Решение № 11 от 13.1.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 1791/2024 г.

Производството е образувано въз основа на материалите по гр.д. № 31794/2024 г. по описа на Районен съд-гр.С., образувано въз основа на искова молба, подадена от „А.с.в." ЕАД, ЕИК •••••••••, действащо чрез пълномощник Н. П. А. /юрисконсулт/, обективираща обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422 ГПК срещу П. П. К., ЕГН •••••••••• от с. Ст., общ. П., ул. „Ст.“ № *. Ищецът сочи, че на 29.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България и „А.с.в." ЕАД, ЕИК •••••••••, по силата на което вземането, произтичащо от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD19712839/03.12.2022 г., е прехвърлено в собственост на „А.с.в." АД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България, изпратено с известие за доставяне. Ищецът прави искане, в случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост за ненадлежно, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/CARD-19712839 от 17.05.2024 г., което да връчи на ответника. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, nap. 1, б. „г" и „е" от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда. Сочи се в молбата, че на 03.12.2022 г. П. П. К., в качеството на Кредитополучател, е сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 19712839. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът е сключен във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на договора за кредит е инициирано от страна на Кредитополучателя, който попълва Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на кредитора, където предоставя пълни и верни лични данни. В края на заявката за кандидатстване Кредитополучателят посочва, че е съгласен с приложимите Общи условия, като приемането на Общите условия е необхоД. условие за изпращане на заявката. Твърди, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта, както и екземпляр от договора за кредит. Сочи, че кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер. Сочи, че картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина. Сочи, че преди използването на картата Кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в Договора, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на картата. Сочи, че кредитополучателят има право да усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Твърди се в молбата, че кредитополучателят се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 03.12.2022 г. посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора" е усвоил част от отпуснатият му кредитен лимит. Съгласно Договора за кредит е подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване С11ЕХ-19712819, с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Кредитополучателят в периода 03.12.2022 г. до 28.06.2023 г. е усвоил от кредитната карта общата сума от 1 000 лв. Подписвайки договора, страните са договорили, в случай че Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски, задължение същият да плати обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. Твърди, че на посоченото основание на Картодържателя е начислено обезщетение за забава в размер на 92.49 лв., за периода от 29.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. С оглед на горното, сочи че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу кредитополучателя К., което съдът е уважил - ч. гр. д. № 19089/2024 г. по описа на СРС, 144 състав. Сочи, че заповедният съд е издал заповед заизпълнение за претентираните суми, срещу която длъжникът е подал възражение. Ищецът сочи, че в указания му от заповедния съд срок е предявил установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. П. К., че дължи на „А.с.в." ЕАД сумите, както следва: 1130.87 (хиляда сто тридесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева - представляваща главница; 92.49 (деветдесет и два лева и 49 стотинки) лева - представляваща обезщетение за забава за периода от 29.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските, сторени в настоящото производство, както и в заповедното такова. Посочва банкова сметка. Представя писмени доказателства, документ за платена държавна такса, препис от молбата и доказателствата за ответника. Прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски. В законоустановения срок ответникът чрез надлежно упълномощен договорен представител депозира писмен отговор. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва всички обстоятелства, изложени в исковата молба, включително, че на 29.06.23 г. е подписано споразумение за цесия между БНБ П. П. Ф. СА и ищеца - АСВ ЕАД; че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от името на Банката и че писмото е връчено на длъжника с обратна разписка; че в приложение 1 ответницата се разпознава с конкретните си лични данни; че на 13.12.2022 г., ответницата, в качеството си на кредитополучател, е сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD19712839; че се е договаряла чрез средствата за комуникация от разстояние /ел.поща, уеб - сайт и телефон; че е участвала в сключване на договор във формата на електронен документ; че са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗПУПС, ЗЕДЕП, ЗПК; че ответницата е инициирала чрез попълнена заявка за кандидатстване пълни и верни лични данни; че ответницата е посочила, че е съгласна с приложимите Общи условия; че е подписала договора, като е заявила, че й е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общите условия; че е получила кредитна карта Мастеркард с ПИН; че е активирала картата и е усвоила кредита; че се е възползвала от предоставения револвиращ кредит като на 03.12.22 г. посредством услугата Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора, е усвоила част от отпуснатия кредитен лимит; че в периода 03.12.22 г. до 28.06.2023г. е усвоила от кредитната карта общата сума от 1000 лв.; оспорва, че ответницата разполага и се обслужва от имейл адрес: •••@•••. Не оспорва, че СРС, 144 състав, 3-то ГО е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 19089/24 г. по описа на същия съд. Твърди, че ответникът не е сключвала договор с "БНБ П. П. Ф. СА", оспорва съгласието на ответника за сключване на договор за кредит; твърди, че П. К. не е участвала като кредитополучател по договор с Банката, в който и да е град в страната, включително и в гр. Ямбол; твърди, че ответницата не е подписвала нито лично, нито електронно договор за потребителски кредит за издаване на кредитна карта и оспорва верността и автентичността на този договор и всички съпътстващи го електронни документи. Оспорва автентичността на подписа/съгласието на кредитополучателя в договора за кредит. Твърди, че подписът върху обратната разписка не принадлежи на ответницата. В случай, че се докаже договорна връзка, прави възражение за несправедливост на клаузите за договорна, лихва за забава и санкционна лихва, които са обвързани с твърдение за следното: налице е връзка по потребителски кредит, за който се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, които предпоставят преценка, включително и служебно от съда, за справедливостта на приложимия лихвен процент/обезщетение за забава. Прави възражение за неспазване неидентичност по пр. 1 на вземането на Банката с вземането към ответника. Прави възражение относно ищцовото твърдение за уведомяване на длъжника за извършената цесия, оспорва подписа, положен върху ОР -ИД от 29.06.23 г. в графа „Подпис на получателя" и в графа подпис на член от домакинството, като твърди, че подписите не принадлежат нито на ответницата, нито на нейния баща. Твърди, че ответницата не е титуляр на посочения в съдържанието на електронния договор имейл адрес и оспорва авторството на всички електронни документи, изходящи от този адрес. Прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание ищецът не се представлява. Прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поддържа предявените искове, не прави възражение относно проекта на доклад по делото, поддържа доказателствените искания, оспорва като несъстоятелни възраженията и доводите, въведени с отговора на исковата молба, релевира подробни съображения, претендира съдебни разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът не се явява, представлява се от договорен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Пледира за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни, претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Пълномощникът на ответника депозира писмени бележки. По делото са събрани представените от ищеца писмени доказателства, материалите по ч.гр.д. № 19089/2024 г. по описа на СРС. Уважени са доказателствените искания на ищеца за: съдебно-счетоводна експертиза, същата е приобщена към доказателствената съвкупност по делото, след изслушване на вещото лице в съдебно заседание; съдебно-техническо заключение, което е приобщено към доказателствената съвкупност след изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Уважено е и доказателственото искане на ответника за съдебно-графологична експертиза, заключението е приобщено към доказателствената съвкупност, след изслушване на вещото лице. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: От събраните по делото доказателства се установи, че на 03.12.2022 година между „БНБ П. П. Ф. С.А.“, клон България в качеството на кредитодател и П. П. К., ЕГН •••••••••• като кредитополучател е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD 19712839 г., по силата на който дружеството е предоставило на К. кредитна карта кредитна карта „Mastercard" с персонален идентификационен номер, позволяващ чрез нея да бъдат извършвани теглена в брой от банкомати /АТМ/ и плащания чрез терминални устройства /POS/, както и други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина. Страните уговорили право кредитополучателят да усвоява предоставения му кредитен лимит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата на търговските партньори на кредитора, като при всяко ползване на последната услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Съгласно постигнатите договорености неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. От съдебно-счетоводното заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно и необорено от останалите доказателства по делото се установи, че кредитният лимит – предмет на процесния договор, е усвоен на два пъти от кредитополучателя: на 03.12.2018 г. чрез закупуване на стока от „М. В.“ ЕООД за сума от 270 лева; на 10.12.2022 г. с три транзакции, изтеглени от АТМ А5600314 на ул.“Св.“ № 1, като е усвоен остатъка от разрешения кредитен лимит в размер на 730 лева. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на заключението неплатените задължения на кредитополучателя по договора са в размер на 1 000 лева усвоен кредит и 40, 60 лева такси по договора. Вещото лице сочи, че неплатената възнаградителна лихва, съгласно процесните договорености, за периода от 03.12.2022 г. до 28.06.2023 г., са в размер на 90, 27 лева, а лихвата за забава на общо дължимата сума в размер на 1 130,87 лева, за периода от 29.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /04.04.2024 г./ е в размер на 117, 70 лева. Съгласно Приложение № 1 от 29.06.2023 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 година „БНБ П. П. Ф. С.А.“, клон България, КЧТ е прехвърлило на „А.с.в.“ ЕАД вземанията си по процесния договор за револвиращ кредит. Във връзка с цесията до длъжника К. е изпратено уведомление, връчено на 06.07.2023 година на бащата на ответника. Установи се, че през месец април 2024 година в СРС е образувано ч.гр.д. № 19089 по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, подадена от ищеца срещу ответника, за вземания в размер на: 1 130, 87 лева, представляващо главница по Договор за потребителски кредит № CARD 19712839 от 03.12.2022 година, цедирано в полза на „А.с.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 29.06.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г.; 92,49 лева мораторна лихва за забава на главницата, за период от 29.06.2023 г. до 26.02.2024 г. Заповедният съд е преценил като допустимо и основателно заявлението, поради което е издал заповед № 11093/12.04.2024 г. за претендираните вземания, както и за законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.02.2024 година до изплащане на задължението, както и за сторените от заявителя съдебни разноски /25 лева платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение/. Препис от заповедта е връчен на длъжника на адреса в село Ст., община П.. На 30.04.2024 година същият е подал възражение /вх. № 145098/30.04.2024 г./ срещу заповедта за изпълнение като е оспорил съществуването на вземанията. В тази връзка заявителят е изпълнил в срок указанията на заповедния съд като е предявил исковете, предмет на настоящото дело. Съгласно съдебно-техническото заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно, необорено от останалите доказателства по делото се установи, че процесният договор е електронно подписан от двете страни, като на кредитополучателя са предоставени Общи условия, които представляват предварителна информация по смисъла на чл.60 от ЗПУПС. Кредитополучателят е подписал декларация, съдържаща лични данни, също копие от лична карта, посредством които е осъществен контактът между страните, респективно е подписан и сключен процесния договор за кредит. Приобщената към делото съдебно-графологична експертиза, сочеща че подписът за получател в обратна разписка от 09.12.2022 г. /на лист 49 в делото/ не е на ответника, съдът намира за ирелевантна и като такава не е обсъжда. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.9 и сл. От Закона за потребителския кредит вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 и чл.86 ЗЗД. Претенциите са допустими – предявени са в срока по чл.415, ал.4 ГПК от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на паричните вземания – предмет на претенциите; срещу заповедта е подадено в законоустановения срок възражение, с което длъжникът оспорва съществуването на вземанията; в указания на заявителя срок същият депозира установителни искове за вземанията - предмет на издадената заповед по чл.410 ГПК, т.е. предявени са от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е родово компетентният съд. По основателността на претенциите: За да бъде уважена претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на твърдяната облигационна обвързаност между страните, качеството си на изправна страна по сделката, възникването на ликвидно и изискуемо вземане /претендираното/ на ищеца от ответника на основание процесната обвързаност. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните правоизключващи / правопогасяващи възражения. От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по несъмнен начин валидно възникнало между ответника като кредитополучател и цедента по процесния договор за цесия облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на БНБ П. П. Ф. С.А.“, клон България, КЧТ /цедента/ сумата от 1 000 лева усвоен кредит и 40, 60 лева такси по договора. Безспорно се доказа по делото, че към датата на депозиране на процесното заявление в съда – 04.04.2024 година, както и към датата на приключване на съдебното дирене в исковото производство, ответникът не е извършил плащане на основание процесната облигационна обвързаност, същият не навежда и твърдения за такива плащания. С оглед релевираните от ищеца твърдения, че вземанията произтичат от договор за кредит от разстояние, респективно възраженията на ответника, с които оспорва тези твърдения, съдът намира следното: Съгласно чл.6, ал.1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Представените по делото писмени доказателства сочат по категоричен начин на постигнато между страните съгласие, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. За процесния тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, чл.10 от който въвежда правилото договорът да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото се представиха електронни записи, от които се установява, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ. Съгласно практиката на ВКС електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 ГПК/. В случая ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор. Съдът счита, че събраните по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валидно сключен договор от разстояние, е необхоД. електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята им за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи на липса на такъв. Съгласно чл.184, ал.1, изр.първо ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. С оглед на изложеното съдът счита, че договорът за кредит, сключен в електронна форма, между страните от разстояние, е валиден като съответстващ на императивните изисквания на специалния закон. Предвид горното съдът приема за безспорно установено по делото качеството на ответника на неизправна страна – кредитополучател по процесния договор за потребителски кредит. Изводът се подкрепя и от обстоятелството, че ответникът не оспорва приложената към кредитното досие лична карта да е нейна, нито твърди и не представя доказателства, че същата карта /документ за самоличност/ е била открадната или изгубена към датата на сключване на процесния договор. Предвид категоричните доказателства по делото за надлежно връчване на уведомителното писмо за извършената цесия, на длъжника съдът намира за неоснователно възражението за ответника, с което обосновава теза, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за цедиране на вземанията по процесния договор за кредит. Във връзка с горното съдът следва да обсъди релевираните от ответника възражения за недействителност на процесния договор за кредит. С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията по процесния договор от 03.12.2022 година, същият е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което по отношение на него се прилагат правилата, уреждащи специална закрила на потребителя. В казуса е несъмнено, че ответникът К. е „потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяка едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 30,33 %, а ГЛП – 23,35%, но от записването не става ясно от кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ответника твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между страните, възникнала на основание процесния договор за кредит, поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В допълнение съдът следва да посочи, че процесният договор за кредит не е съобразен с изискванията на чл.10, ал.1, ал.2, чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.22 ЗПК. Съгласно императивните разпоредби на ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит е посочен ГПР без ясно да е разписана методиката на формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя. Ето защо съдът намира за основателни и доказани твърденията на ответника за изначална недействителност на процесното облигационно правоотношение между страните, по аргумент на чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Следва, че в случая ответникът дължи единствено предоставения и невърнат кредит в размер на 1 000 лева, поради което като основателен и доказан следва да бъде уважен единствено искът за главница, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, а в останалата част претенциите като недоказани и неоснователни следва да се отхвърлят. Предвид изхода на делото всяка от страните има право на разноски съобразно уважената част от исковете, респективно отхвърлената част от претенциите. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от последния разноски по делото съобразно уважената част от претенциите, а именно: 1 299, 96 лева в исковото производство - при сторени разноски в размер на 1590, 32 лева, от които 75 лева д.т., 260 лева възнаграждение на експерта, изготвил ССЕ, 1 055,32 лева възнаграждение за експерта, изготвил СТЕ и 200 лева юрисконсултско възнаграждение; 61,30 лева разноски в заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид доказателствата за сторени по делото от ответника разноски в размер на: 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 296, 17 лева възнаграждение за вещото лице, изготвило СГЕ, в исковото производство и 200 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство, ищецът следва да заплати на ответника сторените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно: сумата от 90,59 лева съдебни разноски в исковото производство; сумата от 36,52 лева разноски в заповедното производство. Водим от горното, съдът