Решение № 12703 от 26.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 54543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 6 ГПК. Образувано е по жалба на О.У.С.О. против разпореждане № 129670/ 19.08.2025г., постановено по гр. дело № 28876/ 2024г. на Софийски районен съд, 155 състав. В частната жалба са наведени твърдения, обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона, тъй като задължението е погасено чрез плащане на 23.12.2024г. В обобщение, жалбоподателя счита постановеното разпореждане е незакосъобразно и моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: С решение № 14970/ 20.12.2022г. по гр. дeло № 32695/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, е отменено като незаконосъобразно уволнението на М. П. Н., извършено със Заповед № ТП- 33/ 19.05.2022г. на О.У.С.О., с което е прекратено трудовото правоотношение с М. П. Н. на длъжност „Главен счетоводител“ в Дирекция „Административно- правно обслужване, финанси и управление на собствеността“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 19.05.2022г., възстановил е М. П. Н. на длъжността, заемана преди уволнението, и е осъдил Областната администрация на Софийска област да заплати на М. П. Н. сумата 3988,08 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.05.2022г. до 20.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата 363,02 евро- разноски по делото. С решение № 5426 от 26.10.2023г. по в.гр. дело № 1710/ 2023г. описа на Софийски градски съд въззивният съд е потвърдил посоченото решение и е осъдил Областната администрация на Софийска област е била осъдена да заплати на М. П. Н. сумата 664,68 евро- разноски пред въззивната инстанция. С молба с вх. № 11-00-29/ 26 от 26.01.2024г. молителката е сезирала О.У.С.О. с искане за привеждане в изпълнение изпълнителен лист от 11.01.2024г., издаден въз основа на Решение № 14970 от 20.12.2022 г. по гр.д. № 32695/2022 г. по описа на СРС, 123 състав, които е приложила към молбата. Видно от представеното платежно нареждане на 23.12.2024г. на М. П. Н. е платена сумата 6530,96 евро, с посочено основание за плащане изпълнителен лист по в.гр. дело № 1710/ 2023г. описа на Софийски градски съд. С разпореждане № 129670/ 19.08.2025г., постановено по гр. дело № 28876/ 2024г. на Софийски районен съд, 155 състав, на О.У.С.О. е наложена глоба в размер на 511,29 евро за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила Решение № 14970/ 20.12.2022г. по гр. дело № 32695/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав. Разпоредбата на чл. 305, ал. 1 АПК предвижда административнонаказателна отговорност за длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл. 304, ал. 1 АПК е необходимо да е налице: 1) влязъл в сила съдебен акт, който да предписва определено поведение на административния орган; 2) този съдебен акт да е изпратен на органа; и 3) постановеното от съда в съдебния акт да не се изпълнява от същия орган. В конкретния случай М. П. Н. е предявила изпълнителния лист за присъдените парично обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и разноски на 26.01.2024г. Установява се, че претендираната парична сума е платена на 23.12.2024г. Уредбата на правната норма на чл. 519 ГПК като "особен ред" представлява изключение от общия ред за удовлетворяване на кредиторите от имуществото на длъжника, а спрямо норми- изключения разширително тълкуване не е допустимо. Kaкто е посочено в решение № 15/ 21.10.2010г., постановено по к.д. № 9/ 2010г. по описа на КС, за държавните учреждения - длъжници, законодателят е създал особения ред, регламентиран между разпоредбата на чл. 519 ГПК, като вменява на длъжниците задължението да се подчинят доброволно на съдебното решение и да платят на кредитора от предвидения за това кредит по бюджета им. Това задължение изключва правото на кредитора да иска принудително осребряване на имуществото на длъжника. Ако в бюджета на длъжника липсва кредит, правилото на разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК задължава висшестоящия орган да предприеме необходимите мерки за осигуряването му най- късно в бюджета за следващата година; интересът на кредитора не е пренебрегнат, тъй като макар и с известно закъснение (до следващата календарна година), той ще получи вземането си със законната лихва за забава. В настоящия случай молителката е предявила изпълнителния лист по реда на чл. 519 ГПК, като сумата е платена в края на същата бюджетна година. С платената сума в размер 6530,96 евро,е погасено задължението за плащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 20.05.2022г. до 20.11.2022г. в размер на сумата 3988,08 евро, за законна лихва върху главницата в размер на 3988,08 евро за периода от 17.06.2022г. до 23.12.2024г. в размер на сумата 1259,54 евро, сумата 363.20 лева- разноски в първоинстанционното производство и сумата 664,68 евро- разноски във въззивното производството. В светлината на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е налице забава от страна на административния орган да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд е достигнал до друг извод, което обуславя извод за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на решение, с което молбата на М. П. Н. за налагане на наказание на Областният управител на Софийска област за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила решение № 14970/ 20.12.2022г., постановено по гр. дело № 32695/ 2022г. по описа на Софийски районен съд. Следва да бъде посочено, че макар и решението на първоинстанционния съд да е формално неправилно, при постановяване на същото на съда не е бил известен факта на изпълнение на задължението. Мотивиран от изложеното, съдът