РЕШЕНИЕ

№ 6270

гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110162075 по описа за 2023 година При условията на обективно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл. 128, т.2 КТ и по чл. 220, ал.1 КТ.

В исковата молба (наименована „жалба”- б.с.) ищцата Д. В. В. твърди, че работила при ответника по трудов договор № 122/27.09.2023г. през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. вкючително на длъжността "консултант продавач” в закусвалня в обект на Метростанция „Г.МV Димитров”, „помещение № 1 на спирката на автобус № 280 посока Център до асансьора за метрото под подлеза”. Според договора ищцата следвало да работи по 6 часа на ден за трудово възнаграгждение в размер на 600 лв. Според ищцата тя работила четири дни – на 29.09.2023г., на 30.09.2023г., на 04.10.2023г. и на 05.10.2023г. по 14 часа всеки ден. От ответника й бил платен аванс в размер на 110 лв. Със заповед от 07.10.2023г. на ответника трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ищцата счита, че за отработените от нея часове й се полага трудово възнаграждение общо в размер от 480 лв, от които следва да се приспаднат платените й 110 лв, като остава дължимо възнаграждение в размер на 370 лв. Според ищцата ответникът й дължи и обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника, което е в размер на 600 лв.

Искането на ищцата към съда е да осъди ответника да й заплати:

• непогасената част от трудовото възнаграждение за периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. в размер на 370 лв, и - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на едномесечно предизвестие за периода от 07.10.2023г. до 07.11.2023г. за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника в размер на 600 лв.

В хода на съдебното производство ищцата поддържа предявените искове. При устните състезания в заседанието на 15.03.2024г. ищцата е пледирала за уважаване на исковете.

С протоколно определение, постановено в отритото заседание на 15.03.2024г., е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ищцата искане за назначаване на служебен защитник.

Твърденията на ищцата, съдържащи се в исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.) до СГС и в писмената молба от 29.02.2024г. до СРС, както и устните й твърдения в засадението на 15.03.2024г., касаещи плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност („болнични”) от ответника са НЕОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело, по което не е предявен иск за плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност, поради което НЕ СЛЕДВА ДА БЪДАТ РАЗГЛЕЖДАНИ. Дори и да беше предявен с исковата молба (наименувана „жалба”- б.с.) до СГС иск за плащане на обезщетение за временна нетрудоспособност, този иск би бил НЕДОПУСТИМ, тъй като тези претенции НЕ СА ПОДВЕДОМСТВЕНИ НА СЪДИЛИЩАТА, а на административни органи със специална компететност.

Ответникът - "•••• ЕООД оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 03.01.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се, че ищцата е постъпила на работа на 29.09.2023г., отработила е пет работни дни и със заповед № 84/06.10.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено от работаделя на основание чл.71, ал.1 КТ, т.е. в уговорения срок за изпитване. Уволнителната заповед била връчена на ищцата чрез куриерска фирма „Еконт” на 11.10.2023г. с обратна разписка, заедно с трудовите й книжки. Твърди се, че според разплащателните ведемости (фишовете за работни заплати) за месец сепетември 2023г. на ищцата й се полага нетно трудово възнаграждение в размер на 24, 51 лв, а за месец октомври 2023г. на ищцата й се полага нетно трудово възнаграждение в размер на 84, 64 лв, т.е. общо 109, 15 лв, които са погасени с платените на 05.10.2023г. 110 лв, за което бил издаден разходен касов ордер. Изтъква се, че в конкретния случай не се изисква отправяне на предизвестие за уволнението на ищцата, тъй като чл. 71, ал.1 КТ не предвижда такова задължение за прекратяващия трудовото правоотношение на това законово основание, поради което не се дължи и обезщетение за неспазено предизвестие.

В хода на съдебното производство законния представител на ответното дружество – управителят му поддържа оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 15.03.2024г. управителят на ответното дружество е пледирал за отхъврляне на исковете.

Софийски районен съд, 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно родовата подсъдност на исковете:

Исковата молба първоначално е предявена пред Софийския градски съд, пред който е било образувано гр.д. № 11563/2023г. по описа на І-24 състав.

СГС, І-24 състав с определение №12496/19.10.2023г. е прекратил образуваното пред него съдебно произовдство по гр.д. № 11563/2023г., като е преценил, че исковете са родово подсъдни на районен съд, и е изпратил делото на СРС на основание чл.118, ал.2 ГПК. Като необжалвано от ищцата това определение е влязло в сила.

В СРС е образувано настоящото

гражданско дело № 62075/2023г. по описа на 68 състав.

Относно процесуалния ред за разглеждане на предявения иск:

Въпреки, че осъдителният иск по чл.128, т.2 КТ е сред изброените в чл.310, т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310–чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310, ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба (наимуневана „жалба”-б.с.), вх. № 93446/ 16.10.2023г. до СГС, тъй като то е неприложимо за тези искове, защото вторият иск (този по чл.220, ал.1 КТ за обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлеже на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове.

Относно осъдителния иск по чл.128, т.2 КТ:

Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните по делото не спорят, а и от представените трудов договор № 122/27.09.2023г. и уволнителна заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „•••”ЕООД се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. Ищцата е започнала работа на 29.09.2023г. (което не е спорно и е вписано в трудовия договор № 122/27.09.2023г. – б.с.), а от 06.10.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено (видно от посоченото в заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „•••”ЕООД- б.с.).

Според чл.2 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили ищцата да изпълнява длъжността „продавач консулт” при непълно работно време от 6-часов работен ден при 5 –дневна работна седмица. Съгласно чл.4 от трудовия договор уговореното основно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 600 лв, като към него се държи и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка прослужена година.

Твърдението на ищцата в исковата молба, че е работила четири дни – на 29 и 30 септември 2023г. и на 04 и 05 октомври 2023г. по 14 часа, вместо уговорените 6 часа, не е доказано – не са представени никакви доказателства за това. Порадие тази причина, че през периода от 29.09.2023г. до 05.10.2023г. вкючително, когато между страните е съществувало трудово правоотношение, ищцата е работила според уговореното работно време – по 6 работни часа на ден.

Като писмени доказателства по делото са представени фишове за работните заплати на ищцата през месеците септември и октомври 2023г. По своето естество това са извлечения о т разплащателните ведомости на ответното дружество, които отразяват съответните счетоводни записвания според изискванията на Закона за счетоводството. В откритото заседание на 15.03.2024г. ищцата изрично е посочила, че не оспорва писмените доказателства, представени от ответника, т.е. включително и фишовете за работна заплата.

Според удостовереното във фиша за работната заплата на ищцата за месец септември 2023г. тя е заработила 31, 58 лв брутно трудово възнаграждение, а след приспадане на удръжките й се полагат 24, 51 лв. Според удостовереното във фиша за работната заплата на ищцата за месец октомври 2023г. тя е заработила 109, 09 лв брутно трудово възнаграждение, а след приспадане на удръжките й се полагат 84, 64 лв. Следователно общия размер на полагащото се на ищцата нетно трудово възнаграждение е 109, 15 лв (24, 51 лв + 86, 64 лв). Тази сума обаче е платена от ответника на ищцата на 05.10.2023г. видно от вписаното в представения по делото разходен касов ордер от посочената дата за сумата от 110 лв. Този ордер не е оспорен от ищцата, която в исковата молба изрично посочва, че от ответника й е платена сумата от 110 лв.

Доколкото вземането по чл.128, т.2 КТ на ищцата е погасено поради изпълнение (плащане), искът по чл.128, т.2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно осъдителния иск по чл.220, ал.1 КТ:

И този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Видно от посоченото в представената по делото заповед № 84/06.10.2023г. на управителя на „•••”ЕООД трудовото правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ в уговорения срок за изпитване в полза на работодателя.

Според посоченото чл.3 от трудовия договор № 122/27.09.2023г. страните са уговорили 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя.

При прекратяване на трудов договор в срока за изпитване по чл.71, ал.1 КТ не се дължи отправяне на предизвестие (такова се изисква при уволнителните основания, посочени в чл.328 КТ, каквото не е това по чл.71, ал.1 КТ). Следователно неотправянето на предизвестие и неспазването на срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.71ал.1 КТ не е основание за възникване на вземане за обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, каквото претендира ищцата по настоящото дело.

Предвид изложеното, доколкото претендираното от ищцата вземане за обезщетение за неспазено предизвестие не съществува, искът по чл.220, ал.1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по делото:

На ищцатя не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като с настоящото решение исковете се отхвърлят.

Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