Решение № 115 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 145/2026 г.

гражданско дело № 20262000500145 по описа за 2026 година Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК образувано по жалбата на Т. Е. Г. ЕГН •••••••••• и Т. И. Г. ЕГН ••••••••••-двамата ответници по гр.д. №221/24г. по описа на Ямболски окръжен съд, чрез процесуален представител адв. Ат.Т. със съдебен адрес за връчване на книжа – гр.Б.,ул.“Г. В. В.“ №*/*/, ет.*,офис- *, против Решение №10/03.02.26г., постановено по горното дело. В жалбата решението е посочено за неправилно, поради което се моли за отмяната му, както и за произнасяне с ново от въззивния съд, с което заявените срещу жалбоподателите претенции за заплащане на парични суми като възнаграждение по осем анекса към договор за СМР от 20.02.23г. да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Изложени са следните конкретни възражения: За неправилност на извода на първата инстанция, че договорното основание, на което са заявени претенциите е доказано по делото. Анексите към договора не са двустранно подписани според страната, но съдът се е позовал на изслушани в тази връзка свидетелски показания, които в случая са недопустими, т.к.договорите са на стойност над 5000лв. и за тях важи забраната за установяване с гласни доказателства, съгласно чл.164, ал.1,т.3 от ГПК; Извън това се оспорва правилната преценка на така събраните гласни доказателстваспоред страната с тях не се установява нито един от съществените елементи на договора за СМР- договорено заплащане за допълнително възложената работа и постигнато съгласие за заплащане на оферираната цена от възложителя. Така поради липса на предмет на договаряне, поради липсата въобще на договор, извършването на допълнителните СМР може да обоснове само евентуални претенции за неоснователно обогатяване. Свидетелите на ищеца установят също така за „възложител“ на работата ответницата, но представените от ответната страна документи определят за такъв ответника.Следва да се съобрази обаче, че в случая солидарната отговорност на ответницата е ангажирана само заради това, че строителните работи касаят имот в СИО, а не защото произтича от закона или договора.Оспорва се и договарянето на ответницата с работниците на ищеца за възлагане на работа да ангажира дружеството, доколкото работниците не го представляват.Пространно се обяснява, че по делото липсват доказателства за точния предмет на договаряне на СМР, както и за дължимата за това цена.Твърденията за параметри на ценообразуване на допълнителните работи представлява съгласие по критериите за формиране на печалбата на строителя при евентуално бъдещо възлагане на допълнителни СМР, но не и че цената е възприета за окончателна и няма да се промени.Оспорва представените по делото актове обр.19 и анекси да доказват наличието на сключен договор за допълнителни СМР- те не са подписани от ответниците, а само от страната, която ги е съставила и черпи от тях благоприятни правни последици, т.е. нямат доказателствена стойност. Те не доказват и основанието, на което са извършени, нито има данни да са представяни на ответната страна за потвърждение, липсват и количествено стойностни сметки, които да потвърдят реалното им изпълнение; За неправилна се сочи и преценката на експертното заключение по назначената в първа инстанция СТЕ, данните по която според страната ведно с останалия доказателствен материал практически опровергавали доказването на ищцовата претенция. Страната поддържа, че ако барбекюто и верандата се приемат за част от къщата, изградена по проект, значи те следва да се счетат също за част от цялостното договаряне за изграждането, а т.к. няма спор, че всичко уговорено с първоначалния договор е платенозначи за тях не се дължи допълнително заплащане. Следвало е според страната да се прецени също, че липсват съставени и подписани актове за извършените в имота скрити работи, поради което не може със сигурност да се установи точният им обем. Липсвал според експерта и геоложки доклад, така че вещото лице не можело да установи къде точно е било копано, а и каква е дълбочината на основите, нито пък можело да установи, че представените от ищцовата страна разходооправдателни документи за материали са вложени именно в процесния обект. Според страната съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и всички събрани по делото доказателства. Жалбоподателят поддържа също, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за ненадлежно изпълнение на договорните задължения на ищеца, съобразно чл.260 от ЗЗД. Неправилно според страната е било разбрано от съда и възражението й за липсата на проект в смисъл, че ищецът трябвало да изготви такъв, но не бил, което не произтичало от закона. Доводите са били други- в контекста на неизпълненото задължение на изпълнителя да предупреди възложителя, че при липсата на такъв проект построеното ще е незаконно, което обезсмисля изграждането му и в това, че е приел да изгради незаконна постройка. Липсвали доказателства и за това дали изкопа на допълнителните 70 кв.м. към къщата е осъществен като т.нар. „масов изкоп“ или става дума за ивични основи, респективно за стъпки за колони. Това не се изяснило от показанията на св. Иванов. Въззивникът се позовава на противоречия между показанията на свидетелите на ищцовата страна и между тях и свидетеля на ответниците и извежда като краен резултат липсата на данни , които да установят основателността на заявените претенции по делото. Възразява се също срещу изводите на първата инстанция, че първоначалният договор включва уговорки за основи и зидарии.Поддържа се, че ако това е така, то значи страните са уговорили още изначално в същия договор да правят допълнителни основи, т.к. старата къща е съществувала, а свидетелите твърдели, че основите касаят разширението, т.е. включените в договора основи за цена от 53 000лв. включват и допълнителните, които вече са заплатени и не следва да се дирят като допълнително възложени и изпълнени СМР. Възразява се и срещу довода, че ако самият ищец твърди, че 30 кв.м. постройка струва 31 000лв. и старата къща е била 30 кв.м., то тогава е неоснователно от ответниците да се иска заплащането на цена от 152 000лв. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец „АллП Билдинг“ ЕООД ЕИК 206634910, представлявано от управител И.И, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“П.“ №*чрез адв. Г. Д. – АК-Сливен, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр.С., ул.“Н. К.“ №*,офис *. В горния се изразява становище за неоснователност на жалбата и заявените с нея оплаквания. Решението на първата инстанция се сочи за валидно, допустимо и правилно. Според страната доводите на въззивника и обсъждането на доказателствата по делото са едностранчиви и обслужващи само неговия интерес, така че не са обективни. Позовавайки се на съдебна практика въззиваемият приема, че след като ответниците са във владение на извършените в имота им СМР, значи са ги приели с конклудентни действия.Счита вследствие на това, че след като правните последици от приемането вече са настъпили, те не могат да бъдат ревизирани от страните, следователно възложителят не може да иска по-късно поправка на работата, заплащане на разходите, необходими за това намаление на възнаграждението или обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение. Следователно нямало основание да откаже заплащането на приетата работа. По отношение доводите за липсата на актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, се сочи, че такива се съставят, когато има строителни книжа(за да се докаже съответствието на извършеното с предвиденото по проект), какъвто случаят не е. Сочи също, че ответницата е присъствала на извършването на скритите работи, а и както вече е посочено, приемането на извършените СМР е осъществено от възложителите. Въззиваемият изразява солидарност и с мотивите на обжалвания съдебен акт. Останалите доводи на жалбоподателя се сочат за ирелевантни за въззивното разглеждане на жалбата и разрешаването на спора, поради което не се обсъждат от страната. Моли се в заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се деловодни разноски. Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя съдебното решение като валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по делото е образувано пред първата инстанция по исковата молба на „АллП БИЛДИНГ“ ЕООД гр.Я. чрез адв.Г. Д. от АК-Сливен, против Т. Е. Г. и Т. И. Г.- двамата съпрузи, живущи в гр.Ямбол, като се иска да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца: сумата от 13 541.10 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 1 от 20.04.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани СМР - земни работи за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 28 536.40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 2 от 25.04.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани СМР за изграждане на барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 5384.65лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 3 от 15.06.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани по СМР - част ВИК работи за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 33 059.42лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 4 от 01.07.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани СМР по част електрическа за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 16114.97лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 5 от 10.07.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР за барбекю и веранда - вътрешни замазки и шпакловки, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 35 813.42лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 6 от 01.08.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР за барбекю и веранда и допълнителни постройки - допълнителна изолация за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 31 183.37лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 7 от 01.09.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР по изграждане на допълнителни постройки - бунгало, газ, склад за газ, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 33 849.50лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 8 от 20.09.2023 г. към Договор от 20.02.2023г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР- вертикална планировка за всички сгради, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърденията, обосноваващи горните претенции са следните: на 20.02.2023 г. ищецът като изпълнител и ответникът Т. Е. Г. в качеството му на възложител, са сключили Договор за изпълнение на обект „Жилищна сграда" в с.Л., община С., обл.Я.. Имотът бил собственост на двамата ответници, тъй като Г. бил в брак с ответницата Т. Г. – това е и основанието претенцията да е насочена против двамата ответници солидарно, съгласно допълнителната молба на ищеца вх.№ 1081/24.02.2025г.Твърди се, че имотът е строен за задоволяване на нужди на семейството. Излагат се твърдения за уговорките на страните по договора във връзка с предприетото строителство: възложителят заплаща цената авансово преди започване на поредния етап на СМР, като са договорени строителни работи на три етапа; предвидена е възможност за изпълнение на допълнително възложени СМР, които се ценообразуват по следните показатели: часова ставка 8.00 лв.; допълнителни разходи труд – 100 %; доставно складови разходи – 10 %; нормативна рентабилност – 35 %. Срокът за изпълнение съгласно чл.4 от договора е 6 месеца, като цената на СМР съгласно договора и индивидуализирана в КСС е в общ размер от 126 708.88 лв., а с ДДС- в размер от общо 152 050.66 лв. Строителството започнало на 16.03.2023 г. и било наблюдавано пряко от Т. Г. чрез камерите, поставени в имота му в с.Л. и чрез телефонни разговори, тъй като заминал за Испания. Чрез телефонни разговори и чрез съпругата си Т. Г., която всеки ден присъствала на площадката, Г. възлагал допълнителните си искания за СМР. На 20.04.2023 г. той разширил обхвата на строителството, като поискал допълнително изграждане на веранда и барбекю. За всяка допълнително възложена СМР ищецът го уведомявал за количество и цена, като той винаги отговарял, че приема и че ще се върне към месец ноември 2023 г. и ще заплати допълнително възложените работи. След всяко възлагане и изпълнение ищецът представял на ответница Г. протокол за завършена работа - Образец 19, тъй като Т. бил в Испания. Ищецът е представил в табличен вид в обстоятелствената част на исковата молба обема и стойността на СМР, както и датите, на които е запознал ответниците със същите, съгласно изготвените осем анекса към договора и съответните осем приложения към тях. Ищецът признава, че е получил пълно заплащане на сумата по основния договор от 20.02.2023 г.(в размер от 152 050.66 лв.), но твърди, че не му е изплатено уговореното възнаграждение по допълнително възложените с осемте анекса СМР. Г. отказвала плащане и подписване на документи, защото не се занимавала с това, а Г. не отказвал, но реално отсъствал. Обещал да плати след като се върне и види изпълнението. На 07.11.2023 г. обектът бил завършен, ответникът Т. Г. видял изпълненото на живо, нямал забележки по качеството, но отказал да заплати, тъй като цената му се видяла висока.Сумата по исковата молба, намалена по размер допълнително до оценката на техническата експертиза по делото, се претендира само на договорно основание. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите ответници Т. Е. Г. и Т. И. Г., чрез адв.Т. от АК-Хасково, в който са направили възражения за родова неподсъдност на делото(спорът за която е разрешен с произнасяне на БАС с Определение № 296/17.06.2024 г.по ч.гр.д.№240/24г.); във връзка с допустимостта и родовата подсъдност е поставен въпросът за отговорността на ответниците- солидарност или разделност и в допълнителна молба от 24.02.25г. е уточнено, че вземанията се претендират при условие на пасивна солидарност от двамата съпрузи, защото задълженията са поети от тях за задоволяване нужди на семейството. Поддържал се е довод за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес спрямо ответницата, защото само първият ответник е сключвал договор за СМР.Останалите съображения на ответниците са за неоснователност на иска, поради което молят той да бъде отхвърлен. Дирят се и разноските по делото. В конкретика се оспорва наличието на договорено между страните възлагане на претендираните от ищеца СМР. Считат, че не е договорено „нещо“, което трябва да се изпълни – т.е. няма възлагане на конкретни по вид, обем и цена СМР, с оглед което считат, че договор за такива няма-липсвал конкретен предмет на договарянето, като част от същественото съдържание на договора за изработка, както и уговорка за дължима определена или поне определяема цена на допълнителните СМР в първоначалния договор. Представените от ищеца актове обр. 19 и анекси също не доказвали наличието на сключен договор за допълнително възложени от ответниците на ищеца СМР. От една страна те не били подписани от ответниците и съставлявали неподписани частни документи, при това изходящи от страната, черпеща от тях изгодни за себе си правни последици, следователно нямали никаква доказателствена стойност, а от друга- самите актове обр. 19 не представлявали договори за строителство- те само описвали изпълнението на конкретни СМР. Счита се, че претендираните СМР не са заложени като вид, обем, КСС и т.н. в конкретен проект и са били изпълнени като незаконни обекти.Ищецът не представял нито разрешение за строеж на изпълненото от него строителство, нито проекти за конкретните претендирани СМР. При липса на проекти било обективно невъзможно да се приеме, че между страните е бил сключен договор с поне определяем-съобразно проектните предвиждания за верандата и барбекюто предмет. Ответникът само е обсъждал с ищеца изпълнението на допълнителни СМР, но до възлагането им с конкретен договор или както твърди ищецът с анекс, не се е стигнало поради липса на доверие в качеството на изпълнение. При условията на евентуалност, ако въпреки изложеното по-горе съдът приеме, че е налице валидно сключен договор за изработка с предмет - претендираните СМР, ответниците оспорват надлежното изпълнение на договорните задължения на ищеца. Твърдят, че той не е изпълнил задълженията си по чл.260 от ЗЗД да предупреди ответниците по реда на сочената норма, че изграждането на верандата и барбекюто без строително разрешение и книжа представлява незаконно строителство, негодно за експлоатация по предназначение по смисъла на чл. 261 от ЗЗД във връзка с чл. 178 ЗУТ, както и че строителството на исканите от него обекти - пристройка към сграда на основно застрояване - веранда и барбекю -следва да се изпълнят въз основа на виза за строителство и след проект, и надлежно издадени строителни разрешения и не е предупредил ответниците, че изградените по този начин веранда и барбекю са незаконни и подлежат на събаряне.В този смисъл ответниците били в правото си да откажат плащане, но ако се приеме, че претендираните суми се дължат, то те съставлявали за тях пряка вреда по смисъла на чл.260, ал.2 от ЗЗД, която ищецът им дължи. Във връзка с горното са направили и евентуално възражение за прихващане на двете насрещни вземания - тези, които се претендират от ищеца като дължима от ответниците цена на договорна престация - възнаграждение по договор за строителство, срещу насрещното вземане на ответниците спрямо ищеца за същата сума, съставляваща вреди от престирано незаконно строителство. Преди приемането на окончателния доклад по делото в първо съдебно заседание пред ОС-Ямбол, ответниците са оспорили въобще извършването на претендираните от ищеца СМР. Извън това сочат, че процесните актове касаят СМР, каквито по своя вид и обем не са били изпълнени на място; твърди се и че довършителни работи в имота е изпълнявало друго лице, а не ищецът,който не е представил никакви отчети или актове за изпълнение, а е търсил от ответницата само плащане на допълнителни парични средства извън изрично договорените. Исковете са оспорени и по размер, т.к. стойността на претендираните СМР е много по-ниска от претендираната, дори при съобразяване на договорените часови ставки и норма на печалба, на които се позовава ищецът. В последното по делото пред първа инстанция открито съдебно заседание е направено и прието от съда изменение на иска по размер, като претенцията е намалена със сумата 3216,57 лв. по отношение на СМР, свързани с ел.захранването(анекс №4) и искът се счита предявен за сумата от 29 842,85 лв. Първоинстанционният съд е приел в решението си, че по делото е заведен един иск за заплащане стойността на извършени различни видове допълнителни строителни работи съгласно анекси от 1 до 8 към договора на страните от 20.02.23г., уточняващ цената на допълнителното строителство, т.е. сумата се претендира на договорно основание, като е приел допълнително уговорените СМР за подлежащи на доказване със свидетелски показания и експертно заключение, както и че те са реално извършени от ищеца в имота на ответниците, находящ се в с.Л., община С., област Я., вследствие което е осъдил Т. и Т. Г.и да заплатят солидарно на дружеството- изпълнител на договорно основание общата сума от 99 326,75 евро(с левова равностойност 194 266,26 лв.), ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба- 06.02.24г.- до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски. Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод, който обосновава така: Предявеният иск е с правно основание чл.258 ЗЗД, чл.266 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД. Нормата на чл.258 от ЗЗД предвижда, че на основание този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна(възложителя), а последният се задължава да му заплати възнаграждение за това. Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл.ЗЗД, а правната доктрина и съдебната практика безспорно приемат, че той е неформален и консенсуален и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи, а именно - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за нея. Писмената форма не е условие за действителност, а само за доказване на договора за изработка, с оглед което няма пречка условията да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, а договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с конклудентни действия от поръчващия, като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация, необходима за извършване на горните, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. Обаче, за да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в офертата на изпълнителя условия. След като договорът е неформален, сключването му принципно може да бъде установено със свидетели, освен ако не попада под забраната на чл.164 от ГПК- в някоя от посочените там хипотези, като например за установяване на сделката с гласни доказателствени средства, когато е на стойност над 5000лв.(2556,46 евро)- вж. т.3 от чл.164, ал.1 ГПК, респективно за нейното изменение – вж. т.5 от същата разпоредба. Последното е относимо към настоящия казус, т.к. стойността на претенцията надхвърля горния ценови праг. При съобразяване на съдебната практика обаче следва да се отбележи, че ако формален договор има, но предмет на спор е неговото съдържание(сочено за непълно), валидността му или реалното изпълнение на уговорените СМР, респективно тяхното приемане (одобрение), тези обстоятелствата могат да бъдат доказвани със свидетели, респективно със съдебно технически експертизи и няма да попаднат в обсега на забраната, предвидена в чл.164 от ГПК, защото не касаят доказване сключването или изменението на такъв договор. При така направеното уточнение и съотнесено към казуса съдът констатира, че за част от релевантните за разрешаването на спора обстоятелства страните не спорят, поради което те следва да бъдат възприети, както са установени от първата съдебна инстанция. Сключването на договор от 20.02.23г. за извършване на дадена работа(л.21-22- дело 56/24г. на ЯОС)от 20.02.2023г.между Т. Е. Г., като възложител и фирма „АллП Билдинг“ ЕООД гр. Я., като изпълнител, за реализиране на обект „Жилищна сграда в с. Л., общ. С. обл. Я.“ съгласно двустранно подписано приложение за обема и стойността на уговорените СМР, е безспорно установено(договорът е приложен като доказателство към исковата молба и не се оспорва от страните, както не се спори и че е двустранно изпълнен), а видно от съдържанието му изпълнителят се задължава да извърши количество и видове СМР, подробно описани в нарочно приложение, на цени- изрично вписани като единични и като стойност, предвид обема на изработеното в горепосочения обект. Срокът на извършване на уговорената работа е шестмесечен от подписването на договора. Възложителят се задължава да изплати съгласно чл.3 на изпълнителя възнаграждението по приложението на три етапа: първи-част конструкции- 53 300,26лв. без ДДС; втори-покрив на стойност 47 986,72лв. без ДДС и трети-фасади на стойност 25 421,90 без ДДС. Общата стойност на възложените работи е 126 708, 88лв. без ДДС и 152 050,66лв. с ДДС. В отделна точка на чл.3 е договорено, че всички допълнително възложени СМР ще се ценообразуват по следните показатели: часова ставка 8 лв., допълнителни разходи труд- 100%, доставно складови разходи - 10%, нормативна рентабилност(печалба) -35%. В договора съгласно чл.4 изпълнителят се е задължил да извърши посоченото в чл.1 според изискванията на възложителя със свои сили и средства, качествено и в уговорения срок. Едно от задълженията на възложителя по договора, съгласно чл.8,б.“б“ е да изплати на изпълнителя уговореното по чл.2 възнаграждение. Безспорно уговорената за горните работи сума от 126 708,88лв. без ДДС(152 050,66 лв. с ДДС) е изцяло изплатена от възложителя на изпълнителя. Спори се по сключването на допълнителните споразумения към горния договор и по изпълнението на описаните в тях СМР . Приложени към исковата молба са осем такива, които обаче са само едностранно подписани от изпълнителя, ведно с количествено стойностна сметка(КСС) към всеки анекс и образец 19 за завършване на направените СМР(подписани освен от изпълнителя и от технически ръководител Георги Костов), с които ищецът оправдава искането за заплащането им, както следва: по Анекс № 1/20.02.23г. за допълнително възложени земни работи за изработване на барбекю и веранда- 13 541,10лв.; по Анекс №2/20.02.23г. – допълнителни СМР по изграждане на барбекю и веранда съгласно приложена КСС- 28 536,40лв. с ДДС; по Анекс №3/15.06.23г.-допълнително възложени СМР – част В и К за барбекю и веранда съгласно приложение №3-КСС- на обща стойност от 5384,65лв. с ДДС; по Анекс №4/01.07.23г.- за допълнително възложени СМР по част електрическа на барбекю и верандасъгласно приложение №4- КСС- на обща стойност от 33 059,42лв.с ДДС; по Анекс № 5 /10.07.2023 г. -допълнително възложени СМР за барбекю и веранда – вътрешни замазки и шпакловки съгласно приложение № 5 – КСС с обща стойност на възложените СМР 16114.97 лв. с ДДС; с Анекс № 6 / 01.08.2023 г. изпълнителят е приел да извърши допълнителни СМР по барбекю, веранда и допълнителни постройки – допълнителна изолация, съгласно приложение № 6 – КСС с обща стойност на възложените СМР 35813.42 лв. с ДДС; по Анекс № 7/01.09.2023 г. - допълнително възложени СМР по изграждане на допълнителни постройки – бунгало, газ, склад за газ, съгласно приложение № 7 – КСС с обща стойност от 31183.37 лв. с ДДС, а всички останали клаузи в договора остават непроменени. Със съответни протоколи обр.19, приложени по делото, е едностранно установено, че тези допълнителни СМР са извършени и подлежат на заплащане. Тези документи също не са подписани от възложител. Предвид горното и т.к. двустранно подписани документи за договарянето на страните за допълнителните СМР няма, не може да се приеме, че представените към исковата молба анекси изпълняват изискването на закона за обективирането им в писмената форма, нужна за доказване. Ищецът е представил в производството изготвените от него анализи за обект жилищна сграда в с. Л. общ. С., за допълнителните СМР, в които за всички тях са посочени вложените от ищеца и закупени от него материали и труд, както и стойността им. Двете страни по делото са ангажирали гласни доказателства за изпълнението на спорните допълнителни СМР, т.к. ответниците в първо открито съдебно заседание са отрекли извършването им, а евентуално са твърдели некачествено изпълнение. Изготвена е и техническа експертиза, вещото лице по която е съпоставило СМР по приложените по делото документи и извършените на място такива и е установило, че сградите в имота са напълно завършени и се обитават с изключение на бунгалото, което е завършено отвън, но не и отвътре и се използва за склад. Според експерта претендираните от ищеца в анексите СМР са извършени на място и отговарят по видове и обем.Само в протокол 4 към анекс №4 е установено повторение на извършените работи, с чиято стойност е коригирана(намалена) и претенцията в исковата молба. Сборната оценка за всички СМР, предмет на анексите, е в размер от 194 266,26лв., а тази на същите СМР според цени по СЕК- на база уговорените допълнително часова ставка, допълнителни разходи за труд(100%) и механизация(50%), доп.складови разходи от 10% и нормативна рентабилност от 35%, възлиза на общо 213 128,73лв., т.е. на стойност значително по- висока от претендираната. Освен това експертът е определил конструктивно изградените допълнително барбекю и веранда, като част от основната сграда (вж. и приложените към заключението чертежи), т.к. имат две общи стени с жилищната сграда и общ покрив при допълнително изградени колони, които го поддържат. Като отделно, но допълващо застрояване са определени съгласно техническите норми на ЗУТ бунгалото и помещението за газ, които са извън основната постройка. При извършения оглед на място и предвид направените измервания, изчертавания и сметки, т.к. обектът е осъществен без строителни книжа, вещото лице е установило, че видовете СМР, описани в анексите, в КСС и в протоколите към тях, са извършени реално по вид и количество и са правилно актувани. Съставените анализни цени според експерта са изготвени коректно, според описаните показатели в договора и пазарните цени към датата на съставяне. Разпитаните пред ОС свидетели на ищцовата страна -П. Д. И., П. П. П. и Г. П. Г.- всички работили по обекта жилищна сграда в с. Л. и допълнителните постройки, установяват реалното извършване на СМР, констатирани от вещото лице. Свидетел И. сочи, че е работил по зададена от технически ръководител Н. К. работа и е взел участие в цялостното строителство на обекта- от допълнителен изкоп за основи на барбекю и веранда от 70 кв., през основи за бунгало, газово, изкоп за тръбопроводи, за пътеки, през заздравяване основите на старата постройка(над един метър дълбоки, но без арматура), полагане на свързана с първоначалната сграда плоча за барбекюто и верандата с арматура, през зидария, направа на конструкция, греди колони, замазки, направа на покрив с двойна скара, шпакловка, варова мазилка и изолация на фасада. Всички СМР, описани по предявените му пред първа инстанция допълнителни анекси, КСС и протоколи, са потвърдени като извършени в присъствието на свидетеля и с негово участие, само за количеството им той не е сигурен, т.к. е било измервано от техническия ръководител. Свидетелят не бил виждал ответника, а само ответницата, която посещавала обекта няколко (един до три) пъти на месец и винаги им възлагала различна работа – искала да се увеличи барбекюто или друго, да се промени нещо и от малка къща станала голяма къща. Тя им възлагала работата за пътеките и за фундамента на „някаква стая“(бунгалото), които построили различно, защото собственичката казвала, че щяло да е за баба й и дядо й, които да живеят там. Собственикът не присъствал на обекта, но наблюдавал работата чрез камера, която била закачена на ореха в двора откъм верандата. Свидетелят чул разговори между шефа си и собственика, при което отправеното от строителя предложение за узаконяване на строежа било отхвърлено от Г., защото било струвало скъпо. Собственичката насърчавала работниците да изпълняват възложеното им, като им казвала „работете момчета, не се притеснявайте, цял вагон пари имаме“. Свидетелят П. П. се занимава с отоплителни и газови инсталации, работи чрез собствена фирма и бил ангажиран с къщата в с. Л. от собствениците, с които го свързал И.- шефът на дружеството-ищец. Т.к. нямало проект за СМР, свидетелят заснел помещенията, за да може да направи инсталацията(къщата е с подово отопление и газова инсталация). Свидетелят дал оферта за работата си на ответницата и тя я приела. Понеже в къщата нямало предвидено помещение за котелно, с двамата ответници избрали място за него чрез връзка по Вайбър. След като го уточнили, дружество „АллП Билдинг“ го изградило, а фирмата на свидетеля направила инсталациите и се разплатила със собствениците. Заради нормативно изискуемото отстояние на цистерната с пропан-бутан и т.к. трябвало да се докара тръбата от нея до сградата, се налагало извършването на изкопни работи. Освен това цистерната стои на бетонов фундамент, а когато се завърши отоплителната инсталация по пода се прави замазка. Всички така изброени от свидетеля работи били направени от ищеца. Свидетелят П. също бил правил допълнителни работи във връзка с отоплителната инсталация, възложени му от ответника Т.. П. сочи, че не е виждал други работници на обекта освен тези на фирма „АллП Билдинг“. Свидетел Г. Г. е изпълнявал ВиК работите по къщата в с. Л.. Той сочи, че ги е уточнявал с И.(управителя на ищеца) в присъствието на собственичката. Свидетелят заявява, че основно са получавали указания от собственичката поради това, че работата им е по-специфична. Захранили къщата с главния водопровод и фундамента, който бил предвиден за газовата бутилка и котелното. Всички свършени неща по ВиК били правени заедно с фирма „АллП – Билдинг“, които са трасирали и изкопали всичко. В процеса на работа е имало промени, които налагали местене, като единия път бунгалото щяло да бъде по-встрани, после го променили. Свидетелят също питал за проект, но разбрал,че няма такъв и всички работели по указания на собственичката и на човека, който го е извикал. Докато е присъствал и работил на обекта, Г. не бил чувал за лошо изпълнение, а собственичката много добре си съгласувала работата с тях. Относно водоснабдяването на барбекюто свидетелят пояснява, че впоследствие собственичката решила да изкара чешма там- първо я заустили вътре в къщата - след това я преместили, но само като пробили стената.Когато трябвало да прекарва вода за барбекюто, основата вече била излята.Уточнява, че изкопни работи за барбекюто не е правил. Свидетелят Н. К.- разпитан по делегация, е работил на обекта, собственост на ответниците като технически ръководител и в дружеството- ищец до м. август 2024г.. Сочи, че СМР на обекта му ги е възлагал собственикът на фирмата, че винаги е напътвал собствениците на имота,които искали да му възлагат СМР, да се разберат за работата първо с шефа му, а после той да я възложи на работниците за изпълнение.Твърди, че по работата им е имало корекции, а не забележки за некачествено изпълнение. Корекциите обяснява с това, че ответницата била претенциозна за детайлите, които изяснявали без проект на място по време на строителството. За това чакал мнението на собствениците и да направят уточнениенапример за бунгалото - как да бъде и как ще се върже с другите неща, наложило се то да бъде преместено поради неспазване на изискуемото отстояние от имотната граница. За ремонта на старата къща имало проект, но не и за пристройките- барбекюто, верандата, спалните, както и за бунгалото и котелното. Реално старата къща била съборена- ползвали само каменните й основи и я изградили отново, като същевременно укрепвали основите, оказали се слаби за натоварването. Всичко пристроено било с основи, изкопани от ищеца с негови работници и техника, те били прокопали и каналите за газта до края на двора, т.к. къщата била газифицирана. Пристрояването било осъществено по устни договорки, без проекти, по устното възлагане от прекия му ръководител след консултации с ответник Т. Г.. Свидетелят съставял протоколите неофициално и ги представял на шефа си във вид на подробна КСС, а той ги представял на ответника Т.Г.. Официалните документи били съставяни и подписвани не от К., а от друг колега, завършил техникум. Свидетелят признава, че не е правил актове за скрити работи. От страна на ответниците е разпитан свидетел П. А., който първи имал уговорка със собствениците да прави къщата, но след като направили фундамента заминал за чужбина и тогава собственика се свързал със строителната фирма- ищец. Свидетелят бил изпълнявал много неща по процесната къща и след като ищецът приключил с работата си. Той правил покривите, които не били довършени; фасадите, които били недовършени; по сачаците и пътеките с бетона той също бил правил много неща. А. развалил покривите и ги правил наново, защото били направени на единична скара, сложена само напречно, установил и липсата на четири реда керемиди от едната страна, поради което вътре течало. Ако се направела двойна скара, нямало да влиза вода. Почти половината от керемидите били напукани – некачествени, по изолацията на фасадите били залепени стиропорите и донякъде сложени мрежите, което наложило шпакловане втори път. Покривите, където е котелът, не били завършени, там било изградено до стени и отгоре бил сложен някакъв дървен скован покрив, който той правил наново. Извършена е очна ставка заради възникнали противоречия в показанията на свид. П.Д. И. и П. А. А. относно изработката на покрива(положена двойна или единична скара), резултатът от която първата инстанция е преценила в полза на св. И.. По спорните релевантни факти: Ответниците оспорват на първо място заключението на експерта, т.к. нямало конкретни актове и данни за извършените скрити работи, при което не можело реално да се установи обемът им и сложността на изпълнението, кой го е направил и времето, необходимо за това, липсвал и проект, така че сведеното от експерта само повтаряло заявеното в исковата молба, но нямало самостоятелно доказателствено значение. Според съда игнорирането на техническата експертиза като доказателство по делото е неоснователно, защото тя няма за задача да установи изпълнителя, а изпълненото на място и очевидно не е базирана на пряка проверка за вида и количеството на скритите строителни работи, но не защото вещото лице не е поискало да го стори, а защото е било възпрепятствано в това си намерение от ответниците- собственици, недали разрешение за извършване на съответната констатация(вж. л.126 – дело ЯОС).Последното обаче не е причина за основателно оспорване на изводите на експерта, защото почива на неправомерно препятстващо дейността му поведение, от което усвоилата го страна не следва да се възползва, според основните принципи на правото. Що се отнася до останалите показатели- време и сложност на изпълнение- то действително е невъзможно да се установят конкретно за обекта, но за това има и обективен източник на съпоставка за средни стойности, предвид Справочника на цените в строителството /СЕК/, определящ часовата ставка за страната и София/ в случая е до 7,80 лв./, възприетите допълнителнителни разходи за труд / 97%/, за механизация /30%/, допълнителни складови разходи/ 7- 14 %/ и за нормативна рентабилност, макар цените в СЕК да са без заложена печалба на строителя и без ДДС. За видовете строително - монтажни работи вещото лице е посочило, че са остойностени съгласно цените по така посочения справочник, а за тези видове СМР, които ги няма в СЕК, са изготвени анализи с показателите по справочника. Тъй като в СЕК цените са без ДДС и рентабилност, в протоколите съставени от вещото лица били допълнително начислени такива, т.е. те влизат в крайната определена сума,а последно постигнатата цена не е произволна- тя намира обективна обосновка. Заключението не може да се счете компрометирано и от показанията на св.А., твърдящ извършена солидна поправка(смяна на керемиди и на скарите под тях) на покрива на къщата поради теч, т.к. предмет на делото не са правата на възложителите, визирани в чл.265 от ГПК- ответниците не са твърдели, че са канили ищеца да поправи покрива поради некачественото му построяване, а той им е отказал, нито са се позовавали в такава връзка на отбив в цената заради разходите, наложили се по отстраняването на дефектните материали и евентуално неправилна технология на поставянето им. Предмет на делото е заплащането на допълнителни СМР в жилищния имот на ответниците, които не включват направата на покривната конструкция на къщата- тя е обект на главния договор, видно от приложението към него и следва да се съобрази обстоятелството, че цената по тези СМР е безспорно изцяло заплатена от възложителите на изпълнителя. Процесните СМР касаят само една покривна конструкция в имота и тя е уговорената в Анекс №6,т.6 такава, наименована като „направа дървена покривна конструкция котелно и склад“.За нея очевидно се отнася друга част от показанията на св. Ангелов( „покривите ,където е котела не бяха завършени.Те бяха до стени и отгоре беше сложено нещо. Имаше някакъв дървен скован покрив, който съм правил наново“…). По този повод съдът отбелязва, че в Анекс №6 и в образец 19 към него покривът над котелното е заложен като „направа дървена покривна конструкция“, каквато именно е установил свидетелят на ответниците и е остойностил експертът. Дали страните са договаряли други параметри, конструкция и материали за този покрив и т.нар. „сачаци“, по делото не става ясно нито от въведените възражения на жалбоподателите, нито от събраните доказателства.Следователно в тази част от работата на ищеца не се установява нито непълнота на изработеното, нито некачествено изпълнение. Следва да се отбележи също, че показанията на свидетел А. са толкова общи, че от тях не може да се изведе информация, обосноваваща извод за компрометиране като дефектни или неизвършени и на допълнителните СМР, касаещи анексите с предмет довършителни работи за полагане на изолация с мрежа по фасада и шпакловка по нея. Липсват конкретни данни както за твърдените недовършените мрежи и шпакловки по фасадата, така и извършените от ищеца да са били некачествени до степен на пълна негодност за ползване по обикновеното им предназначение. Извън горното и само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че неполагането на двойна скара от дървени летви под керемидите не би могло да се приеме за лошо изпълнение на СМР за покрива, защото в т.8 от приложението към договора от 20.02.23г., отразяваща параметрите на покрива на жилищната сграда, е видно само следното:“покриване с керамични керемиди по скатове върху скара от дървени летвички цвят антрацит“. Уговорка за поставяне на двойна скара като решетка от летви – хоризонтални и вертикални- под керемидите на къщата не се установява, поради което неполагането на такава, дори да се счете доказано, не може да се приеме за изпълнение на покрива в противоречие с договора. В обобщение съдът намира, че няма основание да счете заключението по техническата експертиза за необективно и недостоверно, въпреки оспорването му от ответната страна, поради което следва да го цени като годно доказателствено средство, върху което може да изгради изводите си по фактите. Ето защо, в съответствие с това заключение, съдът приема за действително извършени описаните в него СМР на обекта в с. Л., че те са качество извършени, годни за ползване по предназначение, че реално се ползват от възложителите, че са правилно остойностени от ищеца, както и че ответниците категорично са приели всички изпълнени от възложителите СМР в имота им с конклудентни действия. На следващо място по спора кой е извършил констатираните от експерта строителна дейност, съдът дава вяра изцяло на свидетелите на ищцовата страна И. и К., т.к. те са участници в строителните работи, установяващи извършването им като очевидци, а показанията им са последователни, логични, убедителни, категорични и не страдат от вътрешни противоречия, както необосновано твърдят жалбоподателите. Св. И. се сочи за работник на ищеца, което налага преценка на показанията му през призмата на чл.172 от ГПК, но пък св. К. вече е извън състава на ищцовото дружество, т.