Решение № 383 от 4.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 517/2025 г.

Производството е по реда на Раздел първи на Глава десета от АПК, във връзка с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на К. Д. Р., [ЕГН], от гр. Търговище, [улица], вх.*, ет. *, ап.••, против Решение № Рш-ДОИ-197/23.10.2025г. на Кмета на Община Търговище, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото от него Заявление с вх.№ ДОИ-183/25.09.2025г. В жалбата като основание се навежда нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, обосноваващи наличието на надделяващ обществен интерес от търсената информация. Излага се твърдение за наличието на порочна практика в администрацията на Община Търговище, свързана с продажби на общински жилища на силно занижени цени, включително и по данъчна оценка, на лица близки до служители на Общината. Обосновава се липса на основанието за отказ по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, поради надделяващ обществен интерес. Излага се становище, че исканото от оспорващия с подаденото от него заявление, писмо на кмета до трето лице, както и отговорът за съгласие на това трето лице като документи имат самостоятелно значение и не попадат в кръга на визираните в чл.13, ал.1, т.2 от ЗДОИ документи. Излага се твърдение, че цената на която е продадено общинското жилище на третото лице е с около 50% по-ниска от средната пазарна цена на същия вид жилище, в същия град. В тази връзка се излага твърдение, че с решение на Общински съвет – Търговище цената, на която се продава жилището на третото лице е 687 евро на кв.м., при средна цена на тристаен апартамент в кв.“Запад“ в гр.Търговище от 986 евро на кв.м. Моли се оспореното Решение на кмета на Община Търговище да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката по подаденото от него заявление да се върне на органа със задължителни указания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адвокат Д. Б. от АК – Разград. Поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи и моли същата да бъде уважена. Излага се становище, че единствената възможност оспорващият да получи търсената от него обществена информация е по реда ЗДОИ. Излагат се доводи, обосноваващи че от така събраните по делото писмени доказателство по делото се установява наличието на надделяващ обществен интерес. Навежда се, че с представяне на доказателства във връзка с пазарните цени на имоти в гр.Търговище продажната цена, на която е продаден имотът – общинска собственост, и на доказателства за наличието на множество други чакащи и нуждаещи се от настаняване в общинско жилище лица, отговарящи на критериите, безспорно се доказва надделяващ обществен интерес. Излага се становище, че в оспорения изричен отказ липсват мотиви на органа поотделно по двете точки от заявлението, както и че ако органът е считал, че в исканото писмо се съдържат лични данни на лицето, то исканото писмо е можело да бъде предоставено при заличаване на тези данни. Излагат се доводи, обосноваващи липса на хипотеза по чл.37 от ЗДОИ. Моли жалбата да бъде изцяло уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по оспорването – Кметът на Община Търговище, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. К., която намира жалбата за неоснователна. Излага становище, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като се иска предоставянето на писмо със запитване до г-жа В. С. и нейното становище по запитването. Счита, че с предоставянето на тези документи оспорващият Р. не би могъл да си състави мнение за работата на администрацията и съответно за нейната прозрачност, и за Кмета на Община Търговище, като лице по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, не е било налице задължение да предостави достъп на заявителя до търсената от него информация. Излага становище, че правилно органът, при постановяване на оспорения отказ, се е позовал на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: С подадено до Кмета на Община Търговище заявление с рег. № ДОИ-161/26.08.2025г. К. Р. на основание чл.4, ал.1 ЗДОИ е поискал предоставяне на достъп до следната информация: т.1 –Копие на Заявление на В. С., подадено до Кмета на Община Търговище, в което тя заявява своето желание да закупи общинско жилище – апартамент от 32.41 кв.м., находящо се в кв.“Запад“ 3, [адрес], в което понастоящем живее като наемател; т.2 – Копие на договора за отдаване под наем на въпросното общинско жилище на г-жа В. С.. Заявление с рег. № ДОИ-161/26.08.2025г. на К. Р. е постъпило в Община Търговище на 06.10.2025г., видно от приложената обратна разписка. От представеното по делото Писмо с вх. 242/27.02.2026г. на Кмета на Община Търговище по делото по несъмнен начин се установява, че в административното производство по заявлението на Р. с рег. №ДОИ-161/26.08.2025г. до В. С. е било отправено Писмо с рег. №РД-02-6578/03.09.2025г., с което до посоченото лице било отправено запитване дали дава съгласие г-н Р. да получи копие на подаденото от нея заявление с изразеното в него желание да закупи предоставеното ѝ под наем общинско жилище. По отправеното до В. С. запитване е постановен отговор с изразено несъгласие. По така подаденото от К. Р. заявление с рег. № ДОИ-161/26.08.2025г. е постановено Решение № РШ-ДОИ-184/19.09.2025г. на Кмета на Община Търговище. Последното е обжалвано по съдебен ред и е предмет на адм. д. № 469/2025г. Посочените обстоятелства са служебно известни на съда – видно от Решение № 2001/22.12.2025г. по адм. д. №469/2025г. на Административен съд – Търговище. Същите се установяват и от Писмо с вх. № 242/27.02.2026г. на Кмета на Община Търговище. На 25.09.2025г. К. Д. Р. е подал до Кмета на Община Търговище ново заявление с рег. №ДОИ-183/25.09.2025г., с което на основание чл.4, ал.1 ЗДОИ е поискал предоставяне на достъп до следната информация: т.1 – „Копие от Писмо с рег. № РД-02-6578/03.09.2025г. с отправено запитване до г-жа В. С. относно даване на съгласие г-н Р. да получи копие на подаденото от нея заявление с желанието ѝ да закупи ползваното от нея под наем от много години общинско жилище“; т.2 – „Копие от отговора на г-жа С. с доводите ѝ за отказ от съгласие“. В съдебно заседание, след поставен от съда въпрос оспорващия уточни че е искал предоставяне на копие от отговора на г-жа В. С., в който тя е описала подробно доводите си за отказ от съгласие да му бъде предоставено подаденото от нея заявление за закупуване на ползваното от нея общинско жилище. Във връзка с така подаденото заявление в хода на административното производство до В. С. е оправено Писмо с рег. №РД-02-7573/02.10.2025г. на Кмета на Община Търговище. С Писмо с вх. рег. №РД-02-7715/07.10.2025г. В. С. е дала отговор, че във връзка с отправеното до нея Писмо-запитване с рег. № РД-02-7573/02.10.2025г. тя заявява отказа си да бъде предоставено на заявителя по заявление с рег. № ДОИ-183/25.09.2025г. подаденото от нея заявление, с което изразява желание да закупи общинското жилище, находящо се на адрес в гр.Търговище кв.“Запад“ 3, [адрес]. На 23.10.2025г. Кметът на Община Търговище е постановил оспореното Решение № Рш-ДОИ-197/23.10.2025г., с което и по двете точки от подаденото от г-н Р. заявление с рег. №ДОИ-183/25.09.2025г. е постановил изричен отказ. Посоченото Решение е съобщено на г-н Р. на 27.10.2025г. Жалбата на г-н Р. срещу Решение № Рш-ДОИ-197/23.10.2025г. на Кмета на Община Търговище е подадена директно в Административен съд –Търговище на 10.11.2025г. и е с вх. № 2927/10.11.2025г. От приложеното по делото Писмо с вх. 242/27.02.2026г. на Кмета на Община Търговище, по несъмнен начин по делото се установява, че Писмо с рег. №РД-02-6578/03.09.2025г. на Кмета на Община Търговище, отправено до В. С., както и предоставения от същата отговор на това писмо, са част от административната преписка на производството по подаденото от г-н Р. заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ-161/26.08.2025г. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима по следните съображения: До колкото административният орган е приел, че заявлението на г-н Р. е допустимо и е постановил решение по неговата основателност, съдът приема, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна-участник в административното производство по постановяване на оспореното решение. С последното, органът е постановил отказ по същество, да предостави достъп до обществена информация, който има за адресат жалбоподателя и въздейства върху неговата правна сфера. Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване. По основателността на жалбата, съдът намира следното: Оспореното Решение на Кмета на Община Търговище е издадено от компетентен орган. В хода на административното производство по неговото постановяване не са допуснати нарушения, които да са съществени. В Решението са изложени в достатъчно ясна степен фактическите констатации на органа и правните основания за неговото издаване, които в достатъчно ясна степен разкриват волята на органа за постановяването на отказ и по двете точки на подаденото от г-н Р. заявление с рег.№ с рег.№ДОИ-161/26.08.2025г. Несъответствието на изложените фактически и правни доводи на органа с изискванията на ЗДОИ касаят материалната законосъобразност на акта, а не неговата форма и възраженията на оспорващия за липсата на мотиви в акта се явяват неоснователни. По изложените съображения съдът приема, че оспореният изричен отказ се явява издаден при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59,ал.1 и ал.2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на заявителя или ако не бяха допуснати, би се стигнало до друг краен резултат. По отношение на съответствието на оспореният акт с материалния закон, съдът намира следното. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ законодателят изрично е въвел ограничение за достъп до обществена информация по реда, предвиден в този закон, ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото по несъмнен начин се установи, че Писмо с рег.№РД-02-6578/03.09.2025г на Кмета на Община Търговище с отправеното до В. С. запитване и дадения от посоченото лице отговор на това писмо са документи, които са част от административната преписка на производството, развило се по подаденото от г-н Р. заявление за достъп до обществена информация с рег.№ДОИ-161/26.08.2025г. При тези безспорно установени по делото обстоятелства, оспорващият има право на достъп до тези документи, но по друг ред. В случая г-н Р. като подател на заявлението с рег.№ДОИ-161/26.08.2025г. е страна в административното производство по посоченото заявление и има право на достъп до информация по неговата преписка по реда на чл. 12, ал. 3 АПК, а не по реда на ЗДОИ. Редът за предоставяне на информация по чл.12,ал.3 от АПК се явява специален и като такъв, изключва приложението на реда по ЗДОИ по аргумент на чл.4, ал.1 от ЗДОИ. В случая без правно значение е наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, тъй като редът за предоставяне на информацията е друг. По изложените съображения, съдът не коментира и не цени представените по делото 2бр.публикации в интернет, справка за средни цени на апартаменти в гр.Търговище, Решение № РШ-ДОИ-38/21.02.2025г. на Кмета на Община Търговище. На основание горепосочените съображения, съдът приема оспореният изричен отказ, обективиран в Решение № Рш-ДОИ-197/23.10.2025г. на Кмета на Община Търговище и по двете точки на заявлението на г-н Р. с рег.№ДОИ-161/26.08.2025г., за издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.3 от АПК, следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който е от 200 лв., съобразно изменението в Наредбата / бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025г./. Посоченият размер на присъдените по делото разноски от 200 лева, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ, е в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/. По изложените съображение и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът