Решение № 282 от 12.6.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 2123/2025 г.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът - И. С. И., ЕГН ••••••••••, от с.М., общ.Търговище, твърди че, посетил Служба ГРАО” при Община Търговище да депозира заявление за издаване на удостоверение за наследници на И.М.Ю., б.ж. на с.М., общ.Търговище, негов дядо по бащина линия, което му било необходимо за продажба на притежаваната от него идеална част от четири НИВИ, находящи се в землището на с.М., възстановени с Решение № 133А, издадено на 08.08.1994г., изд. от ОСЗГ гр.Търговище на наследниците на И.М.Ю., б.ж. на с.М..

Пред длъжностното лице при ГРАО при Община Търговище, ищецът представил Удостоверение за наследници, с изх.№ 6960/13.07.2016г., издадено от Община Търговище, с което е удостоверено, че И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1990г., починал на 28.01.1983г., е оставил за наследници: С.И.М. - син, роден на 06.09.1924г. и починал на 03.09.1985г.; А. И.М., роден на 06.09.1929г. и починал на 03.08.1006г.; Х. И. М., роден на 95.07.1932г. и починал на 21.11.1999г.; Н. И. М., роден на 31.03.1940г. и починал на 28.03.2000г.

Въпреки това длъжностното лице му издало Удостоверение за наследници, с изх.№ 8526/19.06.2025г., изд. от Община Търговище, от което е видно, че И.М.Ю. е починал на 28.01.1983г., е оставил за наследници: С.И.М. - син, роден на 06.09.1924г., починал на 03.09.1985г.; А. И.М., роден на 06.09.1929г., починал на 03.08.1006г.; Х. И. М., роден на 95.07.1932г., починал на 21.11.1999г.; Н. И. М., роден на 31.03.1940г., починал на 28.03.2000г.; М., без дата на раждане и дата на смърт и без бащино и без фамилно име; А., без дата на раждане и дата на смърт и без бащино и без фамилно име.

Длъжностното лице при ГРАО при Община Търговище, му издало Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, с изх. № 10696/24.07.2025г., с което се удостоверява, че за М. няма Акт за смърт.

Длъжностното лице при ГРАО при Община Търговище му издало и Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, с изх.№ 10698/24.07.2025г., с което се удостоверява, че за А. няма Акт за смърт.

Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР "гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др.", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/.

При това получаването на информация за едно физическо лице, включително и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях /чл. 100 ЗГР/.

Функциите на ЕСГРАОН са: 1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние; 2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние; 3. създаване и поддържане на регистър на населението в електронен вид и който формира Национална база данни "Население" /чл. 22, ал. 1 ЗГР/; 4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера; 5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България; 6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт /чл. 101 ЗГР/.

По смисъла на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. "за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава "Удостоверение за наследници по образец", което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района. Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл. 5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. В този смисъл заявлението за издаване на удостоверение за наследници е входирано от наследник на починалия български гражданин.

Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/.

Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. /.

В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 /раждане, брак и смърт/ за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, а в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани; 2. чужденците, които са: а) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България /чл. 3, ал. 1-2 ЗГР/.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., "удостоверение за наследници ” се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт".

За да бъде издадено удостоверение за наследници в конкретния случай, следва да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Безспорни са обстоятелствата, че за същото това лице е налице акт за смърт, описан в личния му регистрационен картон/ЛРК/- т.20.

Последният извод на органа, че общият наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М.. има още двама наследника - М. и А., без посочени дата на раждане и дата на смърт, без посочени бащино и фамилно име, не съответства на действителното положение.

Ищецът е поискал да му се предостави страница от семейния регистър на с.М., общ.Търговище, отнасящ се за семейството на И.М.Ю., б.ж. на с.М.. Такъв му е предоставен. От съдържанието на страница от семейния регистър на с.М., общ.Търговище, т.1, стр. 101, 1946г., се установява, че в семейството на И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1900 г., починал на 28.01.1983г., няма родени деца - М. и А..

Ищецът е поискал да му се предостави личния регистрационен картон/ЛРК/ на И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1900 г., починал на 28.01.1983г . От регистрационен картон/ЛРК/ на И.М.Ю., се установява, че в него не са записани деца - М. и А..

Единствено и само в личния регистрационен картон/ЛРК/ на С.И.М./С.И.М./, който е син на общия наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М., освен братята му: А., Х., Л., като негови еднокръвни и едноутробни братя и сестри са записани: М., А., А. и Ф..

Както вече се отрази по-горе, Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02- 20-6 от 24.04.2012 г. /.. В случая нито в семейния регистър на с.М., нито в личния регистрационен картон на общия наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М., има вписани като негови наследници - М. и А.. Всъщност тези имена – М. и А. носят неговия баща и неговата майка, видно от ЛРК - т. 16- М. Ю. и А. И..

Това че, в личния регистрационен картон/ЛРК/ на С.И.М./С.И.М., син на общия наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М., освен братята му: А., Х., Л., като негови еднокръвни и едноутробни братя и сестри са записани още и : М., А., А. и Ф. не влече извод, че са деца на общия наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М., тъй като в неговия личен регистрационен картон/ЛРК/, не е отразено, той да е имал деца - М., А., А. и Ф..

Въз основа на депозирано искане от ищеца за издаване на ново Удостоверение за наследници на И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1990г. и починал на 28.01.1983г., с уведомително писмо, изх.№ РД-02-

6605/03.09.2025г., изд.от Община - Търговище, му е отговорено, че на последните две записани (А. и Ф.) в ЛРК на С.И.М., са били открити актове за раждане и актове за смърт,, за това и същите не фигурирали в удостоверението за наследници.

Под № 5 е била записана А., на която в последствие е открит само акт на раждане, но не и акт за смърт, а под № 4 е бил записан М., на който не било открит, нито акт за раждане, нито акт за смърт.

През 2016 година били предадени всички регистри и ЛРК на с.М., за съхранение в Община Търговище. В периода, в който е било издадено Удостоверение за наследници, с изх. № 6960/13.07.2016г., е бил преходен и затова лицата А. и М. не фигурирали.

Съгласно разпоредбата на чл.542 от ТПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставения е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Следователно, по реда на охранителното производство по чл.542 и сл. от ГПК /“Установяване на факти“/, е допустимо да се установяват факти с правно значение, за чието удостоверяване, законът е предвидил съставянето на нарочен официален документ, респ. да се поправят грешки в такива документи относно тези факти. Безспорно, обстоятелството дали едно лице е наследник на друго по закон е факт с правно значение. За удостоверяването на този факт, законът е предвидил и съставянето на официален документ, какъвто е удостоверението за наследници. Удостоверението за наследници, като официален свидетелстващ документ, е предназначено да удостовери наследниците по закон на определено починало лице. Предвид същността на документа, същият носи материална доказателствена сила, т.е. съставлява доказателство, че удостоверените в него факти са се осъществили така, както е отразено в него и до оборването му по съответния ред, лицата на които е представен, са длъжни да се съобразят с него. Ето защо смята, че в случая удостоверението за наследници е сред документите, по отношение на които разпоредбата на чл.542 и сл. от ГПК, намира приложение. В случая законът не предвижда някакъв друг /административен/ ред за издаването им. Въпросът дали едно лице е наследник по закон на друго, не може да бъде решаван извън конкретно повдигнат правен спор, разглеждан в дадено исково производство, в което се търси защита на едно застрашено или накърнено право. Но за да е допустимо образуването на исково производство, едно от задължителните условия е да е налице правен интерес на лицето, сезирало съда.

В конкретния случай, ищецът като правен интерес сочи, че удостоверението за наследници, с което ще се удостовери, че е син на С.И.М./С.И.М./ и внук на общия наследодател И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1990г. и починал на 28.01.1983г., му е необходимо за продажба на притежаваната от него идеална част от подробно описаните в Решение № 133А, издадено на 08.08.1994г., изд. от ОСЗГ гр.Търговище четири НИВИ, находящи се в землището на с.М., възстановени на наследниците на И.М.Ю., б.ж. на с.М., а именно - 1/8 ид.ч. от тях.

С уточняваща петитума молба Вх.рег.№ 3393/25.03.2026г. ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Търговище несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя - И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1990г., починал на 28.01.1983г. и посочени в удостоверение за наследници изх.№ 8526/19.06.2025г., като наследници – под пореден № 5. - М. –син и под пореден № 6 – А. –дъщеря. Моли да се присъдят разноските по делото.

Ищецът, редовно призован, не се яви лично и в открито заседание се представлява от упълномощения процесуален представител – адв. Ст.М. от АК-Търговище, която поддържа предявения иск в частта относно установяване несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя - И.М.Ю., б.ж. на с.М., роден на 11.07.1990г., починал на 28.01.1983г. и посочен в удостоверение за наследници изх.№ 8526/19.06.2025г., като наследник – под пореден № 5. - М.-син, за който няма съставян нито акт за раждане, нито акт за смърт. По отношение на посочения в същото удостоверение за наследници като наследник – под пореден № 6-А.-дъщеря, производството по делото бе прекратено поради оттегляне на иска, на осн. чл.232 ГПК.

Ответникът – Община Търговище, след получаване на препис от исковата молба и в законния едномесечен срок, считано от 20.01.2026г. за писмен отговор и допълнително дадената възможност за запознаване с уточняващата молба по отношение на петитума, считано от 30.03.2026г., подаде писмен отговор, съгласно който счита исковата молба за допустима и няма изразени възражения.

В писмения отговор са изложени следните съображения:

Община Търговище е заявила в писмения отговор, че не се противопоставя на исковата молба, подадена по реда на чл. 542 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 4 и чл. 56 от ЗГР, от заинтересовано лице за защита на законните си права и интереси - И. С. И., като счита молбата за допустима.

Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗГР при унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

При липса на съставен акт за раждане и акт за смърт те се съставят само въз основа на влязло в сила решение на съда.

Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред

Приложени към исковата молба са представени писмени доказателства, въз основа на които се установява, че молителят има правен интерес от установяване на факта на раждане и смърт на лицето М. и установяване на факта на смърт на лицето А..

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, съобразно приложените по делото доказателства и законовите разпоредби.

Редовно призован, в открито заседание ответникът се представлява от юрк. К., която заяви, че поддържа писмения отговор и внася следното уточнение, а именно, че удостоверенията за наследници и други данни, изнесени от Община Търговище са изготвени на база лични регистрационни картони, които са съставяни при интервюиране на лицата. В случая по делото в личния регистрационен картон на един от синовете на наследодателя, а именно С.И.М. той е посочил като свой брат М. под № 4, починал. Общината е издала удостоверение за наследници с тези данни, които са в личния регистрационен картон, а тези данни са на база интервюиране на лице.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници на И.М.Ю., ЕГН ••••••••••, вдовец, починал на 28.01.1983г., което е издадено с Изх.№ 8526/19.06.2025г., от Община Търговище, в него са посочени към момента на смъртта му следните законни наследници, като негови деца:

1. А. И.М.-син, ЕГН ••••••••••, починал на 03.08.1998г.;

2. Х. И. М. – син, ЕГН ••••••••••, починал на 21.11.1999 г.;

3. Н. И. М. – син, ЕГН ••••••••••, починал на 28.03.2000г.;

4. С.И.М. –син, ЕГН ••••••••••, починал на 03.09.1985г.;

5. М. – син /няма посочени ЕГН/ дата на раждане и дата на смърт/;

6. А. – дъщеря /няма посочени ЕГН/дата на раждане и дата на смърт/.