е. няма основание да се приеме за заинтересован от тезата, защитавана от бившия му работодател, а показанията на двамата по повод обема, вида и изпълнението на СМР в обекта в с. Л. съвпадат, с оглед което съдът приема, че няма основание да дискредитира информацията от св. И.. Съдът не възприема за основателни възраженията на въззивника, че показанията на ищцовите свидетели са недостоверни, като страдащи от вътрешни противоречия. В тази връзка БАС съобразява, че няма как свидетелят И. да е виждал проект за имота, за какъвто говори досежно реновирането на старата къща разпитаният по делегация свидетел- технически ръководител, защото първият е само работник, на когото се възлага извършването на трудови функции под контрола на техническо лице, каквото в случая е св. К.. Именно той е този, който би следвало да разполага с чертежи за строежа, присъствал на място и е следял процесите, възложено му е било да контролира изпълнението на извършените строителни работи и той е лицето, съставяло КСС за вложените в обекта материали, ползвани като подложка за изготвяните официални сметки и образци №19 за осъществените на място дейности, както сам заявява. Официалните документи не са били подписани от К., а от оправомощеното за това от собственика на дружеството-изпълнител като технически ръководител лице- Г. К., което обаче не е основание да се търси вътрешно противоречие и несигурност в показанията на двамата свидетели за едни и същи факти. Неправилно е разбрана според съда и частта от показаният на св. К. досежно напускането на обектапоради възникнало неразбирателство. Преценявайки в пълнота показанията на този свидетел съдът приема, че последното се отнася до влошаване и прекратяване на отношенията между страните по делото и напускането на обекта по този повод, а не за личните такива на К. с работодателя му, защото в разпита си е пояснил, че е напуснал строителното предприятие значително по-късно- през лятото на 2024г.- поради разногласие с началника, но по взаимно съгласие. Следователно според съда свидетелят е присъствал на процесния строеж до приключването му. Ведно с това -дори свидетелят на ответната страна – А.- не твърди да е извършил изначално СМР, заплащането на които претендира ищецът, а само твърди поправка на построеното от ищеца, възложена му от собствениците на имота. Свидетелите П- и Г., работили по В и К и газифицирането на обекта също не са посочили осъществяване на спомагателната работа по изкопите и полагането на техните инсталации от друг изпълнител освен ищеца, с когото работили съвместно. Предвид горното и т.к. в процеса няма данни за извършване на заявените по делото СМР от други лица, освен от ищеца, съдът приема, че именно той ги е осъществил чрез своите работници. След анализа на горните доказателства, въззивният съд приема, че релевантната за спора фактическа обстановка, изложена от първата инстанция в обжалваното решение, е напълно обоснована от данните в процеса и счита за неоснователно въведеното от жалбоподателите оспорване на извършената съдебна преценка за тях. Въз основа на горните фактически изводи, съдът обосновава следните правни такива: Т.к. претенцията произтича от договор за изработка, защитата на ответниците на първо място почива на оспорване наличието на сключен от страните такъв. Според жалбоподателите установяването на договора със свидетели е недопустимо предвид забраната на чл.164 т.3, респективно т.5 от ГПК, т.к. претенциите по отделните анекси, а и самият договор са на стойност над 5000лв. Безспорно императивната забрана за установяване със свидетели на договори на стойност над така посочената по-горе се взема предвид от този съд, но в случая не намира приложение, защото писмен договор за СМР в имота на ответниците има, при това на стойност над 150 000лв. и той е формален, подписан от двете страни по делото, а също двустранно изпълнен поне по първоначално уговорения предмет . Спорът от правна страна е дали се касае за един договор или в контекста на анексите – за ново договаряне на стойност над 5000лв., което не може да бъде установявано с гласни доказателства. Съдът намира, че т.к. договорът от 20.02.23г. касае обект, определен като „Жилищна сграда в с. Л., община С., област Я.“, а т.нар. „анекси“ касаят странично пристроени под общ покрив с първоначално съществуващата къща допълнителни веранда и барбекю, довършителни работи по тях, складови помещения и стълби към тях, ведно с другите отделни помещения и сгради на допълващо застрояване в имота-бунгало, котелно и фундамент за газова цистерна, ведно с изграждането на пътеките за достъп до постройките в имота, извършените СМР следва да се разглеждат като осъществени при единна уговорка за строителни работи, касаещи общ строителен обект, състоящ се от основна жилищна сграда с пристройки, ведно със сгради на допълващо застрояване(без самостоятелно предназначение с оглед начина им на ползване) и изпълнена вертикална планировка на терена, осъществяваща достъпа до всички негови части. Т.е. налице е един договор за СМР, чиято писмена форма е достатъчна за неговото доказване, а спорно се явява съдържанието (като непълно, неуточнено откъм предмет) и изпълнението му, установяването на които обстоятелства преодолява забраната на чл.164 от ГПК и е възможно да се осъществи с всички доказателствени средства без ограничение. За спорен се сочи и другият основен елемент на договора- цената на изпълнението, но възражението е неоснователно, защото следва да се отбележи, че самият договор урежда в чл.3 възможност за възлагане на допълнителни СМР в обекта, както и принципа на ценообразуването им – на часова ставка, при допълнителни разходи за труд, доставни складови разходи и нормативна рентабилност, каквито са посочени по-горе, а обемът на извършените допълнителни работи, при положение, че няма данни да са направени от друг субект, могат да бъдат конкретизирани и чрез установяването им на място, т.к. според експертизата по делото касаят ползването на имота по предназначение и реално се ползват от собствениците в имота. Извън това описаните в осемте анекса допълнителни СМР са изпълнени на място според експерта и свидетелите на ищеца(К. и И.), подкрепени и от данните, сведени от св. П. и Г., а ответниците не са ангажирали доказателства, които да ги опровергаят или поставят под съмнение. Необосновано е според този съд и възражението за недължимост на заявената претенция за цената на положените в имота основи, защото тези на пристройките към жилищната сграда били предмет на договаряне още с първото приложение към договора от 20.03.23г. и били вече изпълнени, съответно заплатени като част от сумата 152 050,66 лв. Такъв извод от предмета на самия договор не може да се направи, а и още от самото описание на позициите-„изкоп фундаменти ръчно“ от 6 куб.м. и „кофраж фундаменти“ от 24 кв.м. в приложението явства очевидно несъответствие на обема им с площта на цялата постройка, определена от свидетелите на ищеца(вж. И. и К.) като надхвърляща 100 кв.м. с пристройките. Последното е видно и от чертежа, изготвен от вещото лице и приложен към експертизата(вж. л.165 и 166 от дело- ЯОС). Свидетели сочат още, че сградата е правена поетапно- първо старата къща-съборена изцяло и строена наново при запазени основи, които обаче са наложило да бъдат допълнително укрепвани, а после започнали с пристройките и допълнителните постройки, за които нямало планове и които били уточнявани на място както по размери, така и по вид и местонахождение. В добавка съдът отбелязва, че св. И. е заявил, че старата постройка е имала основа с плоча, но без арматура, наложило допълнителното й укрепване, но също е заявил, че са копали допълнително 70 кв.