Решение № 638 от 26.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2954/2025 г.

Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16, ал.1-8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРАКОРНФС/. Образувано е по искане на несъдебен орган на издаващата държава - MINISTER VAN INFRASTRUCTUUR EN WATERSTRAAT на КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на търговско дружество, регистрирано на територията на Република България „БУЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202625091. Конкретно се иска признаване и изпълнение на влязло в сила решение на несъдебен орган на издаващата държава, въз основа на което е издадено Удостоверение на основание Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 година, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Решението на несъдебния орган е с Референтен номер на акта № 072305872/02, представляващо РЕШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН, /НЕСЪДЕБЕН/ ОРГАН за налагане на финансова санкция – „глоба“. В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура предлага искането да бъде уважено и акта на органа, наложил финансовата санкция да бъде признат от българската държава и приведен в изпълнение. Засегнатото лице БУЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202625091 не изпрати представител. Призовките на дружеството бяха върнати в цялост, но доколкото се касае до търговско дружество, съобразно правилата на чл.16, ал.12 от ЗПИИРАКОРНФС, препращащи за неуредени въпроси към Наказателно процесуалния кодекс, във вр. с чл.180, ал.6 от НПК съдът ги счита за връчени, тъй като на адреса на управление не е намерено физическо лице, представител на дружеството, на което те да бъдат връчени. Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното: От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че несъдебно решение, с което на регистринаното в Република България търговско дружество е наложена финансова санкция – “глоба”, с Референтен номер на акта № 072305872/02, постановено на дата 23.01.2024 година и влязло в сила на 05.03.2024 година на несъдебен орган в издаващата държава INSPECTIE LEEFOMGEVING EN TRANSPORT е наложена финансова санкция („Глоба”) на търговското дружество „БУЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202625091 в размер н а 5 400 евро за извършено административно нарушение на Наредба за работното време в транспорта, чл.2.5: 1, алинея втора/, във вр. с чл.8, ал.втора от Регламент 561/2006, /пет нарушения/ и на Наредба за работното време в транспорта, чл.2.5: 3, алинея втора/, във вр. с чл.6, ал.първа от Регламент 561/2006, /три нарушения/. Установява се, че и осемте нарушения са извършени от служители на административно-наказаното дружество на дата 22.08.2023 година и първите пет касаят „неразрешено намаление на дневната почивка на водача на товарен автомобил“, а останалите три „неразрешено удължаване на дневния период на управление на товарен автомобил“. Очевидно се касае се за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на ЕС, постановен в административно-наказателно производство, с което е била ангажирана административно-наказателна отговорност на търговското дружество, регистрирано на територията на Р.България с налагането на наказание „Глоба”, т.е. касае се до искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т.3 от ЗПИИАКОРНФС. Разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, указва, че не се изпълняват решения за налагане на финансови санкции, постановени в държава - членка на ЕС, ако не съставляват административни нарушения по българското законодателство. Конкретният случай принципно не е обхванат от изключенията на чл. 30, ал.2 и чл.14, ал.2 от Закона, съобразно която разпоредба двойна наказуемост не се изисква за конкретно изброени деяния, но съгласно чл.288 от Договора за функционирането на Европейския съюз Регламентите на ЕС, след приемането им имат общо приложение, задължителни са в своята цялост и имат пряко приложение в държавите-членки на Европейския съюз. В този смисъл, правилата за управление, прекъсване и почивка на екипажите на товарни автомобили, извършващи между народен превоз на стоки, определени в Регламент 561/2006 се прилагат директно за всички страни-членки на Европейската общност. Съдът не констатира наличие, както на посочените, така и на която и да е от отрицателните предпоставки за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, уредени в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Съдът счита, че съобразно изискването на чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС, намиращ приложение по препращане от нормата на чл.32 от с.з. паричното задължението на „БУЛ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202625091 в размер на 5 400 евро следва да бъде траснформирано в лева по фиксинга на БНБ за деня на постановяване на настоящото решение – а именно 1.00 евро за 1.95583 лева. Водим от горното, Софийски градски съд