Няма спор между страните по делото, че за посочения наследник във визираното удостоверение за наследници под № 5.М. няма съставен акт за раждане, като с удостоверение № 10696/24.07.2025г. ответникът-Община Търговище удостоверява, че за същия няма съставен акт за смърт.

В хода на настоящия процес се установи и беше представено от ответника-Община Търговище в открито заседание като писмено доказателство заверен препис на открит акт за раждане № 15/

25.02.1927г. на А. И., род. на 21.02.1927г. , като ищецът оттегли иска си по отношение на това лице.

Безспорно е, както от посоченото по-горе удостоверение за наследници на И.М.Ю., ЕГН ••••••••••, починал на 28.01.1983г., така и от удостоверението за наследници № 18/16.06.2007г., изд. от к.ски наместник на с. М., общ. Търговище, че ищецът по настоящото гр.дело – И. С. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. М., общ. Търговище, ул. „М." № ••, е син на С.И.М., ЕГН ••••••••••, починал на 03.09.1985г. и следователно е внук на общия наследодател И.М.Ю. и съответно е един от неговите законни наследници.

С решение № 133А от 08.08.1994г. на ОСЗГ-Търговище по преписка № 290 е възстановено правото на собственост на наследниците на И.М.Ю., б.ж. на с. М., върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне на с. М., общ. Търговище. С оглед предстоящо разпореждане, продажба на идеални части от наследствените земеделски земи и във връзка с това определяне на размера на наследствения дял /по 1/4 при четирима наследници или по 1/6 при шест наследници на общия наследодател/ възникнал спор между наследниците, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск – предмет на настоящото дело.

От представените писмени доказателства се установи, че след възстановяване през 1994г. правото на собственост на наследниците на И.М.Ю., б.ж. на с. М., са издавани по различни поводи през годините удостоверения за наследниците му /удостоверение за наследници изх.№ 15/09.06.2008г., изд. от к.ски наместник на с. М., общ. Търговище; удостоверение за наследници изх.№ 6960/13.07.2016г., изд. от Община Търговище/ , като в тях са вписвани за наследници четиримата му синове: 1. А. И.М.-син, ЕГН ••••••••••, починал на 03.08.1998г.; 2. Х. И. М. – син, ЕГН ••••••••••, починал на 21.11.1999 г.; 3. Н. И. М. – син, ЕГН ••••••••••, починал на 28.03.2000г.; 4. С.И.М. /С.И.М./ –син, ЕГН ••••••••••, починал на 03.09.1985г.

За първи път в удостоверението за наследници на общия наследодател И.М.Ю., ЕГН ••••••••••, починал на 28.01.1983г., което е издадено с Изх. № 8526/19.06.2025г., от Община Търговище, са посочени още двама наследници – негови син и дъщеря, под пореден № 5. М. – син и под пореден № 6. А. – дъщеря.

Видно от извлечение от семейния регистър на с. М., общ. Търговище – том 1, стр.101, за 946г., заверено на 23.07.2025г. от Община Търговище, за лицата от които се състои домакинството на И.М.Ю., в него са вписани освен съпругата му, четиримата им синове – т.3. С. И.М., т.5. А. И.М., т.6. Х. И.М., т.7. Н. И.М., като там са вписвани и снахи и внуци.

В Личния регистрационен картон към ЕСГРАОН, съставен и архивиран на 10.12.2014г., на И.М.Ю., ЕГН ••••••••••, за негови деца са посочени в т.15. същите четирима синове - С.И.М. /С.И.М./; А. И.М. Х. И.М. и Н. И.М., по име, ЕГН и с отбелязване – починал, съответно дата на смърт.; в т.16. са посочени родителите му – М. Ю. и А. И..