м. основи за къщата- метър дълбоки. В този смисъл е и казаното от св. К., добавящ, че проект за старата къща имало, но не и за останалите допълнителни работи, което логически изключва възможността те да бъдат предвидени и предварително определени, изчислени и включени в приложението към договора от 20.02.23г. към момента на сключването му. Ответниците също не са ангажирали в процеса свои доказателства, които да разколебаят тези на ищеца. Неоснователно според този съд е и възражението, че заплащане на стойността на допълнително изграденото не се дължи, защото строителят не е изпълнил задължението си по чл.260 от ЗЗД – да уведоми възложителя, че то е негодно за ползване, поради липсата на строителни книжа, т.е. е нетърпимо от правния мир и подлежи на събаряне като незаконно и в този смисъл, ако плащането бъде постановено, то би причинило вреда на възложителя. Както и първата инстанция, въззивният съд се доверява на показанията на свидетеля Иванов, че е чул в разговори шефа си да предлага на ответника узаконяване на строежа, отхвърлено, защото ще е твърде скъпо и го счита за доказателство, че незаконността на постройките е била обсъждана от страните по договора, че възложителят е бил наясно с този факт, но го е неглижирал. В подкрепа на последното е включително заплащането от ответниците на всички СМР, описани в първото приложение към договора от 20.02.23г., макар по делото да няма твърдения и данни за законността им и независимо, че изграждането на пристройките без строителни книжа и разрешение поставя новосъздадения обект в същия режим на незаконно строителство, дори първоначално предвиденото да е било снабдено с всички нормативно предвидени строителни книжа. Освен това задължение на възложителя е да представи на изпълнителя строителна документация за предприеманите СМР, но е безспорно, че в случая ответникът не е изготвил такава, следователно е неизправна страна по сделката, домогваща се да извлече от неправомерното си поведение облага, генерирането на каквато правовият ни ред отрича. Неоснователно е и възражението, че т.к. ответницата не е страна по основния договор, тя не би могла да възлага на строителя извършването на допълнителни СМР в имота. Принципно доводът е правилен, защото страни по конкретния договор са дружеството и ответникът, но свидетелските показания са категорични и еднопосочни в това, че нищо не е извършвано без одобрението на последния, който макар и отсъствал по време на ремонтните работи, ги е наблюдавал постоянно по видеокамера, монтирана в двора. От казаното следва, че макар поради отсъствие възложителят да не е изразявал лично и физически пред дружеството искания за процесното допълнително строителство, то е осъществено при неговото знание и пълно одобрение, включително опосредено от участието на съпругата му Т.. Така ответницата следва да се възприеме от правна гледна точка за пълномощник на съпруга си- ответника по обсъждания договор за СМР, оказващ и съдействие за неговото реално изпълнение. Неоснователен според този съд е и доводът, че след като ответницата не е страна по договора за СМР, тя не следва да участва в този процес. В същност въпросът не е за допустимостта на иска спрямо нея, т.к. правният интерес от воденето му се заявява в исковата молба: строежът е извършен в жилищен имот, придобит безспорно в режим на СИО от двамата ответници-съпрузи, като договарянето на застрояването му се сочи за извършено за задоволяване нуждите на семейството, а поетите в тази връзка задължения – за ангажиращи солидарната отговорност и на двамата съпрузи спрямо кредитора. Спорът е в същност за основателността на заявената от ищеца спрямо Т. Г. претенция и въведените от ответниците възражения са изцяло неоснователни, защото ищцовите твърдения са изцяло подкрепени от събраните в процеса доказателства.По делото няма спор,че ответниците са съпрузи, имотът, който процесните СМР касаят, е придобит в режим на СИО и се полза от двамата ответници като такъв, с оглед което следва да се приеме, че и поетите за него задължения са солидарни по смисъла на чл.32, ал.2 от СК, т.к. са за задоволяване на нужди на семейството и са възникнали от договор. Последователна е съдебната практика приемаща, че посочената по- горе законова разпоредба(чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.)) предвижда солидарна отговорност само за задължения на съпрузите, възникнали от договор, но не и за такива с извъндоговорен източник- така Решение № 356 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК, решение по гр. д. № 6874/2014 г., I ГО; Решение № 635 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2023 г., IV г. о., ГК. В обобщение на изложените дотук разсъждения, съдът приема, че предпоставките за уважаването на заявения иск спрямо ответниците са доказани, защото е налице сключен от страните (ищеца и ответника Г.) писмен договор за СМР, с установен от данните по делото предмет на изпълнение и механизъм на ценообразуване, изпълнен в договорения обем, при липса на доказателства за лошо (некачествено изпълнение) на допълнителните СМР, описани в осемте анекса към този договор, което би било основание за намаляване на претендираното възнаграждение, съгласно чл.265, ал.1,т.2, предл.последно ЗЗД, нито възложителите са развалили този договор поради толкова некачествено изпълнение, че престираното да е негодно за обикновено или друго договорено предназначение. Неоснователно е според този съд и искането за отхвърляне на горната претенция поради погасяването й чрез прихващане със същата по размер сума, дължима от ищеца на ответниците и представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени им от неизпълнението на договорното задължение на изпълнителя- строител по чл.260,ал.2 от ЗЗД да предупреди собствениците, че възложеното му от тях строителство е незаконно и като такова подлежи на премахване. Както по-горе бе отбелязано, няма доказателства за неизпълнение и на това задължение на ищеца, което би породило договорната му отговорност за имуществена обезвреда към насрещната страна по правоотношението. В заключение съдът приема, като и първата инстанция, че общата сума от 99 326,75 евро с парична равностойност от 194 266,26 лв., представляваща възнаграждение за изпълнителя по осемте анекса към договора за СМР от 20.02.23г., сключен между него и ответник Г. е дължима и ответниците следва да бъдат осъдени за заплащането й на ищеца при условие на пасивна солидарност, като съпрузи, поели дълг за задоволяване нуждите на семейството.Главницата се дължи ведно със законната лихва за забава върху нея от подаването на исковата молба- 06.02.24г., до окончателното изплащане. Т.к. крайните правни изводи на двете съдилища съвпадат, обжалваното решение на първата инстанция следва да бъде потвърдено. При този изход от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият ищец има право на направените в настоящото производство разноски, възлизащи на 6135,50 евро и представляващи възнаграждение, уговорено и заплатено от страната за защитата й от един адвокат в производството по ВГД 145/2026г. по описа на АС-Бургас. Разноските следва да бъдат поставени в тежест на въззивниците ответници. Мотивиран от горното,Апелативен съд-Бургас