците към този на ответниците са 211 кв.м. и влизат в спорното място. Съответно по скица приложение № 8 /л.450 от първоинстанционното дело/, в спорното място от 343 кв.м. влизат придаваемите места от 211 кв.м. от имот пл.№* към парцел * на ответниците и 132 кв.м. от имот пл.№*, извън парцелните граници на парцел *. При съпоставка на комбинираната скица-приложение № 8 към заключението на в.л.С. /л.450/ от делото и представената от ищците скица на /л. 386/ и свидетелските показания относно местоположението на вадата се установявало, че вадата е попадала в придаваемите места по регулация в едната си част, а в частта, попадаща в парцел * е извън спорното място. По делото нямало доказателства за уреждане на регулационни сметки за придаваемите места, съответно не са изложени и твърдения в този смисъл. При тези фактически констатации, въззивният съд формирал извод за неоснователност на предявения иск по съображения, че не е установено да е налице твърдяната грешка при изработване на КК от 2006 г. съпоставена с плана от 1959 г. Посочено е, че отчуждаването на частта от спорното място, представляваща придаваеми места по плана от 1959 г. от 211 кв.м., е настъпило по силата на самата дворищна регулация по КРП от 1959 г,. предвид действащата към този момент разпоредба на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ /отм/, по силата на който придаваемите места по двоорищната регулация, ставали собственост на лицето, който е собственик на парцела към който се придават. Придобиването на собствеността не настъпвало автоматично, а след като същата е приложена - при уреждане на регулачните сметки или чрез реално завземане на имота съобразно нормативно установения ред. В случая регулационните сметки не били уредени, но от съвкупния анализ на всички доказателства по делото следвал извод за това, че спорната придаваема площ е завзета и принадлежи към недижимия имот, собственост на наследодателя на ответниците. В този смисъл, придоваемото място от 211 кв.м. е било завзето от праводателя на ответниците и доказателство за това било малкото оборче, отразено на скиците като сграда № 4, отразена графично в комбинираната скица приложение № 8, както и съществуващата ограда, чието местоположение не е променяно. Съобразявайки и разясненията, дадени с ТР №57/05.09.1969г. на ОСГК на ВС по гр.д.№55/1969г., че собствениците на имота, за който по регулация е отреден парцел ,стават собственици на парцела, или имат право на обезщетение, ако имотът им е придаден към други парцели, въззивният съд формирал извод, че по силата на чл.39 ал.3 ЗПИНМ дворищната регулация има вещноправно действие и придадените по регулация места се считат отчуждени без значение дали са платени от собственика на парцела ,към който се придават. Или от спорната площ – 211 кв.м. са отчуждени /придадените по регулация/ от плана 1959 г., съответно са и реално завзети. Остатъкът от спорното място или 132 кв.м. въззивният съд намерил, че са придобити по давност от наследодателя на ответниците. Констатациите от нот.акт 134/2001г. не били опровергани. Разликата до пълната площ на имот плсн.№ * -* /1213 кв.м., наследодателят на ответниците е придобил по силата на продажбената сделка и по регулация. Към съставянето на нот.акт 134/2001г. не е имало пречка наследодателят на ответниците К. Н. на основание давностно владение да придобие описаната в нот.акт идеална част от имот пл. № *, тъй като ведно с частта, която е придобил чрез сделката с нот.акт № 22/1962 г., включително с придаваемите места по дворищната регулация от 1959г., съставляват целия имот пл.№* с площ 1213 кв.м. по нотариален акт, и 1216 кв.м. по заключението на в.л.С. / разлика в рамките на допустимото отклонение/. Прието е, че не се касае за придобиване на реална част от УПИ, за което се отнася забраната по чл.59 ЗТСУ /отм./ съответно чл.200 ЗУТ. Владението било осъществявано от 1980г., до 1997г. спокойно, непрекъснато, явно и несмущавано за период повече от 10 г. В този смисъл и постановил крайния си акт, потвърждавайки първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск. С последващо определение по чл.248 ГПК с № 70/03.02.2025 г. е допълнено въззивното решение в частта за разноските, като са осъдени ищците да платят на ответниците 1500 лв. разноски за въззивното производство. Това определение не е обжалвано самостоятелно и следователно като част от постановеното решение, е предмет на касационното обжалване с подадените две жалби. При тези данни, настоящият състав на касационната инстанция приема, че касационното обжалване следва да се допусне в условията на чл. 280, ал. 2 ГПК поради вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като е задължен да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него въззивен акт - т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд не е констатирал съществуващата нередовност на исковата молба, която е останала неотстранена, въпреки бе исковата молба е оставяна няколко пъти без движение от първоинстанционния съд. Съдът се е произнесъл по искова молба, с която ищците са поискали да бъде установено правото им на собственост върху реална част от недвижим имот към момента на одобряване на КК на [населено място], и за заснемането на която реална част е допусната грешка в КК. С оглед разясненията на ТР № 8/2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК за характера на иска с правно основание чл. 54 ал.2 ЗКИР като положителен установителен иск за собственост към настоящия момент, и разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК според която исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон, възниква съмнение за допустимостта на въззивното решение с оглед приетото в т.5 на ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че е налице вероятност произнасянето на въззивния съд да е в отговор на нередовна искова молба, с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. Така констатираното основание за служебно допускане на касационното обжалване прави безпредметно обсъждането дали е налице основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с поставения от касаторите въпрос в изложенията им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторите дължат внасяне на държавна такса в размер на 36,19 лв., превалутирана на 18,50 евро съгласно ЗВЕРБ. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК,