Решение № 62 от 16.5.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 154/2025 г.

Производството е по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) - по искане за признаване на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия против на А. И. А.. Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с искане за признаване за плащане на финансова санкция в размер 100 евро, наложена на А. И. А. за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. А. И. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Прокурорът счита, че са налице основания за постановяване на решение, с което се признае за изпълнение решението за налагане на финансова санкция. Съдът се запозна с представените по делото доказателства и установи: С влязло в сила решение, постановено от несъдебен орган на Австрия, е наложена санкция на А. И. А. в размер на 100 евро за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата. Решението е в обхвата на актовете по чл. 1 от закона, тъй като представлява постановен и влязъл в сила несъдебен акт на държава-членка на ЕС за налагане на задължение за плащане на парична санкция, във връзка с нарушение на правилата за движение, което съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС е решение за налагане на финансова санкция, което се признава и изпълнява по реда и при условията на закона. Постъпилото удостоверение съдържа реквизитите, предвидени по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г. и в ЗПИИРКОРНФС. От направената справка в НБД „Население“ се установяват данните на засегнатото лице А. И. А. – български гражданин, роден на •••••••••• г. в с. Венец, с регистрирани постоянен адрес и настоящ адрес в с. Езерче. Засегнатото лице А. И. А. е българска гражданка и с оглед регистрирания постоянен адрес в България, следва да се приеме, че местоживеенето му е на територията на съдебния район на ОС Разград и съгласно чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС делото следва да се разгледа от ОС Разград. Приложено е удостоверение по чл. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции с превод на български. Приложено е копие от акта, с който е наложена финансовата санкция. Според отразеното в удостоверението по чл. 4 решението и срока и реда за обжалване са съобщени на засегнатото лице. Поради това съдът следва да приеме, че засегнатото лице е уведомено за постановеното решение. Съответно не е налице основание за отказ по чл. 35. Според чл. 35, т. 9 от закона съдът може да откаже да признае и допусне изпълнение на решение, ако съгласно удостоверението и в съответствие със законодателството на издаващата държава засегнатото лице не е било уведомено лично. В удостоверението е отразено, че лицето е уведомено лично. Няма твърдения и доказателства, че срещу наказаното лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението, с което А. И. А. е осъден да заплати финансова санкция се отнася за деяния, извършени на територията на Австрия. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство, носи отговорност и подлежи на преследване за деянията, които обосновават решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС. На основание чл. 16, ал. 8 във вр. с чл. 32 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността на 100 евро в български левове по курса на Българската народна банка, която е 195, 58 лв. Налице са условията представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение. Поради това съдът