В Личния регистрационен картон към ЕСГРАОН, съставен на 24.12.1977г. /т.е преди ЛРК на баща му от 10.12.2014г./ на С.И.М. /С.И.М./, ЕГН ••••••••••, който е един от четиримата синове на И.М.Ю. /л.20/, са посочени в графа „Еднокръвни и едноутробни братя и сестри“ тримата му братя - 1. А., ЕГН ••••••••••; 2. Х., ЕГН ••••••••••; 3. Н.,

ЕГН ••••••••••; както и 5. М. - м, починал; 5. А. - ж,починала; 6. А. - ж, починала; 7. Ф. –ж, починала.

В следващия по време, по-късно съставен – на 18.02.1985г. Личен регистрационен картон към ЕСГРАОН на С.И.М. /С.И.М./, ЕГН •••••••••• /л.21/, са посочени в графа „Еднокръвни и едноутробни братя и сестри“ : 1.А. –м и 2. А. – м. И в двата ЛРК на С.И.М. /С.И.М./ – от 24.12.1977г. и от 18.02.1985г. никъде не се сочат имена на другия родител – за еднокръвни и едноутробни братя и сестри, поради което не може да се направи еднозначен извод, че посочените лица са деца на И.М.Ю..

За изясняване на спора от фактическа страна съдът допусна гласни доказателства чрез разпит на свидетел - Е.Т.М., ••• внучка на ищеца И. С. И., съответно правнучка на С.И.М. /С.И.М./ и пра-правнучка на И.М.Ю.. Свидетелката не познава лично пра-прадядото И. и съпругата му - нейната пра-прабаба Х., както познава лично синовете им С., А., Х. и Н.. Това, което знае за пра-прадядо си И. и пра-прабаба си Х., за живота им, и го е разказвала М.М., която е съпруга на единия от синовете на И. и Х., а именно сина им Н., който към момента е покойник. М.М., сега на 86г., като снаха е живяла около 10 години в дома на И. и Х., които са нейни свекър и свекърва. После М.М. и мъжа и си купили къща в същото село. И. и Х. са имали пет родени деца, като първото родено дете се казва С., който е прадядо на свидетелката по бащина линия. Второто дете се родило момиче и се казвало А., родило се е през м. Февруари 1927г., но тъй като се родило болно след един месец е починало т.е. през м. Март 1927г. Пра-прабабата Х. е споделяла със снаха си – М.М., че е било голяма зима тогава, но въпреки това гробарите успели да изкопаят гроб, за да се спазят мюсюлманските традиции и да погребат А.. След А. са се родили още три деца – синове А., Х. и Н.. Прапрабабата Х. никога не споделяла, че е раждала друг син. Единствено е казвала, че е родила момиче, което е починало, тъй като било родено болно и това е А. и след нея е родила тримата синове – А., Х. и Н.. Родените деца са били общо пет, като най-големия е бил С.. Свидетелката ходила лично в с. М., където е живял нейния дядо И. с родителите му С. и Р., както и неговия дядо И. и баба Х., но там в селото вече няма живи възрастни хора, които да познават дядо И. и баба Х.. В момента М.М. е най-възрастната и единствената жива, която знае за това, което се е случило и то лично от Х., майката на петте деца, които са имали с И.. Не е ставало дума да им се е раждало дете на име М., изобщо не е ставало въпрос в рода им дядо И. и баба Х. да са имали някакъв друг наследник на име М..

Съдът кредитира посочените гласни доказателства, тъй като макар и да не отразяват преки лични впечатления на разпитаната свидетелка, а произтичат от лице, което отблизо и лично е познавало общия наследодател, съпругата му и живота им, те кореспондират с писмените доказателства по делото в т.ч. са и обсъдените по-горе извлечение от семейния регистър на с. М. от 1946г. и ЛРК към ЕСГРАОН от 2014г. на И.М.Ю., акт за раждане на А..

Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил против ответника иск с правно основание по чл.124 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 предлож.3 от ГПК т.е. да се признае за установено по отношение на ответника - Община Търговище

несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя - И.М.Ю., ЕГН ••••••••••, б.ж. на с.М., починал на 28.01.1983г. и посочен в удостоверение за наследници изх.№ 8526/19.06.2025г., като наследник – под пореден № 5. - М. –син.

Съдът, придържайки се към установената съдебна практика, счита така предявеният иск за допустим. С Решение № 137 от 5.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4831/2023 г., I г. о., ГК, по допуснатия на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК до касационно обжалване въпрос: "Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно

индивидуализирано?", е даден следния отговор: Редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано, е чрез отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя и посочения в удостоверението наследник. Но докато в разглеждания казус по визираното гр.д. № 4831/2023 г., I г. о., ГК, неправилно посоченото като наследник лице е записано с три имена и с дата на раждане /Ф. Д. Л., [дата на раждане]/, то по настоящото дело за посоченото като наследник лице има записано само име – М. и няма дата на раждане. Ето защо този отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, е предявен само срещу общината, която е издала оспореното удостоверение за наследници. Наличието или липсата на наследствено правоотношение е възможно да се установи по реда на чл. 124 ГПК, и едва с оглед резултатите от това производство и след подаване на ново заявление, следва да се издаде ново удостоверение за наследници /цитирани в този смисъл в решението на ВКС са решение № 7074/13.05.2019 г. на ВАС по адм. дело № 12185/2017 г. и в подобна насока са и мотивите, изложени в решение № 12516/09.10.2020 г. на ВАС по адм. дело № 2019/2020 г./.

Налице е правен интерес за ищеца от предявения отрицателен

установителен иск, обусловен от материално правен спор с оглед предстоящо разпореждане, продажба на идеални части от наследствените земеделски земи и във връзка с това определяне на размера на наследствените дялове.

Несъмнено се установи по настоящото дело при сравнителния анализ на писмените и гласните доказателства, обсъдени по-горе, че наследодателят И.М.Ю. няма син М., такъв не е раждан и няма дата на раждане. Ответната община, издала оспореното удостоверение за наследници, не е доказала, че наследодателят има син с име М., че изобщо е раждан и че е жив, за да е носител на наследствени права. Лице с име М. е вписано като брат единствено в ЛРК на един от синовете и законни наследници на общия наследодател, като както се изясни съставянето, писането на ЛРК се прави след интервюиране на лицето, за което е ЛРК. Няма данни и доказателства за интервюирането и отговорите на това лице / С.И.М. /С.И.М./. От една страна при издаването на оспореното удостоверение за наследници Изх.№ 8526/19.06.2025г. е взето предвид „интервюирането“ при съставяне на ЛРК на лице, което не е родител, като е вписан „М.“, а същевременно не е отразено пак от интервюирането – „починал“. Във всички други писмени доказателства по делото не фигурира М., като син на общия наследодател И.М.Ю.. Последното се подкрепя и от гласните доказателства.

Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е доказан, поради което и следва да бъде уважен.

Ищецът моли да му бъдат заплатени разноските по делото, от които 511.29 евро /1000 лв./, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ и 7.67 евро /15 лв./ - държавна такса за образуване на гр. дело, на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Представено е пълномощно от ищеца, ведно с договор за правна защита и съдействие от 03.12.2025г. /л.6/, подписан от двете страни, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение 1000 лв. е на осн. чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ. Представена е разписка /л.2/ от 12.12.2025г. за внесена държавна такса от 15 лв. – за образуване на дело. Списък на разноските е приложен на лист 76 по делото. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноските в размер на 7.67 евро /15 лв./ - държавна такса за образуване на гр. дело, а на пълномощника му сумата от 511.29 евро /1000 лв./, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ал.2 ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за оказана безплатна правна помощ. Посоченото адвокатско възнаграждение отговаря на минималния размер по чл.7 ал.1 т.4 – за други неоценяеми искове и във вр. чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Въз основа на изложените мотиви, съдът