Решение № 246 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 272/2026 г.

наказателно дело № 20263630200272 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №27-2500230/17.12.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 818.07 евро /равностойност 1600 лева/, за нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1, във вр. с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12. 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита , че от страна на дружеството не е осъществено вмененото нарушение, тъй като лицето не е постъпвало на работа и не е полагало труд на строителния обект. Било е там заедно с други лица граждани на Узбекистан за да огледат обекта и да се запознаят с естеството на работата, докато чакали финализиране на процедурата по издаване на необходимите документи за постъпване на работа. Намира за съществено процесуално нарушение обстоятелството, че на лицата не е бил осигурен преводач, поР. което не са имали възможност да обяснят на проверяващите по какъв повод се намирали в близост до обекта. Излага и доводи, че се касае за маловажен случай. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален представител – адв.В.П. от ШАК. Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като излага съображенията си за това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражения за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поР. което се явява процесуално допустима. ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Въз основа на сключен на 19.09.2025г. договор за възлагане на обществена поръчка между Община Шумен като възложител и “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД като изпълнител, дружеството - жалбоподател извършвало строително-монтажни работи на стоеж „Реконструкция на канализация по ул.“Тича“ от ОК533 до ОК 531 и нова канализация до ул.“Ген.Ганецки“ от ОК531 до ОК569А-гр.Шумен“. На 14.10.2025г. свидетелите М. А. Я. и Р. А. И. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строежа . Пристигайки на обекта контролните органи установи 5 лица – един багерист български гражданин и четирима граждани на Узбекистан, които извършвали ръчни изкопни работи с лопати. По време на проверката на обекта чуждите граждани не представили документи за самоличност и се представили с чужда самоличност. Контролните органи получили информация от лицата, че са отседнали в хотел в гр.Шумен, поР. което посетили хотела, от където била получена информация, че лицата били настанени там от няколко дни, но самоличността им не съвпадала с посочената от лицата при проверката на обекта, поР. което по – късно същият ден свидетелите Я. и И., заедно със слижители на дирекция «Миграция» отново посетили обекта. Там заварили същите лица, които продължавали да извършват ръчни изкопни работи с лопати, а багериста копаел с багера. Със съдействието на служителите от Дирекция «Миграция» при МВР била установена самоличността на чуждите граждани, а именно - У. Х.У. К., У. А. У. А., М.М.Х., Р.Р. У. А., всички граждани на Узбекистан. На 15.10.2025г. в 16 часа в саморъчно попълнена на основание чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ декларация, предоставена му от контролните органи на узбекски език, У. А. декларирал, че работи за ”Н. ВИ ” от 09.10.2025г. като работник, с работно място Шумен, въз основа на трудов договор, с работно време 08:00 часа до 17:00 часа, почивни дни събота и неделя, с основни задължения –изкопни работи. От изисканата в хода на проверката информация от Дирекция «Миграция» при МВР, било установено, че за лицата У. А., М.Х., Р. А. има издадени решения за продължително пребиваване в Р България от 12.09.2025г., а за У. К. от 07.08.2025г., които към датата на изготвяне на справката – 25.10.2025г. не били платени и лицата нямат попадени заявления за изваждане на БЛД «разрешение за пребиваване». Представени са и копия на представени към първоначалния пакет от документи от работодателя “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД двустранно подписани трудови договори, сключени с лицата, между които и двустранно подписан трудов договор с лицето У. А., без вписана дата на сключване на договора. От представените зверени копия на страници от водената от “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД книга за начален инструктаж по БЗР, било установено, че не е извършен начален инструктаж на лицето на У. А.. В хода на проверката на 10.11.2025г. били снети и писмени обяснения на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ от И.М.С., в качеството му на упълномощето лице да представлява дружеството пред органите на ИА «ГИТ» - София, според които С. не познавал лицата У. К., У. А., М.Х., Р. А., не били служители на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД и поР. тази причина нямат инструктаж. За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР2541006 от 14.11.2025г., в който са описани и констатираните нарушения, между които и нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1, във вр. с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба № РД-07-2/2009г. изразяващо се в това, че работодателят “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД на 15.10.2025г. е допуснал на работа на строеж «Реконструкция на канализация по ул. «Тича» и нова канализация до ул. «Ген. Ганецки» в гр.Шумен, У. А. гражданин на трета държава /Узбекистан/ без да му е бил проведен и документиран по установения ред начален инструктаж по БЗР. За констатираното нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1, във вр. с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба № РД-07-2/2009г., на 14.11.2025г. св. Р. А. И. съставил срещу “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София АУАН №27-2500230, в присъствието на упълномощеното лице И.С., на когото е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения. Такива не са направени и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.413 ал.2 от КТ на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД с ЕИК202756436, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 818.07 евро /равностойност 1600 лева/, за нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1, във вр. с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12. 2009г. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, по-специално от показанията на свидетелите М. А. Я. и Р. А. И., които съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват . Същите са очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на лицата на проверявания обект. Същите съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите Я. и И. са очевидци на действията на лицата. Показанията, които тези свидетели дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване в хода на съдебното следствие, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви. Св.Б. Р. У. Турсунполатов не е присъствал на обекта при извршване на проверката, поР. което показанията му не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства имащи значение по делото. По отношение на свидетеля У. Х. К. съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани в частта, в която същия заявява, че на посочената дата се е намирал на обекта на фирма „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД в гр.Шумен, присъствал при извършване и на двете проверки на 15.10.2025г., както и , че У. А. също е присъствал. По отношение на този свидетел съдът намира, че има индиция за неговата заинтеросованост, поР. което съдът не кредитира показанията му , в частта, че не са работили на обекта. Същият към момента е работник в дружеството – жалбоподател, намира се в служебна зависимост с работодателя, поР. което е заинтересован казуса да се реши в полза на дружеството – жалбоподател. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Администртивнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на чл.3 и чл.12 ал.1, във вр. с чл.11б ал.1 т.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12. 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изразяващо се в това, че работодателят “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД на 15.10.2025г. е допуснал на работа на строеж «Реконструкция на канализация по ул. «Тича» и нова канализация до ул. «Ген. Ганецки» в гр.Шумен, У. А. гражданин на трета държава /Узбекистан/ без да му е бил проведен и документиран по установения ред начален инструктаж по БЗР. В разпоредбата на чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е предвидено, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Законът за здравословни и безопасни условия на труд предвижда общи и конкретни задължения за работодателите, осигуряващи изпълнение на принципите, прогласени в чл.1 ал.2 на закона. Съгласно чл. 275 ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. А съобразно чл.281 ал.1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. Това задължение е доразвито и детайлизирано в подзаконов нормативен акт – Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбата на чл.3 от Наредбата задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл.12 ал.1 т.1-4 от Наредбата начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1 - 5 с оглед запознаването им със: 1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2. вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното поведение. Същият се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма съобразно ал.2 на чл.12 от наредбата и се документира в Книги за инструктажи, съгласно чл.11б ал.1 т.1 от наредбата. Настоящият състав намира, че е осъществен съставът на описаното в акта и в наказателното постановление нарушение. По делото е установено по безспорен начин, че на лицето У. А. не е проведен начален инструктаж в деня на постъпването му на работа, както задължава разпоредбата на чл.12 ал.2 от Наредбата. Дружеството – жалбоподател не оспорва факта, че на лицето не е бил проведен начален инструктаж, но излага, че същото не е наемано на работа в обекта, не са налице трудово-правни отношения, поР. което и не е налице и задължение за провеждане на начален инструктаж. От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. Я. и Р. А. И., които съдът кредитира по изложените по – горе съображения и от приобщеното писмено доказателство декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, съдът намира за безспорно установено, че на 15.10.2025 год. У. А. е бил на обекта и е престирал труд за „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД, като е извършвал ръчни изкопни дейности. В тази връзка свидетелите Я. и И. при разпитът им в съдебно заседание са категорични, че четирите лица чужди граждани установени на обекта, между които и У. А., и при двете посещения на обекта в деня на проверката са работили като са били с лопати в ръце, с които са извършвали спомагателни дейности, като разхвърляли изкопаната от багера пръст настрани и подравнявали терена. В същата насока са и декларираните от У. А. обстоятелства в саморъчно попълнената от него и подписана декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ . Твърденията на дружеството-жалбоподател, че към датата на проверката У. А. не е полагал труд за дружеството, а заедно с останалите чужди граждани е стоял извън обекта и е наблюдавал работния процес с цел да се запознаят с естеството на работата, се опревергават по категоричен начин от показанията на свидетелите Я. и И., и от декларираните от У. А. обстоятелства. Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото на лицата не владеели български език и не е бил осигурен преводач, поР. което не са имали възможност да обяснят на проверяващите по какъв повод се намирали в близост до обекта, както и, че У. А. в не е могъл да разбере какъв документ попълва. Декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ е приобщена като писмено доказателство по делото и от нея се установява, че е била предоставена на лицето на родния му – узбекски. Декларацията представлява бланка, в която на узбекски език са изписани обстоятелствата, които лицето следва на посочи и предвид данните, които е отразил У. А. е разбрал текста и смисъла на същата. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на дружеството на вменено му с нормативен акт задължение – при постъпване на работникът на работа да му бъде проведен начален инструктаж. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Доколкото извършеното нарушение касае правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай. Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.413 ал.2 от КТ, предвиждаща имуществена санкция или глоба в размер от 766.94 евро /1500 лв./ до 7669.38 евро /15 000 лв./ за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На дружеството е наложена санкция в размер на 818.07 евро /равностойност 1600 лева/, което се явява над минималния размер. Наказващият орган е мотивирал определеният размер на наказанието с това, че извършеното нарушение разкрива висока степен на обществена опасност предвид засегнатите обществени отношения, касаещи здравословните и безопасни условия на труд. Този довод сам по себе си не е достатъчен да обоснове по - висок размер на санкцията, тъй като тежестта на съответното нарушение, неговата степен на обществена опасност би следвало да е взета предвид от законодателя при регламентиране на съответните санкции. В случая за конкретното нарушение законодателят е предвидил налагане имуществена санкция в определени граници и е следвало наказващият орган да изложи конкретни съображения обосноваващи размера на санкцията. По делото не се ангажираха доказателства дружеството да е извършвало други идентични нарушения по КТ, за които да е било санкционирано, поР. което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена до минимално предвидения размер - 766.94 евро /1500 лв./. По отношение искането на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съответно искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски съдът намира следното: Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат на право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид изхода на делото, искането на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.46 евро /130 лева/ до 97.15 евро /190 лева/. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в открити съдебни заседания, поР. което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 67 евро. В чл.63д ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При преценката за прекомерност съдът прилага критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36 ал.4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.В писменото становище наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски хонорар е над минималните размери. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Също така е регламентирано в чл.14 ал.2 от Наредба №1 допълнително заплащане по 127.82 евро за всяко следващо заседание за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания. С обжалваното НП е била наложена имуществена санкция в размер на 818.07 евро /равностойност 1600 лева/, поР. което съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 размерът на минималното възнаграждение е 460 лева или 235.20 евро към момента на договарянето и към настоящия момент. В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, поР. което има право на допълнително заплащане в размер на 127.82 евро. Т.е. минималното възнагражение за осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита е в размер на 363.02 евро. В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, което съдът намира, че не е прекомерно, тъй като е малко над минимално предвидения размер и възражението за намаляването му е неоснователно. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите, когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Доколкото съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена, наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с намалената част от наложеното наказание, а именно – 25 евро. Направените в хода на съдебното производство разноски за възнаграждение на преводача, остават за сметка на съда. Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът