Решение № 19224 от 25.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8863/2024 г.

Производството е по исковата молба на Б. К. Л. с ЕГН ••••••••••, гр. С/адрес/ чрез адв. Т. от САК с адрес за книжа гр. С/адрес/, адв. А. Т. спрямо А.. - гр. С/адрес/, ЕИК.., представляван от административния ръководител на съда - Председателя на А.... с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл. 128, т. 2 КТ следните суми: сумата от 1417 лева като сбор от дължими суми за трудово възнаграждение, както следва: за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021г. г. за разликата в размер на 33 лева за всеки месец, от които 23, 75 лева представляват 10% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 9, 25 лева като общата сума за цялата календарна година е в размер на 429 лева; за периода от 01.01.2022г. д о 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лева за всеки месец, от които 25, 50 лева представляват 10% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 10 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 468 лева; за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40 лева за всеки месец, от които 28, 75 лева представляват 15% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 11, 25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 520 лева ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и се претендират разноски. Ищцата твърди, че е била заета по трудово правоотношение с трето по делото лице – ВКС по ТД от 2018г. на длъжност „чистач“. Излага се, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори на отдел „Стопанисване сградата на съдебна палата - гр. София“ при ВКС са били прехвърлени в А...а основание Решение на Пленума на ВСС по т. 1 на Протокол 10 / 30.04.2020г., а именно: съкратени са служители от длъжността „чистач“ - 15 щ.бр. при ВКС и същите са с разкрити щатни бройки в АС - София, считано от 15.07.2020 г., за длъжностите, „чистач“ отново 15 щ.бр. Излага се, че със същото е предоставена възможност на административните ръководители на ВКС и на АС- София да приложат процедурата по чл.343, ал. 2 от ЗСВ със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата и съобразно §1 от ПЗР на ППКДАС, а именно: “Заварен съдебен служител на длъжност, която не е предвидена по новия Класификатор и за съответната група съдилища, се преназначава на друга сходна длъжност при запазване на възнаграждението. При липса на сходна длъжност служителят запазва длъжността и възнаграждението си. Сочи се, че когато служителят освободи заеманата длъжност, на каквото и да е основание, административният ръководител я трансформира в друга длъжност от Класификатора, предвидена за съответния орган на съдебната власт“.“ С Решението е указано на Дирекция „Бюджет и финанси“ задължение за коригиране на бюджетните сметки на съдилищата, както и се твърди, че в изпълнение на тези решения Административният ръководител - Председател на АС - София е издал следните заповеди: а именно: Заповед № А-1102 /01.12.2020 г., с която е утвърдена структурата на администрацията на АС-София в изпълнение на Решение на СК на ВСС по Протокол № 18/09.06.2020 г. и Решение № 39/10, 11.2020 г. за увеличение на щатните бройки в АС- София.; заповед № А-437/01.06.2021г., с която е утвърдена структурата на администрацията на АСд- София и е отменена Заповед № А- 1102/01.12.2020 Излага се още, че в изпълнение на тези решения ищцата не е прекратила правоотношението си с ВКС и не е сключвала нов договор с АС, което й дава основание да твърди, че всички права и задължения по сключените с ВКС договори се запазват, а правата, включително и за индексиране на възнагражденията, са задължителни за новия работодател. Запазени са и трудовите възнаграждения, получавани във ВКС. Твърди се, че е видно, че година след прехвърляне на служителите вкл. и ищцата от ВКС към АС- София не е било индексирано трудовото й възнаграждение като така ответникът АС - София не е изпълнил задълженията си като работодател и не индексирал трудовото възнаграждение на ищцата, преминала на работа от ВКС в АС - София. Като се излага, че ТД възникнал с орган от съдебната система не е прекратен, а се е трансформирал от работа при ВКС на работа в АС - София, се излага, че е запазен размерът на трудовото възнаграждение, което води до извода, че от този размер следва да бъде осъществявано и индексирането на трудовото й възнаграждение, а не това, с което е при новия си работодател. При тези твърдения и като се навежда, че за тази разлика е бил поканен ответника да заплати исковите суми се желае решение на съда за осъждане на ответника да й заплати сумите по исковата молба. В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който не се оспорва твърдението на ищцата, че считано от 15.07.2020г. работодател на Б. е АС – София. Не се оспорват и цитираните в исковата молба решения на Пленума на ВСС по горецитираните протоколи. Сочи се обаче, че е взето решение на по протокол 10/ 17.07.2020г, . на Комисия Съдебна администрация, с което е прието съгласно параграф от ПЗР от Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група. Излага се още, че това е предоставено изцяло в преценката на съответния Административен ръководител. Твърди се, че не е налице прехвърляне от един работодател на др., а е налице съкращаване от един работодател и назначаване на служителя при др. работодател. Отделно от това не се спори, че са били сключени с новия работодател ДС от 08.03.2021г към ТД с АС от 2021г., с което тя се е съгласила да й бъде определено ново месечно възнаграждение от 01.01.2021г. в размер от 620.25 лева. Същото е индексирано с Решение на СК от Протокол 15/ 11.04.2022г. като за ¾ работно време то е в размер на 785.25 лева от датата 01.04.2023г. С тези възражения искът се оспорва като неоснователен и се ангажират доказателства. Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 128, т.2 от КТ. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна: Страните не спорят и от съвкупния анализ на приетите като писмени доказателства трудов договор № 895/ 15.02.2018г. и допълнително споразумение № 173/ 26.02.2021г. по делото се установява, че ищцата Б. К. Л. е заемала длъжността „чистач“ във Върховен касационен съд на Република България. Не е спорно, че считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата - гр София“, работещи по трудови правоотношения с Върховен касационен съд, са прехвърлени в Апелативен съд - София въз основа на Решение на Пленума на ВСС от 30.04.2020 г., с което е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ - Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда - Съдебна палата, от Председателя на Върховен касационен съд, и стопанисването е възложено на председателя на Апелативен съд - София. На следващо място безспорно е, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника съобразно уговореното, а за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа на уговорения между страните падеж, който е настъпил към датата на подаване на исковата молба за всяко от месечните задължения, включени в периода. Следователно спорът между страните по делото е концентриран около размера на дължимите се възнаграждения на ищеца след назначаването му в Апелативен съд-София за 2021г., 2022г. и 2023г. и по-конкретно по въпроса дали запазеният размер на трудовото възнаграждение включва и бъдещото му индексиране с параметрите, приложими за служителите на ВКС. За отговор на така поставения въпрос на по-внимателен анализ и преценка подлежат решенията, които съпътстват промяната в работодателя в контекста на нормативната уредба на статута на служителите в администрацията на съдебната власт съгласно специалния ЗСВ и общите правила по КТ. От извлечение от Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС – л. 129 гръб от делото се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II. От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. – л. 120 гръб на Пленума на ВСС е видно, че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС, Съдийската колегия на ВСС на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31 щатни бройки във ВКС за длъжностите, чиято основна функция е свързана със стопанисването сградата на съдебната палата и разкриване на същите в Апелативен съд гр. София, считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към това решение е посочено, че СК на ВСС не възразява между ръководителите на ВКС и САС да се приложи процедура по запазване размер на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС. В мотивите към това решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС). По делото е приет като писмено доказателство протокол № 10 от 17.07.2020 г. на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на Апелативен съд – София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС. От представения кратък протокол № 39 от 10.11.2020 г. на СК на ВСС, на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 3 щатни бройки във ВКС и разкриване на 7 щатни бройки в Апелативен съд гр. София, считано от 01.12.2020 г. В мотивите към това решение в т. 7.6 е изразено съгласие административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС). Представена е Заповед № А-1102/01.12.2020 г. на Председателя на САС, с която е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд – София. Видно от Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС, от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на Апелативен съд – София с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС. От извлечение от Протокол № 6/23.02.2021 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II. От извлечение от Протокол № 15/11.04.2022 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II. Представени са фишове за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец декември на 2021 г., 2022 г. и 2023 г. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се установява, че за процесния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. разликата между получените и преизчислени брутни трудови възнаграждения и „тринадесета заплата“ на ищеца според диапазона на колони 5 и 6 от КДАС и ДТВ на ТСПО е в общ размер на 1061.40 лв. Съгласно правилото на чл. 343, ал. 1 ЗСВ всички съдебни служители се назначават в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс. В хипотезата на вече възникнало трудово правоотношение със съдебен служител разпоредбата на чл. 343, ал. 2 ЗСВ предвижда, че за назначаването му на друга длъжност във ВСС, ИВСС, НИП или същия орган на съдебната власт, както и при преместването му, конкурс не се провежда. В тези случаи се сключва нов трудов договор със съответния административен ръководител, имащ характер на допълнително споразумение, с което се отразяват промените в съдържанието на вече възникналото трудово правоотношение, а именно изменение на конкретното място за полагане на труд, конкретния работодател в органите на съдебна власт като е възможно да се измени и длъжността на съдебния служител. Същевременно обаче се запазват придобитите към този момент ранг, трудов стаж и определени точки от проведени атестации и др. В процесния случай промяната на страната на работодателя е настъпила по силата на неоспорено решение на ВСС, с което се закриват 31 щ.бр., в т.ч. на заеманата от ищеца длъжност при ВКС и едновременно с това се откриват идентични на закритите щатни бройки в САС. Спорно е доколко така извършената промяна попада в приложното поле на чл.123 КТ, предвид особеностите в организацията на съдебната власт и най-вече доколкото решението на ВСС не поражда като правни последици прехвърляне на имущество, а засяга само възлагането на управлението на такова имущество. Независимо от това промяна е настъпила по отношение на работодателя, при което трудовото правоотношение на ищеца се е запазило такова, каквото е било при предходния работодател, вкл. и по отношение размера на трудовото му възнаграждение. Ищецът е запазил достигнатото си основно трудово възнаграждение, ранг и допълнителните възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, въпреки че съгласно утвърдения КДАС за съдилищата от първа група, в която попада Апелативен съд София, възнаграждението за заеманата от ищеца длъжност следва да се определи в диапазона на колони 7 и 8, а не както е било до промяната на работодателя по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС. Съгласно чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, колегиите на ВСС издават Класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранга. Съгласно чл. 4 от ППКДАС длъжностите в администрацията се разпределят в групи, съобразно числеността им, като администрацията на ВКС и ВАС е изведена в отделна група, следвана от първа група – администрация на съдилищата, в която е и Апелативния съд. Съгласно чл.7 от ППКДАС, основните месечни заплати в Класификатора се определят от административния ръководител в диапазон „от -до“. Следователно след като от 15.07.2020 г. ищецът е служител в администрацията на Апелативен съд София, то трудовото му възнаграждение е следвало да бъде индексирано, съобразно длъжността, която е заемал при ответника, съгласно КДАС, Раздел III, специалист, в съдилищата от първа група в диапазон от колони 7 и 8, със съответния ранг. Посоченото не означава, че трудовото възнаграждение не се е запазило такова, каквото е било при първоначалния работодателя към 15.07.2020 г. (датата на настъпване промяната в работодателя). Напротив, установи се, че то е запазило своя размер, но считано от тази дата същото е подлежало на индексация по други правила – тези, които важат за съдилищата от първа група, като постепенно е приведено в съответствие на трудовите възнаграждения, които получават останалите служители на ответника за изпълнението на същата длъжност. След като от 15.07.2020г. ищецът е бил служител на САС недопустимо би било трудовото възнаграждение на същия да се индексира в диапазона на колони 5 и 6 от КДАС, в сила за съответния период, при положение, че тези правила важат за служители на ВКС и ВАС. Съобразно разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от ЗСВ, единствено в правомощията на ВСС, в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства, е да определя диапазона на трудовото възнаграждение за съответната длъжност в съответните групи съдилища. Съответните административни ръководители на съдилищата, които са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, не разполагат с оперативна самостоятелност да определят възнаграждения извън параметрите, посочени в Класификатора за съответната група съдилища. Предвид така изложеното съдът намира, че след настъпилата промяна в работодателя по трудовото правоотношение с ищеца, трудовото възнаграждение на Янита Славчева Ташева е запазено такова каквото е било към момента на промяната, но от този момент нататък същото вече не е подлежало на индексация в диапазона по колони 5 и 6, предвидени за служители на ВКС и ВАС, съгласно КДАС. Не издържа на критика тезата на ищеца за поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо заварените служители на същата или сходна длъжност в САС, доколкото по делото се установява точно обратното - че възнагражденията на последните са били в размер по-нисък от възнагражденията по новосъздадените щатни длъжности. Индексирането на възнагражденията на новоназначените с по-висок процент от процента, приложим към трудовите възнаграждения на заварените служители, би довело до по[1]привилигированото третиране на първите и прогресивно задълбочаване на разликата във възнагражденията, което би било недопустимо от гледна точка на принципа за равно третиране и не се следва от статута им на бивши служители на ВКС. По изложените съображения исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По разноските: При този изход на спора право на разноски има само ответникът. Последният е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, каквото, обаче, не му се следва, защото не е бил представляван от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо. Така мотивиран, съдът