Решение № 194 от 5.8.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 215/2026 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №197/16.03.2026г. по гр.д.01407/2025г. по описа на ШРС ,съдът е развалил на основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието, сключения на 03.12.2012г. договор за аренда между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. № .представляван от Б. С. М.действащ като Арендатор и К. Ц. К. действаща като Арендодател, вписан в СВ гр.. - рег. № . от 12.12.2012г., акт № ., том ., дело . /2012г. и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г вписан в СВ гр. . с вх. рег. № .от 26.02.2015г.: по отношение на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. Нива с идентификатор № . местност „.” по КККР на с.., община . с площ 7.916дка; и 2. Нива с идентификатор № ., местност „..” по КККР на с. ., община . с площ 4.350 дка., осъдил е на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. №.представляван от Б. С. М., ДА ВЪРНЕ на Р. Т. Д., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ., обл. ., ул. . №., вх.., ет.. ап.., в качеството й на единствен законен наследник и правоприемник на Т. Д. Т., ЕГН ••••••••••, починал на 25.10.2024г. 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. Нива с идентификатор № .. местност „.” по КККР на с., община .с площ 7.916дка; и 2. Нива с идентификатор № ., местност „.” по КККР на с.., община . с площ 4.350 дка, във вида и в състоянието, в които имотите са били приети, отхвърлил е исковата претенция в останала й част, като неоснователна и недоказана, осъдил е ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, да заплати на Р. Т. Д. сума в размер на 319,56 евро – равностойността на 625,00 лева, представляващи направени по настоящото дело разноски за държавна такса и за един адвокат, съразмерно уважената част на иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, осъдил е Р. Т. Д., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ., обл. ., ул. . № ., вх.., ет.., ап., да заплати на ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. № ., представляван от Б. С. М., сума в размер на 255,65 евро – равностойността на 500,00 лева, представляващи направени по настоящото дело разноски за един адвокат, съразмерно отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е обжалвано от ответника ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ,действащ ,чрез пълномощника си адв.Е. М. от АК-. , като неправилно и незаконосъобразно в частта му в която съдът е развалил на основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието, сключения на 03.12.2012г. договор за аренда между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов като Арендатор и К. Ц. К. действаща като Арендодател, вписан в СВ гр.. - рег.№ . от 12.12.2012г., акт № ., том., дело. /2012г. и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г вписан в СВ гр. . с вх. рег. № .от 26.02.2015г.: по отношение на 1/2 идеална част от гореописаните два недвижими имота и като недопустимо в частта му с която съдът е осъдил на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. № . представляван от Б. С. М., ДА ВЪРНЕ на Р. Т. Д. ½ ид.част от гореописаните два недвижими имота . Жалбоподателят моли съдът да отмени решението като незаконосъобразно , а в частта с която има произнасяне по чл.30 ал.1 от ЗАЗ като недопустимо и вместо това да постанови ново , с което да отхвърли исковете . Въззиваемата Р. Т. Д., действаща ,чрез пълномощника си по делото адв.П. Н. е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да потвърди обжалваното решение . Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.28, ал.1 и ал.2 от Закона за арендата в земеделието, за разваляне на договор за аренда сключен на 03.12.2012г. между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр.., ул. „. № . представляван от Б. С. М. действащ като Арендатор и К. Ц. К. действаща като Арендодател, вписан в СВ гр.. - рег.№ . от 12.12.2012г., акт № ., том . дело . /2012г. и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г вписан в СВ гр.. с вх.рег.№ . от 26.02.2015г., по отношение на следните недвижими имоти: 1. Нива с идентификатор №.. местност „.” по КККР на с.., община . с площ 7.916дка; 2. Нива с идентификатор № ., местност „.” по КККР на с., община . с площ 4.350 дка. Предмет на договора за аренда са следните поземлени имоти : Нива с площ 1.222 дка, 4 категория, съставляваща имот с идентификатор № . по КККР на с., община ., област ., местност „.“, Нива с площ 7.967 дка, 4 категория, съставляваща имот с идентификатор №. по КККР на с.., община ., област ., местност „.”; Нива с площ 18.299 дка, 6 категория, съставляваща имот с идентификатор №.по КККР на с.., община ., област .; Нива с площ 0.747 дка. 4 категория, съставляваща имот с идентификатор №. по КККР на с.., община ., област ., местност „.”; Нива с площ 5.938 дка, 4 категория, съставляваща имот с идентификатор №. по КККР на с.., община ., област ., местност „.”. На 26.02.2015г. бил сключен Анекс към договор за аренда № ., том. ., вх.№./12.12.2012г. между същите страни, за същите имоти, който бил вписан в СВ гр.. рег.№ . от 26.02.2015г., акт № ., том ., дело ./2015г., като срокът на основният договор за аренда съгласно анекса бил удължен с 20 (двадесет стопански години) считано от 01.10.2023г., и рентното плащане по чл.2 от Анекса било променено на левовата равностойност на 80 кг. зърно /пшеница/ по цени на м.август на съответната година и един литър олио на декар или не по малко от 35 лв. на декар за процесиите имоти. С Решение №260005/10.03.2023г. вписано в СВ гр.. на 13.06.2023г. влязло в законна сила на 19.04.2023г. и Решение на основание чл. 247 от ГПК № 260017 от 01.08.2023г. постановени по гр.дело № 2820/2020г. по описа на Районен съд . на 13.06.2023г. била извършена съдебна делба между съсобствениците, наследници и съделители по отношение на арендованите земеделски земи и били образувани два броя недвижими имоти с нови идентификатори. Съгласно съдебният акт по гр.дело № 2820/2020г. собствеността на новобразуваните два недвижими имота описани по - долу се поставят в общ дял „първи” на Д. Д. В., с ЕГН . с адрес: гр.., ул.. №. ет.. офис. и Т. Д.Т., ЕГН •••••••••• с адрес: гр.., ул. „В.” № . ет. . ап.. в съотношение по 1/2 идеална част: Нива с площ 7.916 дка, 4 категория, съставляваща имот с идентификатор № ., местност „.” но КККР на с.., община ., област .; Нива с площ 4.350 дка, 6 категория, съставляваща имот с идентификатор № .8 по КККР на с.., община ., област . местност „.”. Видно от Удостоверение за наследници № ./08.11.2024г. издадено от Община . ищцата Р. Т. Д. е единствен законен наследник на Т.Д. Т., ЕГН ••••••••••, починал на 25.10.2024г. и го замества на основание чл.17, ал.1 от Закона за арендата в земеделието по силата на постановеното съдебно решение за делбата на процесните недвижими имоти , които с постановеното решение вече имат нови двама собственика Д. Д. В., и Т. Д. Т.. Правоприемството настъпва по силата на самото съдебно решение за делба относно арендуваните земеделски имота и по силата на съдебното решение те стават страни по договора за аренда и в случая не е необходимо новите двама собственици за да заместят К. К. в договора да са нейни законни наследници. В чл.10 ал.1 от договора за аренда е уговорено , че при правоприемство приобретателят на арендувания имот замества арендатора като страна по настоящия договор. Видно от нотариален акт №. том . рег.№. дело №. от 2015г. на нотариус А.А. с район на действие ШРс К. К. К. е продала притежаваните от нея идеални части от притежаваните от нея поземлени имоти предмет на процесните договор за аренда и анекса към него . Ответникът по делото признава ,че не е заплатил на Т. Д. Т., респективно на ответницата като негов законен наследник след 26.10.2024г. дължими рентни вноски от страна на арендатора за три стопански години 2021г. -2022г., 2022г.-2023г. и 2023г. – 2024г. При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.28 ал.2 вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието, за разваляне на договор за аренда сключен на 03.12.2012г. между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов” и К. Ц. К. действаща като Арендодател, и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г. По предявения иск за разваляне на договора и анекса към него е в тежест на ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване ,че между страните са сключени договора и анекса към него ,че е изправната страна по договора и анекса към него и е изпълнила задълженията си по тях . В тежест на ответника е да докаже ,че е изпълнил задължението си и е заплатил арендни плащания за трите стопански години предмет на исковата молба 2021г. -2022г., 2022г.-2023г. и 2023г. – 2024г. От събраните по делото доказатерства се установи ,че е сключен договор за аренда на 03.12.2012г. между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов” и К. Ц. К. действаща като Арендодател, и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г. Договорът за аренда и анекса към него са били сключени при действието на старата редакция на чл.3 от ЗАЗ преди въвеждане на изискването ,че договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот въведено с изм. с ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Възражението на жалбоподателя във въззивната жалба ,че сключения анекс към договора бил самостоятелен такъв въззивния съд счита за неоснователно , тъй като анекса не може да има самостоятелно значение и в самия анекс изрично е посочено ,че е към договора за аренда от 3.12.2012г. ,който е бил сключен за срок от 10 години и е бил действащ такъв към датата на анекса. С анекса се променя арендното плащане и срокът на договора се удължава на 20 стопански години ,считано от 1.10.2023г. Възражението направено от ответника ,че договора за аренда и анекса към него са прекратили действието си ,поради сливането на качеството на длъжник и кредитор по тях е неоснователно. Договора за аренда и анекса към него са напълно действителни и обвързват страните по тях и те не са прекратили действието си на някое от посочените в ЗАЗ основания . Също така K.K. не е едноличен собственик на отдадените под аренда поземлени имоти и това ,че тя е прехвърлила на арендатора притежаваните от нея идеални части от отдадените под аренда имоти не води до прекратяване на договора и анекса към него. Видно от приложеното решение №260005/10.03.2023г. по гр.д.№2820/2020г. по описа на ШРС ,влязло в сила на 19.04.2023г. Т. Д. Т. е притежавал приживе 6/24 ид.части от поземлен имот . и 6/24 ид.части от поземлен имот . , което не е спорно между страните . Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Така Решение № 8 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.№ 5109/2013 г., II г. о., ГК и Определение № 102 от 25.02.2014 г. на ВКС по т.д. № 4108/2013 г., II т. о., ТК. В решение № 67 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 2008/2019 г. на ВКС, І г. о.,е прието, че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Ползите, които може да даде една вещ, представляват естествени или граждански плодове. Съсобственик, който е добил естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която може да бъде опредЕ. с експертиза по делото. Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл. 30, ал.3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора , които права те не могат на упражнят спрямо арендатора. В този случай размерът на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена според договора цена , която представлява граждански плод. Настоящия съдебен състав изцяло споделя това становище. Вж. и Определение № 1908 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4928/2022 г., I г. о., ГК. Следователно за споранските години 2021г.-2022г. и 2022г. – 2023г. T.D.T като съсобственик на отдадените под аренда поземлени имоти е следвало да насочи към арендодателя по договора и анекса към него претенциите си за незаплатените му арендни вноски по реда на чл.30 ал.3 от ЗС , а не към арендатора по тези договори. След влизане в сила на решение №260005/10.03.2023г. по гр.д.№2820/2020г. по описа на ШРС на 19.04.2023г. Т. Д. Т.вече е станал собственик на 1/2 ид.част от двата процесни имота и е имал правото да получи лично арендната вноска по договора и анекса към него. След делбата на недвижимите земеделски имоти, предмет на процесния договор за аренда и анекса обособяването на тези имоти в отделни имоти, той е имал качеството на приобретател по смисъла на чл. 17 от ЗАЗ, за своята ½ ид.част от арендуваните имоти, а именно-за новообразуваните обособени процесни имоти, на които е станал собственик. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна по договора за аренда. По силата на чл. 17, ал.3 от с. закон приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, като до получаване на съобщението за заместване арендаторът дължи изпълнение на предишния арендодател и това изпълнение е противопоставимо на приобретателя . След прехвърляне собствеността върху арендувания имот, валидно сключения договор за аренда на същия имот продължава своето действие, вече с променен арендодател - Т. Д. Т.. В случая не е било необходимо уведомяване по чл.17 ал.3 от ЗАЗ , тъй като ответникът в лично качество е участвал като съделител в производството по делбата на арендуваните имоти и е получил от съда решение №260005/10.03.2023г. по гр.д.№2820/2020г. по описа на ШРС и е бил наясно със съдържанието му и промяната в собствеността на арендуваните имоти , в полза на Т. Д. Т. и настъпилото правоприемство. Ищцата като законен наследник на Т. Д. Т. е наследила правото му на арендодател да получи арендната вноска за 2023г. -2024г. , като го е заместила на осн.чл.17 ал.1 от ЗАЗ и като страна по договора за аренда и анекса към него , която вноска не е била заплатена нито на наследодателя й , нито на нея лично , което е основание за разваляне на договора по чл.28 ал.1 от ЗАЗ , тъй като е налице забава в плащането за срок повече от три месеца. Следва да се приеме , че с получаване на исковата молба от ответника по делото ,той е бил уведомен за настъпилото правоприемство в полза на ищцата като наследник на баща си на страната на арендодателя по договора и анекса към него и въпреки това и в хода на делото не е било нито предложено ,нито изплатено арендното възнаграждение на ищцата за 2023г. – 2024г. , което обстоятелсто съдът следва да вземе в предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК и отново е налице забава на арендатора да плати арендното плащане с повече от три месеца. Предвид гореизложеното предявения от ищеца иск с правно основание чл. 28, ал.2 във вр. ал.1 ЗАЗ е основателен и следва да се уважи ,като се развали договор за аренда между страните ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. № . представляван от Б. С. М. действащ като Арендатор и К. Ц. К. действаща като Арендодател, вписан в СВ гр.. - рег.№ . от 12.12.2012г., акт № ., том ., дело ./2012г. и последвал Анекс към основният договор от 26.02.2015г вписан в СВ гр. . с вх. рег. № . от 26.02.2015г.: по отношение на 1/2 идеална част от процесните два поземлени имота . Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на ШРС следва обжалваното решение да се потвърди в тази му част. С обжалваното решение ШРС се е произнесъл по иск по чл.30 ал1 от ЗАЗ за връщане на процесните два поземлени имота на ищцата , но такъв иск не е бил предявен от нея с исковата й молба и е налице произнасяне свръхпетитум. Връщането на отдадените под аренда поземлени имоти е последица от развалянето на договор за аренда ,но това връщане следва да е изрично поискано от ищеца с исковата му молба, каквото искане не е било направено от ищцата по делото с предявената от нея искова молба. Налице е недопустимо решение в частта с което ШРС е осъдил на основание чл.30, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов”, ЕИК 835007329, със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.№ . представляван от Б. С. М., ДА ВЪРНЕ на Р. Т. Д., ЕГН: •••••••••• с адрес гр. ., обл. ., ул. . № ., вх.., ет.., ап.., в качеството й на единствен законен наследник и правоприемник на Т. Д. Т. ЕГН ••••••••••, починал на 25.10.2024г. 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. Нива с идентификатор № .. местност „.” по КККР на с.., община . с площ 7.916дка; и 2. Нива с идентификатор № ., местност „.” по КККР на с.., община . с площ 4.350 дка, във вида и в състоянието, в които имотите са били приети и решението в тази му част следва да се обезсили. По разноските: ШРС е присъдил на страните направените от тях разноски на всяка страна в размер на ½ ид.част от тях , съобразно изхода от спора и при това положение решението на ШРС в частта му за разноските не следва да се променя. Съобразно изхода от спора пред ШОС при частично уважена въззивна жалба следва на страните да се присъдят направените от тях разноски съобразно изхода от спора . В полза на жалбоподателя ЕТ „Агроелит Митов - Божидар Митов” следва да се присъдят разноски в размер на 306.52 евро , а в полза на въззиваемата страна Р. Д. в размер на 205 евро. Водим от гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 и чл.271 ал.1 от ГПК, съдът